ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Връщането към изконните ляво-работнически идеи би го направило много по-сериозен противник на дясното
Лявото по света е в амок. Неговите лицемерни двойни стандарти към малцинствата, от една страна, и към местното население, от друга, доведоха до тоталната дискредитация в очите на редовия гласоподавател, който все още се причислява към коренното бяло, християнско, хетеросексуално, двуполово-идентифициращо се западно население. В САЩ очакваната синя демократска вълна, предполагаемо дължаща се на расизма, сексизма, хомофобията трансфобията и хетеронорматизма на Доналд Тръмп, не изглежда, че ще се материализира на есен. В Европа през последните две години левите правителства падат едно по едно. Една крачка – напред, две – назад.
В днешния посткризисен контекст, причинен от фетиша на левите към властта и голямата политика, и сломил духа и сигурността в бъдещето на белия човек в развития свят, левите политики изглеждат прекалено отнесени на свръхзадлъжнелия работник от средната класа, чиито данъци ще трябва да ги платят. На фона на всичко това не изглежда да има спасение за лявото от пропадане от релевантност, което да е по-уравновесено от крайнолевия марксизъм, проповядван от британските лейбъристи на Джереми Корбин. И все пак има. Авторът, ЕКИП и всички други десни хора много биха се радвали, ако дебатът с левите не беше на това поляризирано по основополагащи въпроси за нашата цивилизация ниво, поставено сякаш напук. Драги леви – ето как можете да станете симпатични отново:
1. Без SJW-патос и излишна драматизация
Лявото течение е стартирало преди 300 години като съпротива срещу придобивките и привилегиите на аристокрацията. Те не са били непременно олицетворение на талант или трудолюбие, а на наследство, което трудно може да бъдат оправдано от годините на установяването на “Божественото право на кралете-основатели” и прилежащите им приближени, станали по-късно благородници. От тогава основен постулат на лявото е било равноправие във възможностите. Това мото се е изродило в равноправие в крайния резултат.
Няма как да минава номерът с потиснатите малцинства, на които трябва да се помогне с нашите пари, заради тяхната историческа опресираност, до безкрай. За нещастие живеем в свят, където личните проблеми на всеки един от нас са се задълбочили след кризата от 2008, най-вече в професионално естество. Няма я вече работната сигурност. Повечето от новосъздадените места в САЩ след кризата са нископлатени, на полуработен ден в сферата на услугите. Това е причината защо въпреки най-ниската безработица от 50 години там заетостта едвам крета. Европа все още не може да достигне нивата от безработицата от преди кризата.
На фона на това да ни занимавате с някакви измислени малцинства като трансексуалните и полово-неориентираните, чиито дял в обществото е щипка от процент, и да ни ги набивате в лицето все едно всичко друго ни е наред – това няма как да не повлияе за възприятието ни за останалите ви политики. Или пък да прикривате сексуално насилие спрямо малолетни от страна хора с мигрантско потекло, за да не ви упрекнат в расизъм. Имайте позиция по тези теми, но недейте позволява да е основна и се дистанцирайте от шумните цветнокоси членове от крайната част на спекъра ви, които само за тях тръбят.
2. Забравете за внасянето на мигранти
На хората им писна да виждат уронването на общностите си, заради вкарването на индивиди, с които ги делят светове. От десетилетия лявото работи за демографската подмяна на Запада, като облекчава миграционните ограничения за хора от Третия свят. За традиционо левите политики от местното население гласуват основно младите (18-25 години), но постепенно одесняват с напредването на възрастта, след като започнат да плащат данъци и заеми за кола, жилище, обзавеждането му, и в следствие започват да стават много подозрителни към всяка лява прищявка и авантюра, която може да им влоши финансовата ситуация. А и повечето са естествено амбициозни, за да си представят живота единствено на една социална помощ.
Хората от Глобалния Юг обаче са много по-надеждна гласоподавателна база и нямат скрупули с поколения да остават на врата на държавата за суми, многократно надвишаващи средните заплати в местата, откъдето идват. Това се дължи на горещия климат по тези места, неблагоприятстващ активния труд, което води до инстинкт към избягване на тежък труд. Когато човек е не е постигнал много (или дори нищо) свое е много по-лесно да пожелае натрупаното от съседа си. Умножете тази тенденция по един милион в еволюционен план. Това се потвърждава и при мексиканци и при араби и при африканци. Представителите и на трите групи поколение след поколение гласуват многократно повече в ляво, отколкото местните бели.
Това беше и причината защо Кливланд, Пенсилвания и Мичигън, подкрепили Обама през 2012, в крайна сметка донесоха победата на Тръмп през 2016. Това са бивши индустриални щати, част от т.нар. “ръждясал пояс” в които бялата работническа класа преобладава, и в които има неспирен приток от нелегални мексикански мигранти от тогава, които носят престъпността със себе си. Обявявайки се за съхраняването на общностите, драги леви, можете да станете любимци на тези хора отново.
