ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Радикалната децентрализация и анархията са едно и също нещо
Анархо-капитализмът има PR проблем. Неговият основен постулат – принципът на неагресия звучи достатъчно просто и благородно, че да бъде разбран от всеки и дори може да бъде основен принцип на самото либертарианско течение. Но когато стане дума за частните съдилища повечето хора пребледняват и тук ги изгубваме. Ходи и им обяснявай после, че те НЕ СА ЧЕРТА на някаква политическа система, а ПОТЕНЦИАЛНА пазарна алтернатива, спонтанно възникнала във вакуума на оттеглилия се централизиран принудително спуснат отгоре закон.
Тази статия има за цел да покаже, че анархията не е политическа система като републиката и монархията, поддържана от някакви официални сили, а състояние на взаимоотношенията на индивидите един с друг. Оттук произтичат доста пренареждания на дефиниции, които сегашните анархо-капиталисти приемат за даденост от учени като Мъри Ротбард, Ханс-Херман Хоппе и Дейвид Фридман. С тази подобрена концепция анархо-капиталистите ще успеят да привличат последователи по-лесно.
По-малките държави са по-добри за индивида
В своята книга “Човешкото действие” Лудвиг фон Мизес описва как изборите на всеки един от нас предопределят икономическото ни благополучие. За различните хора то може да се изразява в различни неща. Някои имат високо времево предпочитание и живеят за момента, предпочитайки харченето за удоволствия, вместо пестенето за бъдещето. Други – обратното. Същият принцип важи и при примирението на човек да живее в голяма (по население) държава, върху чиито закони има много малко влияние или би се борил да е част от по-малка, в която би представлявал много по-голям фактор. Без значение дали тази борба ще е политическа или военна.
Само заради предпочитанията на населенията ли обаче някои страни са големи, а други – малки? Всъщност – не, защото здравият разум е сравнително поравно разпределен по света. Освен това влияние оказват и географските дадености. Не е случайно, че Полша, Украйна и Русия са толкова големи, докато България, Сърбия и Черна Гора – толкова малки. Първите са разположени в равнини, където малка група от хора (в миналото) няма къде да се скрие от галопиращата конница на голям завоевател. Следователно историята на тези страни клони към една огромна държава, която контролира цялата им територия – по-голямата винаги изяжда по-малката държава.
На Балканите обаче има много планини, връшки и чуки, които възспират танковете на бойното поле и през по-голямата част от историята – конете. Затова и балканските нации са толкова многобройни и малки – никой завоевател не е успял да се задържи достатъчно дълго, че да ги асимилира. Може да се поспори, но историческите данни сочат, че политическата традиция на Балканите е много по-либерална и хуманна към индивида, отколкото сатрапничеството на останалите в историята като “Кървави земи” през Втората световна война от северноевропейската равнина.
Също важен фактор, определящ колко голяма исторически ще бъде една държава е плодородието на земята и богатството на народа. Холандия е разположена точно в центъра на един много богат район и на практика няма бедни съседи. Това означава, че тя е могла да търгува във всички посоки и така да развие най-дълбока специализация на своя труд, което означава по-високи доходи, а те на свой ред – повече крепости. Затова холандците не са били завладяни и асимилирани от по-големите си съседи французи и немци. И неслучайно са били най-богатите европейци векове наред, чак до Индустриалната революция, когато са били изместени от британците. Поради същата причина африканските държави са толкова големи.
Къде греши Ротбард?
Мъри Ротбард дефинира анархисткото общество като такова, където липсва ЗАКОНОВА ВЪЗМОЖНОСТ за принудителна агресия върху личността и собствеността на който и да е било индивид. Същевременно обаче той препоръчва правото на отцепване да бъде продължено до максимално малкото допустимо МНОЗИНСТВО на дадена територия, защото “може да има технически съображения, ограничаващи практичността на отцепването до по-ниско ниво”. Например, нужни са поне 20 души в квартал, за да бъде рентабилно да има поне един граничар или полицай.
Тези две дефиниции си противоречат, защото според първата няма анархо-капитализъм, ако де факто всеки човек си няма държава сам за себе си. Но във втората Ротбард посочва, че има някои практически проблеми, непозволяващи индивидуалната сецесия. Все пак той заявява в своите трудове, че ако индивидуалното отцепване е възможно – трябва да се направи. Това означава, че анархо-капитализмът ще бъде достигнат от технологията, а не от политическото израстване. Но коя технология влияе на размера на държавите?
Анархо-трансхуманизъм СЕГА!
Технологията на отбраната е съюзник на малките държави, докато тази на нападението – на големите. Допреди 19 век в Европа е властвал строй на микродържавите, който е бил възможен благодарение на замъците, станали опора срещу конните нападения от изток. Европейската териториална централизация след този период съвпада с усъвършестването на артилерията, която е направила крепостите излишни. През този период са и обединени Германия и Италия след векове на териториално разделение.
Отговорът на отбранителната технология са били окопите, оборудвани с картечници през Първата световна война. Тогава нападателят е трябвало да има поне три пъти повече войници от защитниците, за да овладее окопите им. И не случайно след ПСВ редица империи се разпадат на серия малки национални държави. Победа за отбраната и децентрализацията. После идват танковете и изтребителите като отговор на окопите, станали непотребни през ВСВ. Това довежда до политическа централизация, свела политическите организми в Европа до само два лагера – НАТО и Варшавския договор.
Съвременният отговор на отбраната би могла да бъде кибертехнологията. Ако един хакер с компютър успее да се хакне базата данни на правителството, той може да заличи всички следи, че съществува и де факто да извърши индивидуално отцепване. Същото би могъл да стори, ако властта му прати войска до дома му, а той им хакне танковете, така че да се нападнат един другиго. Това може да звучи като фантазия, но и силата на картечницата е била невъобразима за хората навремето, докато не се е появила. Във всеки случай за това развитие ще допринесе пазарът, така че няма как да сме сигурни каква ще е технологията в бъдеще.
