ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Известният с острото си перо и несравним стил британски политик Борис Джонсън отново привлече вниманието в началото на месец Август с нещо, което е рядкост за модерен политик – полемично есе. В него той се обявява против забраните за носене на покритие върху лицата на жените-мюсюлманки, като в същия момент предлага своя критика за практиката.
Едно сравнение, че жените с бурка приличат на „пощенски кутии“, доведе до сериозен публичен спор, наречен „Бурка-гейт“. Тук ви предлагаме текста на Джонсън, който макар и да критикува носенето на покритие за глава, всъщност изразява изключително (класическо) либерална позиция що се отнася до забраните за носене на (както казва самият автор) такива „странни шапки“.
Оригинала можете да видите ТУК
Дания греши. Да, бурката е потискаща и смешна – но това не е причина да бъде забранена
Ах, Дания, каква страна. Ако има общество, което вдишва духа на свобода, това е то.
Само преди няколко седмици бях в Копенхаген на международна конференция и както винаги станах рано и отидох да тичам. Докато минавах през някаква юпи зона на складове-превърнати-в-апартаменти и луксозни ресторанти, забелязах с изумление, че и датчаните също са станали рано за тренировка – те се гмуркаха напълно голи в студените води на пристанището. Помислих си – това са датчаните; това е духът на викингския индивидуализъм. Това, което искам да кажа е, че ние имаме по-топъл климат от Дания; но дори и така, очаквате ли да видите британци да се събличат и да скачат във водите на Канари Уорф, или дори в Гринуич? Ние сме доста дръзки, но не чак толкова.
Дания е единствената страна в Европа, доколкото ми е известно, която все още отдава голяма част от столицата си на анархистка община, наречена „Кристияния“, където си спомням, че прекарах един щастлив следобед преди 25 години, вдишвайки сладкия въздух на свободата. Датчаните са тези, които все още се борят срещу всякакви тиранни от страна на ЕС, големи и малки.
Те все още дъвчат смъртоносния канцерогенен тютюн; те все още ядат червените си кренвирши; те все още използват крона, а не евро; те все още отказват да позволят на чужденците да купуват ваканционни жилища в Ютланд; и, разбира се, героичното население на Дания в този великолепен ден през юни 1992 г.) показа среден пръст на елита на Европа и отхвърли договора от Маастрихт – и въпреки че този бунт в крайна сметка беше разбит от европейските институции (както всъщност, те ще се опитат да смажат всички такива прояви на недоволство), това голямо НЕ към Маастрихт демонстрира нещо относно датския дух: весел инат и независимост.
Това е дух, който се вижда навсякъде по улиците на Копенхаген, уважението към това върховно въплъщение на автомобилната автономия – велосипеда. Датчаните не колоездят с наведени глави, мрачно, в ликра, като кълнат хората, които им препречват пътя. Те се скитат без каски по красивите булеварди, на стари бабешки велосипеди, с култура на колоездене, към която всеки трябва да се отнася с любезност и уважение. Да, ако искахте да посетите страна, която на повърхноста да въплъщава принципите на Джон Стюарт Мил – да можете да правите каквото искате, при условие, че не вредите на другите – бих ви посъветвал да се отправите към чудесен, чудесен Копенхаген.
Затова малко се изненадах, че на 1 август датчаните се присъединиха към няколко други европейски държави – Франция, Германия, Австрия, Белгия – като наложиха забрана за никаба и бурката – онези елементи от мюсюлманските украшения за глава, които затъмняват женското лице. Вече е наложена глоба от 1000 крони – около 120 паунда – на 28-годишна жена, видяна да носи никаб в търговски център в североизточния град Хорсхолм. Сблъсъкът избухна, когато някой се опитал да я смъкне от нейната главата. Имало демонстрации и от двете страни на скандала.
Какво се е случило, може да попитате, с датския дух на „живей и остави другите да живеят“? Ако ми кажете, че бурката е потискаща, тогава аз съм с вас. Ако кажете, че е странно и обидно да очаквате, че жените покриват лицата си, тогава напълно съм съгласен – и бих добавил, че не мога да намеря никакво писмено доказателство за тази практика в Корана. Ще отида по-далеч и ще кажа, че е абсурдно хората да изберат да ходят наоколо като пощенски кутии; и аз напълно ненавиждам каквито и да било опити на всяко, съставено предимно от мъже, правителство да насърчава такива демонстрации на „скромност“, особено необичайните увещания на президента Рамзан Кадиров от Чечения, който е казал на мъжете от неговата страна да намажат жените си с боя, ако не успеят да покрият главите им.
Ако избирател дойде на среща с мен като депутат, с покрито лице, аз трябва да се чувствам напълно оправдан – като Jack Straw – да я помоля да я отстрани, за да мога да говоря с нея по нормален начин. Ако студентката се появи в училище или на университетска лекция, приличаща на банков обирджия, също: преподаващите трябва да имат право да разговарят открито с учещите. Що се отнася до отделни предприятия или клонове на правителството – те би трябвало, разбира се, да могат да наложат дрескод, който позволява на служителите им да общуват с клиентите; и това означава, че човешките същества трябва да могат да виждат лицата си и да различват изражения. Това е начинът, по който работим.
Всичко това според мен е разумно. Но такива ограничения не са съвсем същите като да кажеш на свободна пълнолетна жена какво може или не може да носи на публично място, когато тя не пречи на никого.
Аз съм против пълната забрана, защото тя неизбежно се тълкува – както правилно, така и неправилно – като израз на отношение към исляма. Ако сте за пълна забрана, вие се оставяте в ръцете на онези, които искат да политизират и драматизират т.нар. сблъсък на цивилизациите; и подклаждате недоволство. Рискувате да превърнете хората в мъченици и рискувате обща репресия на всички обществени символи на религиозна принадлежност, а това ще направи проблема по-сериозен. Като родител, изправил се срещу бунтуващ се тийнейджър, решен да носи обеца на езика или носа си, рискувате, като забраните това, което виждате като странно и непривлекателно украшение, просто да засилите съпротивата.
Бурката и никаба със сигурност не винаги са били част от исляма. Във Великобритания днес само малка малка част от жените носят тези странни шапки. Един ден, сигурен съм, че ще си отидат.
Датчаните плуват голи в сърцето на Копенхаген. Ако вярваме на (бел.ред сериала) „Убийството“ техните жени детективи носят пуловери от Фарьорските острови, докато работят, което е тяхно суверенно право. Ако датските жени наистина искат да покрият лицата си, тогава изглежда малко крайно – отчитайки всички изключения, изброении по-горе – да ги спрат при всякакви обстоятелства. Не предлагам да следваме примера. Пълната забрана не е отговорът.
