Изходът от кризата е да закрием КФН

Автор: Мартин Николаев

Един от предходните председатели на Комисията за финансов надзор и мениджър на част от най-голямата финансова и индустриална група в страната заяви, че „днес КФН окончателно умря“. Разпиляната откъм компетентност и вече напълно захваната политически комисия наистина преживява най-тежките си дни. И вместо тази безсмислена агония да продължи до неизбежния провал в оценката на активите на небанковия сектор, българският парламент може с един куршум да убие шест заека като закрие КФН.

Защо КФН стигна дотук?

Комисията за финансов надзор падна жертва на традиционния капан един превърнал се в мощен и финансово еманципиран орган да бъде напълно политизиран. Въпреки редицата критики към предходните председатели Апостолов и Мавродиев, под тяхното управление КФН постепенно набра сила и си извоюва реална институционална власт да регулира финансовите пазари и техните участници (дали се е справяла добре или зле в това, няма да обсъждаме в тази статия). Виждайки това, политиците логично се нахвърлиха върху комисията и я превзеха напълно. След оттеглянето на Мавродиев, парламентът премина през унизителна процедура по избор на новото ръководство. ГЕРБ отново заложиха на лоялен кадър за председател и повериха ръководството на заместник-министъра на финансите Карина Караиванова.

Предложените от нея заместници, обаче, бяха бламирани от Обединени патриоти и ДПС. При повторното гласуване Караиванова предлага партийни кандидатури без видим опит и умения в съответните сектори. Изборът минава безпроблемно. Така с опит в ресорната си работа в КФН остава единствено Ралица Агайн. След скандала с Олимпик, тя също е отстранена след политически натиск върху уж независимата институция. Без да коментираме дали Агайн носи или не вина за фалита на застрахователното дружество, фактът, че тя поддава на политическия натиск за по-малко от 24 часа и че председателят Караиванова заема напълно страната на изпълнителната власт срещу собствената си заместничка и ръководена от нея уж независима институция, показва ясно тоталното политизиране на КФН.

Тотално политизираните регулатори са излишни и вредни…

Както обсъдихме в предходната статия, пълното политизиране на уж независимите регулатори в крайна сметка се изражда в невъзможност те да вършат работата си, дори когато върху тях няма политически натиск. След взетите под политически натиск и  необосновани с методика и закона решения за ЧЕЗ и Нова Телевизия, КЗК днес се оказва де факто задължена да спре сливането на ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк без да издаде предписания за преформатиране на сделката, така че тя да отговаря на закона (след сливането се формира господстващо положение при потребителските кредити). Ако КЗК предприеме по-либерален подход и разреши сливането на ръба на закона или се опита чрез предписания да начертае път за този казус, то ЧЕЗ, EVN, Енерго-про и Келнер ще смажат държавата в арбитражните съдилища за двойни стандарти. И с право.

Пълното политизиране на КФН довежда и ще доведе до абсолютно същото. Както вече започва да излиза информация, Ралица Агайн е предлагала тежки мерки не само срещу Олимпик, но и срещу други поне два закъсали застрахователи, които очевидно се ползват с политическа подкрепа. Политизирането на комисията, обаче, е осуетило и продължава да осуетява всеки опит за активна политика на КФН в тази посока. След пълното осветяване на кризата, на фона на подобно бездействие и абдикация от власт, дори последващи правилни мерки ще изглеждат като рекет и разправа с дружества без политически чадър. Което довежда не само до парализа или каскада от скандали на местно и европейско ниво и арбитражи срещу България.

… в случая на КФН политизацията е опасна и за самите политици

В случая на КФН, обаче, парализата ще доведе не просто до неспособност да се реагира спрямо закона дори в нормалните ситуации, при които няма политически натиск, но и до реална хипотеза правителството да падне по заслуги на комисията през 2019 г. Тогава България се очаква да завърши с оценката на активите на банковия и небанковия си сектори, която да послужи като основа за анализ на готовността ни да влезем в чакалнята за Еврозоната.

Именно за небанковия сектор е отговорна КФН. Макар със сигурност нейното ръководство да има огромно желание да се представи на ниво, проблемите с политическите скандали и липсата на опит в ресорните сектори прави задачата за успешно провеждане на тестовете почти невъзможна. Не трябва да се забравя, че европейските надзорни органи идват за тези тестове с имплицитната цел да провалят българското членство в чакалнята – даже слепите и глухите разбраха, че Европа не ни иска на този етап там. Тоест, това е по дефиниция мисия почти невъзможна, която затъналата в политически разпри и зависимости и обезкървена откъм опит КФН няма почти никаква перспектива да изпълни успешно.

А провал на КФН и небанковия ни сектор означава провал и на кандидатурата за Еврозоната, повдигната в национална кауза днес. Пътят между този провал и оставка на кабинета е прекалено къс.

Не трябва да се забравя и опасността дупката от между 100 млн. лв. и 1.1 млрд. лв. в застраховането да прерасне в серия от фалити пред погледа на безпомощната КФН, оставяща стотици хиляди хора без застраховки, отприщвайки масово недоволство и протести. Пътят и между този провал и оставката е къс.

Решението – да закрием КФН и да прехвърлим функциите на БНБ

Често призоваваме за закриването на държавни органи и фирми, макар да осъзнаваме политическата невъзможност на тези предложения. Обаче, закриването на Комисията за финансов надзор като изход от настоящата криза е не просто полезно, но и ще срещне широка политическа подкрепа в България и Европа.

Първо, защото в половината Европейски съюз надзорът на финансовия сектор е точно такъв – една институция отговаря за всичко. Можем да цитираме Унгария (Унгарска национална банка), Ирландия (Централна банка на Ирландия), Словакия (Народна Банка), Литва (Централна банка на Литва), Дания (Датски финансов надзор), Финландия (Финландски финансов надзор), още Латвия, Люксембург, Швеция, Малта и други. Дори Германия, където БаФин е концентрирала в себе си далеч повече правомощия върху целия финансов и банков сектор, отколкото Бундесбанк (по-скоро малък партньор по периферни надзорни функции).

Второ, защото БНБ е единственият на теория независим орган, който за 28 години успява да е относително независим и на практика. Дори в момента, гуверньор на БНБ е кандидат, де факто предложен от опозиционна икономическа и политическа сила. Срещу най-влиятелния подуправител Калин Христов пък никога не е имало солидни обвинения за политическа зависимост.

Трето, защото в БНБ е безспорната експертиза по финансов надзор. Макар централната ни банка да обра много заслужени и незаслужени критики покрай фалита на КТБ, не тя беше инициатор на атаката срещу банката. Да, вината на БНБ е безспорна по абдикацията от активно управление на кризата КТБ и възможностите банката да бъде спасена или одържавена, за да не се стигне до подобен (политически, а не пазарен) фалит. Но и заслугите на БНБ по изолиране на българския банков сектор от финансовата криза през 2009 г., гръцката криза от 2010-2011 г. и турската криза от 2018 г. са безспорни.

Четвърто, защото малките ни небанкови финансови пазари просто нямат нужда от отделен регулатор. Българска фондова борса е с по-малък оборот от Лидъла на Раковска. Пенсионните ни фондове все още прохождат. А и са прекалено апетитна хапка, за да бъдат оставени без нужната независима защита – както от местни, така и от чужди апетити (каквито не само има, но и се проявиха преди година, но зад кулисите). Цяла отделна комисия с администрация и шефове с по 20 000 лева заплати просто не си струва. А абсурдът е, че бидейки отделна, дори и с толкова много пари и власт, тя пак се оказва с недостатъчен капацитет и експертиза.

Пето, защото бизнесът ще го приветства. КФН през последната година и половина премина на самоиздръжка, т.е. поднадзорните лица плащат на комисията да ги надзирава. Много може да се изговори за методиката и размера на таксите, но най-кратко те може да се определят като скандални. Със сигурност, бизнесът ще приветства закриването на КФН и прехвърлянето на отговорностите към БНБ.

Шесто, защото това ще е първото от незапомнени времена действие за реално намаляване и облекчаване на българската администрация. Политици от всички цветове говорят за намаляване на тежестта върху бизнеса и свиване на държавния апарат, но и двете растат непрекъснато. Дежурното решение на всеки проблем е я одържавяване, я създаване на нов държавен орган или фирма, я засилване на държавния контрол, т.е. още чиновници и верни партийни функционери. Да се закрие такава знакова комисия като КФН и то под бурните аплаузи на бизнеса, избирателите и европейските органи ще е историческо събитие с позитивен знак.

Източник на изображението: Dnevnik.bg

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!