ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
За да забогатее един народ, трябва да се еманципира цялото му население, а не само аристокрацията
Монархизмът получи нов тласък сред либертарианските и консервативни среди след монументалния труд “Демокрацията – Богът, който се провали” на Ханс-Херман Хоппе. В него авторът критикува т.нар. “публично притежание на държавата”, изразено в парламентарна демокрация и възхвалява “частното ѝ притежание” и конкретно това на абсолютната монархия.
Тезата на Хоппе е, че, подобно на социализма и трагедията на общата собственост, демокрацията окуражава разсипничеството и късомислието от страна на управляващите, защото техните постове не са постоянни и наследствени, както при монархията. Тоест те управляват, но не притежават страната. Следователно нямат интерес да подхождат отговорно към данъкоплатците, да увеличават броя и благосъстоянието им.
Историята не е на страната на монархистите
Ако историята обаче може да ни послужи за ориентир, то тя сочи към обратното. Абсолютните монархии са прилагали икономическата система „меркантилизъм“. Нейното име произхожда от латинското “mercatare”, което означава “да търгувам”. Тя се изразява в налагането на мита на вноса и субсидии на износа от правителството с цел непрекъснато поддържане на позитивен търговски баланс.
Меркантилизмът почива на заблудата, че при влизането на злато (тогавашните пари) в държавата тя забогатява, а при излизането – обеднява. Само че, ако този положителен баланс е изкуствено поддържан, посредством мита за вноса, то стоките в страната ще поскъпнат (местните играчи също ще си вдигнат цените, за да направят повече печалба). Каквото злато влезе повече в страната ще трябва да отиде за по-скъпите стоки, което означава, че покупателната способност на населението ще е останала същата.
В Западна Европа меркантилизмът е бил преобладаващата икономическа теория през 16 – 18 век. Освен с търговски ограничения тя е и наследила от Средновековието занаятчийските гилдии. Те са били покровителствани от монарха картели, обединяващи всички производители от даден сектор. Производството без да си член на гилдията е било забранено. Членството в гилдията е било наследствено и недостъпно за повечето хора извън него. Така гилдиите са могли да държат цените си високи, без да се пристесняват от кокуренция, което е задушавало цялата останала икономика. Гилдиите на свой ред са се отплащали на монарха чрез щедри плащания, които той от своя страна използвал за завоевателните си походи в чужбина. Било е корупция на стероиди.
Краят на привилегиите
На фона на всичко това не е чудно, че доходите в Западна Европа са стагнирали през целите 16 и 17 век. За да се обърне тенденцията е било нужно да се въведе правова държава. Нещо, което монархията се е оказала неспособна да свърши. Но когато е била въведена, това е поставило началото на процеса, довел до космическото изстрелване на доходите и богатсвото на целия свят нагоре – Индустриалната революция.
Графика 1: Динамика на БВП на глава от населението в Англия от 1270 г. до днес
Ако създаването на правовата, безпристрастна държава може да се отбележи с едно конкретно събитие, което дава начало, то това би било Славната революция във Великобритания от 1688 г. Тогава по покана на група парламентаристи е холандският щатхолдер Вилям Орански пристигнал в Англия заедно с флот и армия и почти безкръвно е свалил католикът Джеймс II, който в последствие бяга от страната. Събитията, които последват, ограничават властта на монарха, забранявайки му да вдига данъци, отменя закони и да поддържа стояща армия в мирно време без разрешението на парламента. Тези реформи се изразяват в прокарването на Закона за правата (Bill of Rights) през 1689-та. Той завинаги премахва възможността за връщане на католическата монархия на Острова. Законът представлява и препотвърждение на Магна Карта от 1216 г.
График 2: Реалните доходи по паритет на покупателната способност от 1500 г. до 1950 г.
Източник: Essays in Macro-Economic History by Angus Maddison, Oxford University Press, 2007, ISBN 978-0-19-922721-1, p. 382, Table A.7.
В последвалите години парламентът започва да премахва привилегиите на гилдиите и протекционистките закони, от страх да не си изгуби трудно спечелените права. Останалото е история. Това събитие може да се приеме за символично начало на капитализма. За него не е достатъчно просто да има частна собственост. Тя трябва да бъде и неприкосновена. Но защо кралете са се проваляли в това начинание през вековете преди това?
Кралете наистина са се държали като паразити
Защото частното притежание на държавата не предполага нейното развиване до безкрай с ниски данъци и установяване на безпристрастни закони, все едно е бизнес. Всъщност много бизнесмени в даден момент си продават бизнесите и се пенсионират с дохода от продажбата. Просто не са им нужни толкова много пари. При кралете е същото – в един момент те започват да се притесняват повече за задържането на властта си, отколкото за оставянето на повече пари в джобовете на поданиците си, и съответно – увеличаване на данъчната база и бъдещи данъчни приходи.
Оттук насетне, с парите на данъкоплатците те започват да си купуват подкрепа и влияние, изграждайки аристокрация около себе си, маскирайки кражбите си с “Божествено право”.
Резултатът е налице – в двата века преди Славната революция заплатите във Великобритания едва кретат, въпреки немалкото технологични достояния от хиляда години Средновековие. Реалните доходи експлодират едва след това. А в Италия, бастиона на папизма, реалните доходи почти не са мръднали от 16 чак до 19 век. Дотук с тезата, че частната собственост не била ценност, а само средство.
