Нов шанс в европейската енергийна игра

Поредната зима и поредната газова криза. Студът, обхванал по-голямата част от Европа и Русия, повиши рязко потреблението на природен газ. Веднага се появи и недостиг на синьо гориво, тъй като Русия използва момента и намали подаването на газ по тръбопровода „Дружба” с 10%. Този път руснаците се оправдаха с рекордно ниските температури във вътрешността на страната. Въпреки това много експерти ни припомниха, че най-вероятно наблюдаваме поредния шантаж, чрез който руският енергиен гигант „Газпром” притиска Украйна да предоговори цените на доставките.

На подобни драматични сцени бяхме свидетели и през 2006 г., и през 2009 г. Отговорът на европейските лидери беше паническото търсене на начини за намаляване зависимостта на Европейския съюз (ЕС) от руските енергийни ресурси. Сега Европа има възможност да промени статуквото. Заради бързия напредък на технологичното развитие, както и след появата на нови световни газови играчи, европейският пазар на синьо гориво бързо се променя. За съжаление, лидерите на стария континент изглежда не могат да се възползват от шанса, тъй като се концентрират предимно върху „теорията за зависимостта”, в която има много говорене за геополитика и твърде малко рационалност. Първо, важно е да се отбележи, че енергийната зависимост не е едностранна. Русия се нуждае от Европа точно толкова, колкото и Европа има нужда от руската енергия. В момента 40% от приходите в руския бюджет идват от износ на петрол и газ. Рязкото увеличение на енергийните суровини през последното десетилетие спомогна за огромния икономически бум на страната, допринасяйки за това Владимир Путин да консолидира авторитарния си режим. Затова и така ценената от Европа енергийна сигурност е ключова за легитимността на путиновото управление, нещо което може да се използва като коз от европейските му икономически партньори при бъдещи преговори.

Освен това, енергийната несигурност в Европа е толкова продукт на зависимостта от внос на суровини, колкото и резултат от структурата на международния газов пазар. По начало природният газ е неликвидна суровина. Причината за това е, че се пренася посредством изключително скъпи тръбопроводи и резервите са съсредоточени в малко, политически-нестабилни райони по света. За да бъде рентабилно строителството на газова инфраструктура за извличане на синьото злато и за транспортирането и дистрибуцията му, европейските инвеститори сключват предимно дългосрочни договори с фиксирани количества на доставките. При тези така наречени take-or-pay споразумения компаниите-купувачи се задължават да купят определено количество газ независимо дали е необходимо за домашното потребление. Газпром се възползва от тези договори, принуждавайки европейските страни понякога с години да купуват много повече, отколкото е нужно и то при два до три пъти по-високи цени от световните.

Ситуацията е още по-лоша в Източна и Югоизточна Европа, където Газпром контролира не само производството и доставките на природен газ, но и родната дистрибуция чрез добре поставени компании близки с правителствата. Такива са ЕНИ в Италия, МОЛ в Унгария, ЧЕЗ в Чехия и Овергаз в България. Европейският съюз се опитва да премахне тези монополни структури чрез така наречения ‘трети енергиен пакет’. Той цели разделението на собствеността в производството, транзитирането и дистрибуцията на газ. Въпреки това новото законодателство засега е до голяма степен безуспешно, тъй като големите европейски енергийни компании отказват да продадат дяловете си на трети компании, независими от Газпром. Причината е техният страх от възможната загуба на изгодни договори с Русия или натиск чрез увеличение на вносните цени по дългосрочните контракти.

През последните години две основни възможности се появиха за либерализацията на пазарната структура: втечненият газ (LNG) и шистовият газ. Първата се оказа особено успешна в Източна Азия и Южна Европа, където газ, транспортиран с танкери от Катар, Алжир, Нигерия и ОАЕ, понижи цените на природния газ на борсата в Лондон с 30-40 на сто. По този начин западноевропейският пазар все повече заприличва на спот пазарите за петрол, където цените се определят от динамиката на търсенето и предлагането. Колкото до шистовия газ, той вече се превръща във важна част от световния енергиен микс. Шистовите резерви скоро може да превърнат САЩ от нетен вносител на газ в голям износител. В Европа, обаче, шистовият газ до голяма степен бе дискредитиран заради предполагаемата екологична заплаха. Мораториуми за експлоатация и проучване бяха наложени във Франция, Германия и България, докато в Полша, Румъния и Великобритания процесът се ограничава с тестово сондиране.

Все пак ако Европа се стреми към истинска либерализация на газовия пазар, ЕС трябва да започне да действа като обединена сила, защитаваща собствените си интереси. Това означава, че Съюзът трябва или да диверсифицира енергийния си микс чрез неконвенционален петрол и газ, или да въведе по-стриктна регулация на договорите между енергийните монополисти и трети страни. Резултатът ще бъде един по-прозрачен, по-ликвиден и по-изгоден за потребителите газов пазар. Само тогава интересите на европейските граждани няма да бъдат жертвани заради абстрактни геополитически цели или заради печалбата на енергийния монопол.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!