ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Открай време, включително и в България, усилено се говори за ефекта на социалните мрежи върху обществото ни. Тази съвременна гутенбергова революция фундаментално променя всеки един аспект от нашето битие, откривайки нови хоризонти и създавайки нови проблеми. Случаи като внезапното и координирано изтриване на Infowars (медия с милиони потребители) от почти цялото киберпространство повдигат нови морални въпроси чиито отговори все още не са очевидни. Дебатът за влиянето на Интернет върху политиката ще заема централно място в обществения дискурс на западните общества още дълго време.
Тази статия цели накратко да разгледа и сравни конвенционалните и новите медии както и да очертае някои особености на политическата динамика в Интернет. Сравнението е особено удачно за българското медиино пространтсво, тъй като в момента конвенционалните медии седят удобно на трона си, докато новите все още се борят за своето малко парче от общата баница.
Що е то медия?
За целите на тази статия дефинираме „медии“ като сборно понятие за всички организации и индивиди, които професионално произвеждат и разпространяват информация и/или улесняват комуникацията в обществото.
Класификацията на медиите и в съвременен и в исторически план е базирана на техните технологични особености, особено що се касае метода на дистрибуция на информацията. Така например медии които се разпространяват чрез хартиени носители биват различавани от тези които се разпространяват чрез електровълни или чрез електрически кабели. Причината за това не е случайна. Иновациите в комуникационните технологии имат свои собствени качества и водят до раждането на нови жанрове съдържание, както и до много дълбоки културни, социални и политически промени. Преминаването от ръчното копиране на текст към печатането е своеобразна революция която има изключително дълбоки последствия за Европа и впоследствие за света. Също толкова революционно е и изобретяването на радиовълните, както и появата на Интернет.
В съвременен контекст за „конвенционални“ медии се считат печатните издания (вестници, списания), радиото и телевизията, а за „нови“ се считат медиите използващи дигиталните технологии, и особено Интернет. Причината за това разделение е че исторически първите три вида медии са доминирали политическия дискурс през ХХ в., докато дигиталните технологии придобиват масовост в началото на ХХI в.
Дигиталните медии срещу конвенционалните
Нека сравним конвенционалните и новите медии на база няколко ключови фактора. На първо място, разходите за производство са важен аспект от медийния пазар. Ниските капиталови инвестициии за достъп до сектора са определящи за конкуренцията и динамичността му. На второ място разходите за дистрибуция на съдържанието са пряко свързани с влиянието което то упражнява върху обществения дискурс. На последно място горната граница на потенциалната публика е ключова за дългосрочните перспективи на медийната технология и нейната позиция спрямо алтернативите.
Визуализиран чрез таблица, краткият анализ на конвенционалните и дигиталните медии по трите изброени по-горе ключови фактора изглежда по следния начин:
Сравнението между конвенционалните и новите медии обясняват актуалната тенденция вторите да растат изключително бързо докато първите преживяват стагнация и упадък. Пазарните фактори сочат, че дигиталните медии са не само ключов фактор в публичната среда в настоящето, но и ще бъдат основният доминиращ фактор в дългосрочен план. Този феномен вече се наблюдава в някои развити страни като САЩ, където политически коментатори и публични интелектуалци в социалните мрежи и в YouTube се радват на в пъти по-голям зрителски интерес от конвенционалните медии и упражняват ключово влияние, както върху резултатите от избори, така и върху публичния дискурс (1).
Точно както при конвенционалните медии, политическата комуникация в Интернет има своите особености. Нека разгледаме някои от тях и анализираме как те оформят и променят политическото говорене.
Особеностите на дигиталните медии
На първо място е анонимността с която комуникаторите в Интернет се ползват. Макар все по-рядък елемент от онлайн комуникацията, разпространената анонимност на практика гарантира свободата на слово на участниците и комуникаторите. Поради този фактор Интернет е пространство където битуват и се разпространяват и най-радикалните политически тези без цензура и обхвата на това какво се схваща като приемливо и неприемливо политическо говорене се разширява. Анонимността на комуникаторите допълнително засилва идеологическите аргументи, тъй като елиминира идентичността им и предразсъдъците асоциирани с нея от уравнението и оставя само чистотата и качеството на политическите им тези и аргументи.
На второ място е двупосочната комуникация. При конвенционалните медии комуникационният процес най-често е еднопосочен – производителите на съдържание го доставят до консуматорите. Технологичните ограничения не позоволяват надеждното отчитане на реакциите на публиката. Контрастиращи с това са възможностите за мигновените и многобройни реакции на консуматорите на дадено съдържание, които наблюдваме при дигиталните медии. Те най-често са под формата на текстови коментари и/или бутони изразяващи позитивни или негативни емоции.
От гледна точка на политическата комуникация този феномен е ключов. За политическия комуникатор става важно не само посланието на съдържанието му, но и реакцията на публиката. Това е така тъй като членовете на публиката комуникират активно относно съдържанието и си вляят взаимно. Тази ситуация придвижва повечето политически комуникатори да инвестират ресурси в опити да оформят и реакциите на онлайн обществеността, култивирайки позитивни реакции за собственото им съдържание и негативни за съдържанието на идейните им опоненти. Примери за такъв тип дейности са „тролските фабрики“ – организации съставени от политически активисти чиято основна дейност е да оформят общественото мнение чрез реакциите си и представяйки се за средностатистически граждани.
На трето място е бързината на генериране и разпространение. Непрестанната свързаност на дигиталните медии позволява генерирането и разпространението на базовa фактологична информация да се случват изключително бързо. Това влияе много силно върху журналистическата професия, особено върху професионалните репортери. Ролята им на предаватели на фактологична информация и съдържание генерирано от политически комуникатори към обществото намалява стремглаво. Политическите комуникатори от своя страна могат лесно да заобиколят репортерите и журналистите и да комуникират с желаната от тях публика пряко.
Това явление трансформира политическия дискурс радикално, тъй като политическите комуникатори не са толкова зависими от добрата воля на журналисти и редактори за оформянето на своя имидж. Цялостният ефект е увеличаването на тежестта на популистичната политическа комуникационна стратегия, като най-добрият пример за нейното ефективно прилагане е администрацията на президента на САЩ, Доналд Тръмп. Екипът на Тръмп и самият президент умело използват дигиталните технологии, за да заобиколят и делегитимират враждебно настроените конвенционални медии и да разпространяват своите послания в обществто с помощта на техни активисти (и симпатизанти) в социалните мрежи като Twitter и 4chan.
Заключение
В заключение, икономическите фактори тежат силно в полза на новите медии и предопределят тяхната ключова позиция в съвременния политически дискурс и доминиращата им позиция в дългосрочен план. Това, както и изброените особености на комуникацията в Интернет водят до залеза на стари и установени медийни институции и появяването на нови влиятелни центрове на обществено мнение. Разширените възможности на политическите комуникатори трансформират пейзажа на политическото общуване по нови и непредвидими начини, като централно място заемат реакциите и емоциите вместо генерирането и разпространението на факти.
Трудно е да се каже колко време още ще продължи този процес на трансформация, но едно е сигурно – крайният резултат ще бъде политическа комуникация тотално различна от тази която е характеризирала ХХ век. Тази комуникация може да приеме формата, както на безпрецедентен разцвет на свободното слово и знанието, така и на масова цензура в името на някоя тоталитарна идеология.
Кое от двете ще се случи в България? Това зависи от индивидуалните действия и морал на всеки един от нас.
Източници:
1. Battaglio, Stephen; „YouTube now bigger than TV among advertisers’ target audience„; Los Angeles Times,
