ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Разпространението на комунизма не може да бъде защитавано от правото на свободно изразяване
Напоследък в родните социални мрежи все повече се засилват въпросите оправдани ли са били “невинните” жертви на тоталитарните десни режими в България и по света, използвали репресивни методи, за да спасят страните си от финансирания от СССР комунизъм. Поети, интелектуалци или обикновени застъпници на червената идея. Тези няколко хиляди били морално равни на стотиците милиони, които комунизмът е затрил само през 20 век, и които продължава да затрива и днес във Венецуела. След като не са наранявали никого, а само са говорили, не би трябвало никоя цивилизована страна да ги съди, гласи реториката.
Комунизмът е анти-цивилизационно суеверие
Има обаче нещо, което куца в тази теза. Най-основната роля на държавата не е да защитава свободната реч. Нейното главно задължение е да защитава живота, свободата и собствеността на гражданите от врагове – външни и вътрешни. Комунизмът е антитезата на тези ценности.
Данъците (национализацията на ДОХОДА) са необходими в минимално количество, за да може държавата да защитава правата ни. Национализацията на КАПИТАЛА (фабрики, имоти, земи, спестявания) ни обаче не се извършва от никоя цивилизована страна и не може да бъде оправдано в нито един случай, освен може би в тотална световна война. Но не и в мирно време. Национализацията на капитала представлява закъсняло post mortem данъчно облагане на всички, живели преди нас, спестявали и градили, за да можем ние да го наследим.
Това спестяване е причината защо за един ден труд американецът заработва $300, а кениецът – $3. Не е защото американецът копае 100 пъти по-бързо от кениеца, а защото той има багер, който загребва 100 пъти повече земя от кениеца. Но за да го има този багер някой някога преди днешния американец е спестявал, построил му го е и му го е оставил, защото този багер не винаги го е имало. Комунизмът е втора смърт за нашите предци.
Целта им е да подчинят човешките дух, ум и тяло на извратения си социален експеримент, мислейки, че ще успеят да създадат “новия социалистически човек, свободен от примитивните буржоазни нужди.” Досието на тези усилия е красноречиво – никъде не са успели, навсякъде съпротивата е била огромна и дори и след тях хората продължават да мислят предимно за себе си, отколкото за колектива, което е нормално за всеки автономен, контролиран от собствен мозък, организъм.
Комунистите са хора, които постоянно се фокусират върху нови и нови проблеми в обществото били те реални или измислени. Изкоренихме бедността и сега неравенството взе да ни дразни. Решенията им обаче са най-елементарни и интелектуално мързеливи. Ще вземем от Петър и ще дадем на Павел. Толкова в просто. И точно, защото е толкова просто, всяка страна, изпробвала комунизма, е загубила волята си да живее, да се усъвършенства и става посредствена. Защото се иска абстрактно мислене отвъд непосредствената дължина на носа ти да прозреш, че това е хлъзгава плоскост, която ще убие обществото ти. А абстрактно мислене притежава далеч не всеки. Обикновено е черта на най-умните. С което комунистите доказват, че не са. Или са просто зли, както е казала Айн Ранд.
“Искаш ли пари?” е нонсенс
Павел никога няма да има против да му се даде. Кой ще откаже пари? Затова и въпросът “Искаш ли пари?” е нонсенс. В едно общество винаги относително по-глупавите и неамбициозни са повече от умните и пробивни. Ако това общество загуби ума си да попита мнозинството този въпрос, отговорът винаги ще е ясен.
Затова капитализмът не е диктатура на имащите спрямо нямащите, а покана от успелите към неинициативните да се присъединят към техните редици. Именно с тази покана се елиминира бедността. Защото, виждайки какво има съседът ти, пожелаваш същото, но не вземайки неговото, а правейки същото за себе си.
Опасните идеи са провокация към всички нас
Но да се върнем към “невинните” жертви. Има ли някой, който ще каже, че имамите, които пропагандират радикален ислям, но не нараняват никого в конкретното действие, са “невинни жертви” на всяко правителство, което желае да опази народа си от шериат? Дори и това конкретно действие да не доведе до терористични актове, би ли някой нормален човек казал, че е напълно нормално страната му да се напълни с радикализирани мюсюлмани, смятащи, че “гяурите дължат живота, собствеността си и жените си на правоверните”? Би ли същият този нормален гражданин казал в момента, в който те станат повече от 50% и прогласуват своя шериат “Еми, шанс, брат.”? Ето защо точно както “гяурите дължат ли живота, собствеността си и жените си на правоверните?” не може да бъде въпрос, така и “искаш ли пари?” не може да бъде въпрос. Това е провокация, която заслужава ответен удар. Точно както “ще убия жена ти и децата ти” е провокация, наказуема от закона. Не и свободна реч. Въпрос е “Какво да гледаме тази вечер – Левски:ЦСКА или Етрополе:Беласица?”. “Да унищожим ли цивилизацията си?” не може да е въпрос.
За разлика от исляма обаче, при комунизма нещата не изглеждат привидно толкова тоталитарни. А всъщност са. Затова използвахме термина “хлъзгава плоскост” – започва се от “не можем ли да осигурим безплатно здравеопазване на всички?”. Парите не стигат, защото централизираното управление никога не работи. Но няма да изоставят програмата, ако ви управляват комунисти, а просто ще понечат да изземат още. Точно както в Южна Африка. Точно както във Венецуела. И се свършва с въпроса “може ли Венецуела да оцелее от ловене на зайци”. Именно и затова и няма как демократичните, правови държави да толерират идеи, които биха ги премахнали в момента, в който се реализират.
Заключение и препоръки
Аугусто Пиночет, Франциско Франко и проф. Александър Цанков са герои за държавите си, за това, че не са допуснали народите им да се поддадат на примитивни страсти. За това, че са влезли в точния момент като суров родител, успокояващ хормоните на своя тийнейджър, докато съзрее достатъчно, че да не се убие от глупост. И тримата са се борили с течения, финансирани от СССР, а не с някакви спонтанни израствания на населенията им и прозрявания към “светлото социалистическо бъдеще.”
Като по-ясно ограничение какво е комунизъм и какво – не: Държавата трябва да сложи конституционно ограничение върху годишната сума, която може да конфискува от гражданите си като данъци. Всичко над нея е комунизъм и хората, които намекват за повече трябва да бъдат съдени за разпространение на комунизъм. Например X% от БВП. И, за да няма правителствени манипулации на измерителя БВП, може да се замести с X% от наличния ликвиден кеш в банките и фирмите. Тоест да се приравни към силата, от която реално тръгва прогреса – спестяването.
