ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Правото на свободна асоциация трябва да важи само за фирми, неполучавали държавни облаги, иначе е фаворитизъм
Миналия петък Paypal закри сметката на противоречивия американски ТВ водещ и “крайнодесен” теоретик на конспирациите Алекс Джоунс от Infowars. По този начин технологичният гигант се присъединява към Facebook, Youtube, Twitter, Apple и много други, които преди месец в рамките на броени часове закриха всички негови акаунти при тях. Сякаш координирано. Сега вече не само не му дават да говори, но и не му дават да приема и изпраща пари.
Джоунс не е единствения. Тази чистка засяга и имена като Пол Джоузеф Уотсън, Майк Сърнович, Стефан Молиню и много други онлайн знаменитости на дясното, които подкрепиха президента Доналд Тръмп на последните президентски избори. Че всичко това се случва броени месеци преди оспорваните избори за конгрес на есен е само „случайност“, разбира се.
На фона на големината на тези фирми и тяхното състояние на де-факто монополисти в специфичните си сектори, както и на преобладаващата левичарска политическа идеология на служителите и началството им, бидейки базирани в Калифорния, няма как да не възникне логическият въпрос: Цензура ли е това?
Частни компании само по етикет
Не, ще кажат някои от либертарианското движение. Това са частни компании и могат да продават или да отказват продуктите си на когото пожелаят по подобие на християнския сладкар, който отказа да изпече торта за двойка женещи се гейове. Тези примери обаче не са тъждествено равни.
Мащабът на технологичните компании, много по-голямата пазарна сила и липса на смислени конкуренти, спрямо малкия сладкар – настрана. Има и някои качествени (освен количествени) показатели, които различават Facebook, Youtube, Twitter, Apple от сладкаря.
На първо място цялата Силициева долина е изградена от федерални субсидии, данъчни подаръци и директно финансиране, а не от слабичък водач на ябълков култ, който не си е сменял дрехите. Прототипът на Гугъл – собственика на YouTube, е разработен с финансиране от National Science Foundation (NSF), DARPA (държавната агенция, разработваща напредничавите технологии за американската армия) и NASA през 1998. Facebook успя да отвори първия си център за данни в Прайнвил, Орегон през 2011 благодарение на подоходна, имотна и акцизна данъчна ваканция от $42 милиона.
А Apple е основана с гарантиран от федералното правителство заем от $500,000 през 1976. Същата обяви през 2012 г. основаването на нов огромен център за данни в Рино, Невада, когато щатът намали нейното данъчно бреме с $89 милиона за следващите 10 години. Това беше най-голямата такава отстъпка в историята на щата. И всички това е без да споменаваме, че Интернетът, на който оперират е творение на американската армия. Дали други техни десни конкуренти са получавали подобно отношение?
Демократическата партия оказва натиск върху технологичните гиганти, което е 100% държавна цензура
Но не е само това. Технологичните гиганти са в явен калъп с Демократическата партия. Демократическият конгресмен Тед Дойч оказа натиск върху Facebook и YouTube да забранят Infowars само преди броени месеци. Конгресменът от същата партия Майк Куигли оказа натиск върху Twitter да премахне препращането от хаштагове към туитовете на Пол Джоузеф Уотсън. И го направиха. Тези компании не са частни, а квази-държавни. Те набеждават разумната критика към масовата миграция и исляма като реч на омразата и то със съдействието на държавата.
Щом те са финансирани и изградени от парите на данъкоплатците, те губят правото си да изключват определени данъкоплатци от ползване на услугите им. Обратното ще представлява фаворитизъм от страна на държавата, което би я направило неправова. Като например държавна банка да ви откаже финансиране, заради това, че сте критик на правителството.
Освен това трябва да се направи разграничението, че, ако Twitter, Facebook и YouTube изберат да ограничат определени възгледи от сайтовете си, то те вече не стават юридически платформи, а издатели. Ако станат издатели, трябва лицензът им за платформа трябва да бъде отнет.
Платформи или издатели?
Статусът “платформа”, включващ ограничено редакторско пълномощие, беше измислен, за да могат сайтовете да премахват незаконно съдържание като някои форми на порнография. Не е там, за да могат да набелязват политически идеи, които не харесват и да ги цензурират. Или ви защитават правото на свободна реч от Първата поправка като издател или сте платформа, която не е отговорна за речта на нея. Не може да сте и двете. В момента, в който станат издатели те ще бъдат подведени под отговорност за всяко нелегално съдържание на сайтовете им, като потвърдения акаунт на Хамас и видеата с разрушенията на Антифа.
Решението далеч не е болезнено
Този проблем може да се реши много лесно и няма да се налага компаниите да бъдат национализирани или разбивани. Те предоставят публичен форум. Поради това те не могат да дискриминират въз основа раса, цвят, пол, възраст или религиозни вярвания. Време е тези анти-дискриминационни закони да започнат да включват и политическите вярвания на потребителите.
