Какви са ползите от премахването на корпоративен данък в България?

(Тази статия е резюме на предложението на ЕКИП за премахване на корпоративния данък върху неразпределената печалба в България и анализа на потенциалните ефекти от подобна реформа. Пълният текст на доклада по темата можете да прочетете тук.)

През последните години, дебатът за корпоративния данък, неговото оптимално ниво и произтичащите от него ползи и негативи, става все по-популярен. Правителствата, ЕС, ОИСР, граждански организации дискутират размера на ставката, варианти за единна данъчна основа, методи за борба с избягване на облагането, дори и предложения за обща ставка в ЕС. Данъчната реформа в САЩ от 2017 г. предизвика глобални дискусии. На този фон възниква дебатът до колко, всъщност, корпоративният данък е ефективен и какво ще стане, ако бъде премахнат.

Да премахнем корпоративния данък в България!

За последните 20 години се наблюдава глобална тенденция за намаляване на ставката на корпоративния данък в почти всички развити държави. Средната ставка за страните-членки на ЕС е спаднала от 35% през 1995 г. до под 22% през 2017 г. В България от над 40% до 10%. Естествен завършек на тенденцията е пълното елиминиране – въвеждане на 0% ставка на корпоративния подоходен данък върху неразпределената печалба на компаниите. Но защо това е необходимо?

Корпоративният данък е несправедлив

С корпоративен данък се облага печалбата на фирмите – юридически лица. Юридическото лице, обаче, не е реална личност, а фикционна организация. Приходите му в крайна сметка се разпределят между хора – собственици, доставчици, служители. Но все пак печалбата на фирмите подлежи на данъчно облагане, различно от това върху доходите на нейните собственици и служители. Това създава условия за, прилаганото на практика в България, двойно данъчно облагане – едни и същи пари се облагат веднъж като печалба на фирмата и веднъж като изплатен дивидент или капиталова печалба на собствениците.

Корпоративният данък създава негативни стимули за изкривяване на поведението на компаниите. Самата му идея води до това, че той наказва успешните фирми – тези, които реално генерират печалба. Както посочва един от най-значимите икономисти от Австрийската школа – Лудвиг фон Мизес: „Да облагаш печалбата е равносилно на това да облагаш успеха“[1]. Така се дестимулира успеха на компаниите – създават се условия за неефективност на харчовете и ирационален преразход. Или поне това да изглежда така, защото основата, върху която се начислява данъкът е много лесно манипулируем показател. Което води и до следващата причина за премахването му:

Корпоративният данък е неефективен

Основната причина да съществува данъкът е да набира средства в държавния бюджет. Подробен анализ на приходите от него, обаче, показва, че техният размер не е значителен. Данните от МФ показват, че събраните средства от корпоративен данък представляват едва 5.47% от общите данъчни приходи и едва 1.9% от БВП на страната. (Таблицa 1).

Таблица 1. Дял на приходите от корпоративен данък от общите данъчни приходи и БВП

Източник: Министерство на финансите, НСИ и собствени изчисления
*Предварителни данни

Причина за това, разбира се, е стимулът на компаниите да избягват плащането на данъка. А за това има много възможности – легални и нелегални. Легалните, изброени в ЗКПО, включват прехвърляне на данъчна загуба в бъдещи периоди, данъчно облекчение при инвестиции и извършване на производствена дейност в общини с висока безработица, ускорена данъчна амортизация, данъчни облекчения при дарения, наемане на безработни лица, хора с увреждания и др. Други легални начини за избягване на облагането произлизат от разликите в законодателствата на държавите. Известни са станали схемите “double Irish” и “Dutch sandwich”, чрез които големи технологични компании пестят милиарди от данъци. Изчислено е, например, че по този начин Google са спестили 3.7 млрд долара само през 2016 г. Нелегално, данъци се спестяват чрез прехвърляне на печалба към дъщерни дружества чрез предоставяне на фиктивни услуги, непазарни цени, фалшива замяна на дълг с капитал и т.н.

Според общоприетата теория за укриване на данъците, има два основни начина държавата да ограничи неговите нива[2]:

• редуциране на пределните данъчни ставки – следвайки теорията на Лафер и
• увеличаване на пределните разходи – затрудняване на компаниите да укриват данъци, нарастване на възможността за разкритие и санкции.

Тези подходи са приложени на практика. Макар и икономистите да спорят какво е оптималното ниво на ставката за най-много данъчни приходи, повечето смятат, че 10% (ставката в България) е в частта на кривата на Лафер, в която приходите от данъци би следвало да растат. Въпреки това, емпиричните данни показват, че най-големите по приходи компании в България плащат много малко корпоративен данък. Някои от тях ежегодно реализират най-високи приходи сред фирмите в България, но регистрират годишна нулева или отрицателна печалба. А борбата срещу това се води едновременно на местно и международно ниво. Европейската комисия ежегодно препоръчва мерки за решаване на проблема (последно в препоръките на Съвета относно Националната програма за реформи на България за 2017 и 2018), а през 2016 г. ЕС прие и „Директивата за борба с избягването на данъци“, ОИСР активно разработва проекта Base Erosion and Profit Shifting и т.н.

Двата подхода очевидно не работят – приходите не растат значително. Изводът от това е, че корпоративният данък е неефективен. Но освен това:

Корпоративният данък носи вреди

Първата и най-очевидна е допълнителната тежест, която понасят компаниите. Те отделят значителен ресурс – времеви, паричен и човешки – за отчитане и плащане на корпоративен данък – счетоводно разделяне на разходите на данъчно признати и непризнати, двойна отчетност – за фирмени и за данъчни цели, изчисляване на прогнозната данъчна печалба за текущата година, преизчисляване на прогнозите, плащане на авансовите вноски, попълване на годишна данъчна декларация, пренасяне на данъчна загуба и редица други бюрократични формалности, несъздаващи стойност, а правени само за удовлетворяване на нуждите на данъчната администрация.

Наличието на корпоративен данък изкривява пазара на инвестиции. Арнолд Харбъргър, основател на Чикагската икономическа школа, подробно описва в „модела на Харбъргър“ прехвърлянето на капитал от корпоративния към некорпоративния сектор, което води и спад на нормата на възвръщаемост на инвестициите за цялото стопанство.

Харбъргър, както и повечето икономисти, изследвали темата, също доказват, че обложените корпорации прехвърлят голяма част от данъчната тежест към своите потребители, чрез по-високи цени и към своите служители, чрез по-ниски заплати. Това води до намаляване на покупателната способност на населението.

Друг негативен ефект от корпоративния данък върху икономиката е, че значително се увеличава предпочитанието на облаганите компании да се финансират чрез дълг пред собствен капитал. Тъй като лихвените плащания, за разлика от изплатените дивиденти или капиталовите печалби, са признат за данъчни цели разход, те намалят облагаемата печалба. Получава се изкривяване на пазара, което професор Стив Ханке нарича данъчна субсидия[3]. Тази „субсидия“ намалява цената на заемането и компаниите са стимулирани да увеличават техния ливъридж. Това води до поемане на твърде много риск, което е опасно за цялото стопанство, понеже компаниите стават нестабилни и уязвими при икономически шокове.

Ползи от премахване на корпоративния данък

Първата и най-ясна полза е повишаването на склонността и възможностите за нови инвестиции. Компаниите ще имат по-голям разполагаем ресурс, паричен и времеви, а липсата на данък ще повиши нормата на възвръщаемост и съответно ще намали риска[4] за новите инвестиционни проекти.

Новите инвестиции и повишената икономическа активност ще доведат до икономически растеж и подобряване на бизнес климата в страната. Това от своя страна ще привлече нови ПЧИ (които са с тенденция за свиване през последните години) и съответните произтичащи ползи от тях – входящ паричен ресурс, нови висококвалифицирани работни места, достъп до ноу-хау, опит, технологии и нови пазари, повишена конкуренция и други.

Премахването на корпоративния данък ще доведе до изсветляване на част от сивата икономика в България, която е с най-голям дял от БВП в ЕС[5]. Голяма част от сектора се състои в дребен бизнес, който функционира нерегистриран и скрит от държавата. По данни на НАП, например, 80% от търговията с цветя е в сивия сектор[6]. Значима причина този бизнес да остане скрит, е именно съществуването на корпоративен данък. Наличието му означава за дребния бизнес не само разход в размер на 10% от печалбата, но и съществени времеви и ресурсни разходи. По данни на доклада “Doing Business” на Световната банка, времето необходимо за подготовка, администриране и плащане на данъци от бизнеса в България е сред най-високите в света. Част от бизнеса, неуспяващ да се справи с тези разходи, предпочита да остане в сивия сектор. По този начин държавата губи не само от невнесен корпоративен данък, но и от неотчетен ДДС, невнесени осигурителни и данъчни плащания на работещите в тези бизнеси и нерегистриран доход на физическите лица, които ги управляват.

При отсъствие на корпоративен данък, неговата тежест ще спре да се прехвърля от бизнеса към работниците и потребителите, което означава повишаване на покупателната способност на българите.

Но естествен въпрос, възникващ в следствие на предложението за премахване на корпоративния данък е:

Какво ще се случи с държавния бюджет?

Разбираемо, при осъществяването му, държавните средства ще намалеят с размера на приходите от данъка. Както бе посочено, те са средно 5.47% от бюджета. За сметка на това, обаче, в средносрочен и дългосрочен план, други данъчни постъпления биха се увеличили. Капиталовите разходи при прогнозираните нови вътрешни и външни инвестиции и допълнителното потребление, предизвикано от тях и от повишената покупателна способност ще доведат до нови приходи от ДДС. Професорът по икономика от Харвард и един от най-популярните съвременни автори на учебници по макроикономика – Грегори Манкю, предлага данъчна система, изцяло базирана на данък върху потреблението, без съществуване на подоходен данък върху предприятията. Към момента България е с най-висок дял на приходите от косвени данъци сред страните-членки на ЕС – 53.6% при средно за ЕС – 34.9%[7]. При премахване на корпоративният данък, този дял ще се повиши още и ще изпълни изцяло идеите на Грегори Манкю.

Други допълнителни приходи биха дошли под формата на ДОД от новите и по-високоплатени работни места и на данък върху капиталовата печалба от повишаването на стойността на компаниите в следствие мотивацията за задържане на печалбата неразпределена. Освен допълнителните приходи, ще отпаднат и част от държавните разходи – тези от събирането на данъка, разследване на данъчните измами и тези за субсидии на компании, чиито нетни печалби ще се повишат.

В следствие на това и имайки предвид прогнозите на МФ за повишаващи се общи данъчни постъпления, може да се очаква слаб спад на държавните приходи в краткосрочен план, но в средносрочен и дългосрочен план, те да бъдат повече от настоящите.

Поради тези ползи, се наблюдава глобална тенденция през последните 20г. за намаляване на ставката на корпоративния данък. Средната ставка за страните от ЕС е намаляла с почти 40% от 1995 г. до 2017 г. В САЩ скорошната реформа на администрацията на президента намали ставката от 35% на 21%. А една страна е довела тази тенденция до нейния логически завършек.

През 2000 г. Естония премахва корпоративния данък върху неразпределената печалба

Естония става първата държава в света, която въвежда подобен данъчен модел. Ефектът от тази мярка към момента е, че страната има най-конкурентната данъчна система сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Американската организация Tax Foundation поставя Естония за четвърта поредна година начело в доклада си International Tax Competitiveness Index 2017.

Как се е отразява реформата на Естонската икономика?

Първият ефект е, разбира се, върху размера на данъчните приходи. Разбираемо, приходите от корпоративен данък през 2000 г., спадат наполовина. Само три години след това, обаче, през 2003 г. приходите не само се възстановяват до предишните ниво, но и нарастват с една трета спрямо 1999 г. (Графика 1). Това временно намаляване на постъпленията от корпоративен данък, обаче, не води до спад в общите данъчни постъпления (Графика 2). Напротив, за съответния период, в държавния бюджет влизат все повече данъчни приходи, именно вследствие на обяснените по-горе фактори, водещи до икономически ръст. Графика 3 показва растежа – за 2000 г. той е многократно по-голям спрямо предишната година, а във всяка от следващите (до финансовата криза от 2008 г.), той е по-висок от средния за годините преди реформата.

Графика 1. Приходи от корпоративен данък в Естония за периода 1995-2009 г. (млн евро)

Източник: Естонска статистическа служба

Графика 2. Общи данъчни приходи в Естония за периода 1995-2009 г. (млн евро)

Източник: Естонска статистическа служба

Графика 3. Икономически растеж на Естония за периода 1995-2007 г.

Източник: Световната банка

Подобрение се наблюдава и в редица други икономически показатели. Преките чуждестранни инвестиции в годините след данъчната реформа са многократно по-големи (Графика 4). В следствие на това, след 2000 г. има и постоянен спад на безработицата (Графика 5).

Тези значителни подобрения на важни икономически показатели, се дължат на комплекс от фактори, включващи глобалното икономическо развитие, облекчената администрация в Естония, технологично насоченото образование и други, но данъчната реформа играе ключова роля в индивидуалното развитие на Естония. Доказателство за това са изследванията на професор Михаел Функе от университета в Хамбург. Прилагайки портфейлната теория на Тобин, той достига до извода, че „моделирането и калибрирането на текущите резултати, силно подкрепя възгледа, че естонската реформа на корпоративния данък от 2000 г. насърчава инвестиционните разходи“[8]. Функе прави и последващо проучване, в което той съпоставя реалните данни от икономиката на Естония с теоретичните си изследвания. Резултатите отново са в подкрепа на нулевия данък върху реинвестираната печалба – „данъчната реформа облагодетелства инвестиционния климат и действа благоприятно в дългосрочен план“[9].

Графика 4. Преки чуждестранни инвестиции в Естония 1992-2008 г. (млн. USD)

Източник: Световната банка

Графика 5. Ниво на безработица в Естония 1996-2008 г.

Източник: Естонска статистическа служба

Друго доказателство за ефективността на данъчната система на Естония, освен челните места в класациите по конкурентоспособност, е и фактът, че тя успява да покрива правителствените разходи. Вследствие на това, държавният дълг успява да се задържи на най-ниски нива в Европейския съюз. Към края на 2017 г. той е едва 9% от БВП на страната, единственият под 20% в ЕС (Графика 6). За сравнение, средният дълг за страните-членки към 2017 г. е 86.7% от БВП – почти 10 пъти по-висок от този на Естония.

Графика 6. Брутен държавен дълг като процент от БВП на страните-членки на ЕС (2017 г.)

Източник: Eurostat

За обобщение – да въведем 0% данъчна ставка върху неразпределената печалба на компаниите. Корпоративният данък е несправедлив, неефективен и носи вреди за българската икономика. Премахването му ще доведе до нови инвестиции, икономически ръст, стабилна икономика, намаляване на сивия сектор и повишена покупателна способност на българите. Ефектът върху държавния бюджет би бил минимален, а пропуснатите данъчни приходи – бързо компенсирани. Примерът със същата реформа в Естония от 2000г. дава потвърждение на очакваните теоретични ефекти. За повече информация относно състоянието на корпоративното данъчно облагане в България и ползите от премахването на данъка върху неразпределената печалба на фирмите, прочетете пълния доклад на ЕКИП по темата.

---

[1] Mises, L., “Planning for Freedom”, (1952)

[2] Брусарски, Р., „Теория на публичните финанси“, УИ „Стопанство“, 2007

[3] Вж: http://www.bloombergtv.bg/boom-and-bust/2017-02-26/korporativniyat-danak-v-sasht-tryabva-da-bade-napalno-premahnat

[4] Брусарски, Р., „Теория на публичните финанси“, УИ „Стопанство“, 2007, стр. 182 – 184

[5] Schneider, F., The Shadow Economy in Europe, 2013, Johannes Kelper Universitat Linz, 2013

[6] Вж: https://bnr.bg/hristobotev/post/100530296/okolo-80-ot-targoviata-s-cveta-e-v-sivia-sektor-shtetite-sa-za-7-mln-leva

[7] “Taxation Trends in the European Union, 2018 edition”, European Commission, Publications Office of the European Union, 2018

[8] Funke, M., “Determining the taxation and investment impacts of Estonia’s 2000 income tax reform”, Finnish Economic Papers – Volume 15 – Number 2 – Autumn 2002

[9] Funke, M. and Strulik, H, “Taxation, Growth And Welfare: Dynamic Effects Of Estonia’s 2000 Income Tax Act”, Finnish Economic Papers – Volume 19 – Number 1 – Spring 2006