ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Като продължение на темата за Либертарианския подход към имиграцията, публикуваме поглед към една от най-интересните системи за получаване на гражданство, оперираща в наше време. Швейцарският модел покрива немалка част от предложените реформи в гореспоменатата статия, с която открихме темата в ЕКИП.
1. Швейцария има два процеса за получаване на гражданство. Обичайно (или редовно) натурализаране е това, през което преминават повечето хора; улеснено (или опростено) натурализиране е по-кратък и по-малко сложен процес, обикновено отворен за чуждестранните съпрузи и деца на швейцарски граждани, и от началото на 2017 г. за чужденци от трето поколение. Според официалната статистика през 2015 г. почти една четвърт от общо 40 689 са били улеснени натурализации.
Коментар: Тук няма директна връзка с моделите, които ние коментираме. Естествено е да има в някаква степен по-лесна процедура за деца на швейцарски граждани.
2. Има повече от един набор изисквания. За да получат редовна натурализация, чужденците трябва да отговарят на изискванията, определени от три нива на управление: комуната (или общината), кантонът и Конфедерацията. След промените във федералния закон за чужденците, влязъл в сила на 1 януари 2018 г., кандидатите трябва да са живяли в Швейцария в продължение на десет години (в предишната версия на закона – 12 години) или по-малко, ако са прекарали юношеството си в страната и имат разрешение за пребиваване – C.
Те също така трябва да покажат, че спазват швейцарското право и ред, не представляват заплаха за страната и (тук става субективна) да бъдат добре интегрирани, широкообхватно условие, за участие в швейцарския икономически, социален и езиков живот. Обикновено кантоните и комуните трябва да кажат на федералните власти колко интегриран смятат, че е кандидатът, въпреки че новият федерален закон предвижда редица задължения, включително изискването да насърчавате и членовете на семейството си да се интегрират.
Коментар: Повече изисквания и повече критерии правят получаването на гражданство по-трудно. Изискването да нямат криминална история е логично, заедно и с останалите. Точно според нашите препоръки за реформа.
3. Ако кандидатът получава помощи, не може да кандидаства. Друга промяна от 2018 г. не разрешава на получавали социални помощи през последните три години да кандидастват за гражданство, ако не върнат всичко, което са получили обратното на фиска.
Коментар: Добро изискване, което сме препоръчали в нашия либертариански подход. В същото време, още по-разумно би било, да се откаже достъп до социални помощи на не-граждани изцяло.
4. Времето прекарано в страната е важен фактор. Възможно е чужденец да е прекарал десет години в Швейцария, но колко точно на конкретносто място на пребиваване също е от значение. Местенето от един в друг кантон или комуна, сменя изискванията и броенето на „отживяното“ време. Докато кантони като Женева и Берн изискват само две години пребиваване, някои изискват много по-дълго, а Санкт Гален – осем години.
Коментар: Най-често употребяваните ограничения при получаването на пълни политически права са свързани с престой в съответната държава. В случая, отново имаме различни юрисдикции с различни изисквания.
Логично е и местните да искат да имат време, за да опознаят новите си съседи, преди да ги включат в общото управление.
5. Говоренето на местния език е задължително. Добри езикови умения винаги са били необходими за швейцарското гражданство, но изискванията варират в зависимост от кантона. При промените от 2018 г. е въведено минимално ниво на владеене на език. Кандидатите трябва да демонстрират умения за писане на ниво А2 и умения за говорене В1 съгласно Общата европейска езикова рамка. Кантоните са свободни да поставят по-високи изисквания, ако желаят, както направи Тургау.
Коментар: Логично изискване. Щом някой иска да участва в политическото управление на една общност, то нормално очакване е да разбира ситуацията около себе си и да може да комуникира със съгражданите си.
6. Кантоналните и комуналните правила се различават значително. Всеки кантон има различни изисквания (потърсете се тук), обикновено съсредоточени върху това колко сте интегрирани в общността, в която живеете. Имате ли швейцарски приятели и колеги от работа, които смятат, че сте част от общността? Знаете ли едно-две неща за околностите в областта? Подкрепяте ли швейцарските традиции, политика и история?
Коментар: Децентрализация + преценка на кандидатите – отново от нашите препоръки.
7. Местните жители могат да имат думата. Повечето кантони и / или общини изискват от кандидатите да се явят на интервю, за да докажат интеграцията и знанията си за Швейцария, на което могат да бъдат разпитвани за всичко – броя на езерата в кантона, в кои дни са официалните празници, имената на местните традиции и фестивали и т.н. В някои случаи комисия на общинските жители се събира, за да гласува кандидатурата, затова си струва да се поддържат добри отношения с местните жители – миналата година една холандка се появи в заглавията на вестниците, след като беше отхвърлена от нейната общност заради кампания против хлопките на кравите (макар че по-късно тя спечели гражданство след обжалване).
Коментар: Вотът на местната общност е една от препоръчаните реформи в „Либертариански подход към имиграцията“ – защо някой да получава политически права, след като поведението и вижданията му противоречат на тези на съседите, които изграждат полиса?
8. Отнема известно време. Продължителността на процеса варира в зависимост от това къде живее кандидатът, но може да се очаква да продължи няколко години. Кантонът на Во например досега изисква до две години и половина, но този срок ще бъде намален до 18 месеца за кандидастване след януари 2018 г. Кандидатите не могат да се местят по време на процеса, защото иначе ще трябва да започнат отново.
Коментар: Както и по-горе, това е инструмент за проверка и забавяне
9. Може да е скъпо. Тъй като има три нива на власт, има три различни такси за плащане. Докато Конфедерацията изисква само 50-150 франка, разходите, определени от кантоните и комуните, могат да бъдат много по-високи. Основната тарифа на Женева за кандидатстване за възрастни е 1 250 франка, плюс комуните след това добавят допълнителни 500 – 1 000 франка. И всичко това с шанса кандидатите да бъдат отхвърлени.
Коментар: Въпреки че не сме споменавали таксите за получаване на жителство, те отново са една допълнителна преграда, която прави по-труден достъпа до политически права – винаги плюс в контекста на либертарианските разбирания.
10. Вероятността за успех може да зависи от това къде живеете. Според Tages Anzeiger западната Швейцария е по-щедра с натурализациите, отколкото другаде. Официалните статистически данни показват, че Цюрих натурализира най-много хора през 2015 г. (9 607), но има и най-голямото население от 1,5 млн. души. Кантон Женева, с население близо половин милион, натурализира 6,093 души през 2015 г., въпреки че има една трета от населението на Цюрих и половината от населението на Берн, където само 2587 души са получили гражданство.
Коментар: Важен щрих, за който говорим, когато става дума за децентрализация. На различни места хората ще имат различни желание и нужда за приемане на нови съграждани.
Информацията е взета от ТУК
