ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Пред Министерски съвет днес се проведе протест на редица пенсионерски организации, подкрепени от президента Румен Радев, с искания, които в общи линии конвергират към едно общо – повишаване на пенсиите. По-подробно, основните искания на протестиращите са 5 – по-висока индексация на пенсиите, премахване на тавана на пенсиите, създаването на закон за възрастните хора, реформа в определянето на размера на инвалидните пенсии и фиксиране на размера на минималната пенсия за стаж и възраст на 55% от актуалната минимална работна заплата.
В рамките на тази статия ще се фокусирам конкретно върху двете най-съществени искания – предложението за повишаване на минималната пенсия за стаж и възраст чрез обвързване с МРЗ и премахването на тавана на пенсиите. Това са двете искания, които, ако бъдат изпълнени, биха имали най-съществен ефект върху размера на пенсиите в страната и, разбира се, върху финансовото състояние на държавния фонд „Пенсии“ към НОИ. Затова заслужават най-сериозен анализ на потенциалните им последствия. И проблемът с тези две конкретни искания е, че дори да ги приемем за резонни от социална гледна точка, те са неизпълними от чисто финансова.
Пари за увеличение на пенсиите няма
Реалността е, че държавата чисто и просто няма финансовия капацитет да прокара подобна реформа, която би довела до много голям ръст на разходите на НОИ за пенсии. Толкова голям, че дефицитът във фонд „Пенсии“ отново би започнал да расте дори въпреки рекордните приходи от осигуровки и увеличението ставките по осигуровките и в минималния и максималния осигурителен доход през последните години. През последните две години се наблюдава много крехка пауза в неговия растеж, която със сигурност няма да продължи дългосрочно и ще прекъсне в момента, в който положителната посока на бизнес цикъла се обърне.
Изключително опасна илюзия е да си мислим, че понеже през последната година-две се намираме в добър икономически период, можем да си позволим подобно увеличение в пенсионните разходи като предложеното горе. Подобен ход би превърнал дефицита във фонд „Пенсии“ в непосилна тежест за целия държавен фиск в дългосрочен план, особено с оглед на отрицателните демографски тенденции, при които все по-малко работещи внасят осигуровки, с които се изплащат пенсии за все повече пенсионери. Писали сме подробно за фундаменталните проблеми на първия стълб на пенсионната ни система, повече за които можете да прочетете тук.
Една от ключовите причини за финансовата нестабилност на системата
Но дори и да се абстрахираме от дълбоките (за момента скрити) проблеми и рискове в публичната ни пенсионна система, предложението цитирано горе пак би било изключително лоша идея. Дори пенсионната ни система да не страдаше от големи финансови проблеми, увеличаването на пенсиите на база стаж и възраст би създало такива. Ако търсим някаква финансова стабилност и искаме а предотвратим фалит на системата, размерът на пенсиите, дори държавните такива, трябва да зависи само и единствено от размера на осигуровките (които са на практика данъци при държавното осигуряване). В противен случай осигуряващите се имат стимул да „отбиват номера“ и да се осигуряват върху минимума, а не върху реалния си доход. Защото размерът на пенсиите им не се формира само на база на техните вноски през годините, но и на тяхната възраст (базовият фактор) и, по-съществено, техния стаж.
Всъщност, стажът като определящ фактор за размера на държавната пенсия е изключително несправедлив и финансово безотговорен елемент от пенсионната ни система. Защото така хора, които са внесли по-малко пари в системата, могат да получат по-високи пенсии от тези, които са внесли повече, просто защото имат повече стаж. Това е изключително несправедливо и е рецепта за създаването на дефицит, защото стимулира абсолютно всички да се осигуряват на минимума, за да не се окажат от групата на балъците, които съвестно се осигуряват на реалния си доход през годините, накрая имат същите или дори по-ниски пенсии като тези, които са отбивали номера.
Предложението е още по-абсурдно в това, че иска минималната пенсия да бъде обвързана с нивото на минималната работна заплата, която у нас се определя абсолютно произволно без каквито и да е правила и дори без реални преговори с бизнеса. Тристранката на практика не работи. Ако се обвърже с нивото на МРЗ, размерът на минималната пенсия се обвързва с размера на индикатор, който се определя прекалено произволно. Това увеличава риска от безконтролно нарастване на пенсионните разходи и допълнително опропастяване на финансовото състояние на НОИ и оттам – на цялата държава.
Премахването на тавана на всички пенсии е твърде рисково
Тук стигаме до другото ключово искане на протестиращите – премахването на тавана на пенсиите. По принцип, при финансово стабилна пенсионна система необходимост от подобен таван не би имало. Проблемът е, че, както вече обясних, публичната ни пенсионна система въобще не е стабилна. Таванът на пенсиите съществува най-вече, за да не излязат извън контрол разходите за една сравнително по-малка група пенсионери до твърде голяма степен и по този начин останалите да се окажат ощетени.
В крайна сметка идеята на държавната пенсионна система е да е „солидарна“. То и затова няма пълна пропорционалност между вноските внесени през годините и крайната пенсия, която се получава. Понеже такава пропорционалност липсва трябва да се въведат ограничения, които предотвратяват прекомерното увеличение в разходите за пенсии. Таванът е едно от тези ограничения. Напоследък някои експерти казват, че ако нямаше горен лимит на пенсиите не би имало как да има и долен. Това до голяма степен е вярно. Ако пенсиите за определена по-малка група пенсионери могат да растат неограничено, това може да остави твърде малко ресурс за останалите. Горният и долният лимит на пенсиите имат за цел да балансират интересите на пенсионерите от тези различни групи (доколкото е възможно).
Към момента таванът е предвидено да отпадне за пенсиите отпускани от 2019 г. нататък. Доколко това е добра идея предстои да разберем. Само по себе си отпадането на тавана вероятно няма да доведе до толкова мащабно еднократно увеличение в разходите за пенсии колкото увеличенията, които се искат и осъществяват всяка година. Но дългосрочните последици за финансовото състояние на публичната пенсионна система със сигурност ще са значителни и далеч от приятни. С оглед на настоящото критично финансово състояние на фонд „Пенсии“ и отрицателните демографски тенденции, всеки допълнителен обръзващ в дългосрочен план разход го бута все по-близо до ръба на финансовия колапс. Представете си тогава колко рисково би било да се премахне таванът върху абсолютно всички пенсии.
Има ли изход от тази ситуация?
Пенсионната ни система е в кризисна ситуация. Пенсиите са ниски поради няколко ключови причини – от една страна фалита на комунистическото управление на България и разрушителната хиперинфлация, до която се стига в средата на 90-те и от друга – фундаменталните структури недостатъци на „солидарния“ държавен пенсионен модел. Настоящите пенсионери за съжаление са изправени пред свършения факт, че пари в системата буквално няма. И дори в условията на икономически бум през последните години, дефицитът във фонд „Пенсии“ продължава да е около 4 млрд. лв.
Пенсиите на настоящите пенсионери за съжаление няма как да бъдат спасени. Няма как просто отникъде да се появат 4 млрд. лв. допълнителни приходи от осигуровки само, за да покрият дефицита. И след това още поне толкова, за да се увеличат пенсиите до „по-приемливи“ за самите пенсионери нива. Такава, за съжаление, е икономическата реалност. Затова нека мислим за бъдещето. За бъдещите пенсионери, тези, които са настоящите работещи и учащи. Младите поколения, тези, които са ваши деца и внуци. За техните старини надежда има. Но само ако се проведе реформа по начин, който подсигурява дългосрочната финансова стабилност на пенсионната ни система. Имаме нужда от пенсионна реформа за младите. Като тази, която вече предложихме.
