Начало / Политика / Кой е по-по-ляв: Критика към консерватори и либертарианци I
консерватори и либертарианци

Кой е по-по-ляв: Критика към консерватори и либертарианци I

Всяка група трябва да се опита да прилича по малко на другата

Едно от любимите занимания на хората вдясно (освен шегите в стил 2,96 и изричане “Кое не е така?” в национален ефир) е да си мерят деснотиите в интелектуални спаринги, които нерядко завършват с блокиране във Фейсбук, а в някои случаи и със закани “да се разберат като мъже”. Консерватори и либертарианци се упрекват един другиго в думата с “л” по свои си критерии. Всяка една група има тезата, че убежденията на другата в един идеален свят, където няма леви мародери на власт, водят до дегенерация, унищожаване на цивилизацията ни и slippery slope-ване. Познавайки спецификите и на двете групи, вследствие на дългото ми пребиваване в тях, и с риск да ме намразят, съм готов да дам трезва оценка на кусурите и на двете, не само в това как да бъдат възприети по-добре от потенциални интелектуални съмишленици (не непременно гласоподаватели).

Какво е ляво?

Най-напред трябва да разгледаме дефинициите им на лявото, защото тук разминаванията са значителни. За либертарианците лявото е преди всичко носител на държавната намеса на икономиката и живота на хората. Всеки, който е против максимално-допустимата свобода на индивида е колективист и етатист. Затова либертарианството слага знак на равенство между хитлеризма и сталинизма, въпреки масовото схващане, че единият е бил десен режим, а другият – ляв. Точно и заради това либертарианците наричат много консерватори леви, заради тяхното безразличие, къде охотно, къде – не, дали се използва държавна принуда и насилие при постигането на целите им. Те поставят морален знак на равенство и между едните и между другите.

При консерваторите дясното гравитира около Светата троица – Бог, Отечество и йерархия (???). Може би очаквахте последното да е капитализъм. За тях тези три елемента са основите на западното общество, тъй като те произтичат от естествения ред. За тях всемогъщият Бог символизира универсалния морал, Отечеството е най-непосредствената среда около човека, с която е естествено той приоритетно да се асоциира, а йерархията е необходима, заради това, че хората не са създадени равни и от това е логично по-способните да имат повече привилегии, но и повече отговорности.

Всяко едно отклоняване от тези три фундамента е ляво и това транслира в политическите им убеждения. Поради тази причина те наричат либертарианците леви, защото тяхната представа за естествения ред е обективно и рационално измерима – че има някои неща, които не се измерват с пари, затова не е оправдано да се противиш срещу държавните медии, щом те осигуряват известна спойка на обществото. Всъщност, заради склонноста на либертарианците да измерват ефекта от публичната политика в изгубени пари, консерваторите намират паралел с Маркс и неговата фраза “Битието определя съзнанието” и, заради това ги обиждат на комунисти.

Консерватизъм с конкретика

Целият проблем на двете течения е, че консерваторите са основно културно течение, което се опитва да е политическо, а либертарианците са политическо течение, което се опитва да е културно. И точно по този спектър всяка група може да взаимства по нещо от другата, за да бъде припозната по-лесно от редовия гражданин. Консерваторите трябва да вкарат малко повече ясно и неподлежащи на тълкуване принципи в идеологията си. Либертарианците направиха феноменален възход не само в САЩ, но и в Европа, през последните 10 години точно заради лесните им за смилане принципи на ограничената държава и зачитане на правата на собственост.

Кризата от 2008 г. сломи духа на хората, заради непрекъснатото партизанстване на мейнстрийм ляво-десните партии, чиито послания и решения дори и не се различават толкова едни от други, защото по повечето казуси като социална политика и субсидии, например, се намират в консенсус. Част от тях намериха интелектуално убежище в старите, забравени принципи на класическия либерализъм (ребрандиран като “либертарианство”през 1960-те след като социалистите в САЩ открадват името “либерал”). Те бяха спечелени от простите и присърце звучащи мирни послания като “всекиму това, което си е заработил и да не разчита на никого”. Това контрастира рязко на идеалистичните послания на другата след-2008-ма алтернатива – комунистите, които откровено си летяха в облаците с техните шумни, но исторически доказали се като неуспешни, предложения.

В крайна сметка, консерватори, политиката регулира земния ни живот , за да ви подкрепят хората, те ще искат от вас земни, предвидими решения. Бог не се явява в сънищата ни всяка нощ, за да ни каже “Имайте социална държава и държавни медии”. Не може едновременно националистът Хитлер и набожният Пиночет да са консерватори, след като техните управления водят до такива различни резултати. Хитлер е подчинил индустрията на страната си на държавата и така е провалил земния живот на съгражданите си, докато Пиночет е направил обратното и сега родината му е най-богатата латиноамериканска държава. При все, че и двамата са се борили срещу комунизма.

Ако не въведете тази обективност в идеологията си, рискувате да ви сполети съдбата на предполагаемата българска десница от последните 20 години. В крайна сметка тя е на изживяване, защото не можа да се дефинира никъде с конкретни, предвидими за редовия гражданин послания. Хората искат конкретика. Дори и послания от сорта на “ще позволим образованието да е изцяло частно, но ще настояваме за минимален брой часове по религия във всяко едно от тях”, няма да противоречи кардинално на вярванията ви сега. Просто ще увеличите регулаторното бреме върху бизнеса, отколкото при липсата на каквато и да е регулаци. Но това все пак ще е значително по-малко бреме от настоящото налагано от чудовището МОН насреща ни.

Именно тази предвидимост в посланията позволи на американското дясно да бъде по-успешно в страната си от европейското дясно – на Стария континент – при всичките им различия. Не може дясното там да е либерално, а тук – авторитарно, само защото било традиционно. Не може основа на публичната ви политика да бъдат благозвучните намерения, а не реалните последствия от прокараните от вас закони. Не може заради едните намерения да подкопавате успеха на нациите си, защото неуспешните народи рано или късно биват завземани от по-успешни чужди и асимилирани. Те изчезват и десните там започват да почитат новата си асимилаторска нация, “щото била традиционна”. Неслучайно “византийски данъчен кодекс” е нарицателно за англичаните.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Славчо Маринов

Славчо Маринов е бакалавър по финансова икономика от университета Есекс във Великобритания. В момента следва магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет. Бивш кадър във финансовите медии, Славчо има широк опит в отразяването и коментирането на икономическите новини от деня. Има подчертан интерес към макроикономиката, икономическата ефективност, оптимизирането на производствения процес и теорията на игрите. Той е сред победителите в конкурсите за икономическо есе на редица организации, сред които Българската макроикономическа асоциация, Българско либертарианско общество и фондация "Атанас Буров".

Прочети още

Как намразихме капитализма?

Въпросът в заглавието и прекалено общ и малко подвеждащ, защото не всички мразим капитализма. За …