ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Посоката на аргумента му може да е неправилна, но не и неговата същина
Италия наистина разлютява Европа в последно време. Популисткото правителство, водено от извънсистемната партия “Пет звезди” на комика, станал политик, Луиджи ди Майо и Северната лига на Матео Салвини, обяви, че ще публикува бюджет за 2019 с дефицит от 2,4% от БВП при разрешени от EK 2%. По принцип ограничението на ЕК е 3%, но за Италия специално е 2%, за да може да се овладее огромния им държавен дълг от 130% от БВП.
Поради това италианското правителство нападна ЕК, като вицепремиерът Салвини си позволи да нарече комисията “брюкселския бункер” – предполагаемо, заради сляпото си прокарване на закони, регламенти и правила, без досег с обикновените хора, на които те влияят. Все едно са в бункер по време на война. Според него всичките проблеми на Италия се дължат на “политиката на ЕС на прокарване на остеритет (икономии) и вкарване на мигранти”. Както авторите и читателите на ЕКИП добре знаем, прав е за второто, но не и за първото.
Европа все не може да случи на популисти. Либертарианецът в тази част на света винаги трябва да се чуди дали да подкрепи някой анти-системен играч, заради това, че се точи да разбие непрекъснато ламтящото за власт и вечно централизиращо я глобалистко, наднационално политическо статукво, или да му се противопостави, защото често е стероидна версия на коренната местна политическа култура – авторитарна, етатистка, колективистка, социалистическа и анти-индивидуалистическа. От една страна трябва да ги харесва, защото са националисти вместо интернационалисти. От друга обаче трябва да бъде подозрителен към всяко тяхно послание, защото са националисти, а не индивидуалисти. Големият социализъм просто е сменен с по-малък.
Либертариански популизъм
Но да обърнем вниманието си към европейския естаблишмънт. Този сблъсък е един от редките случаи, в които той защитава правилната, устойчива, консервативна позиция. Защо ЕК дава реверанс по отношение на дефиците от 2%, но не повече? Защото това е нивото, при което дълговото бреме като процент от БВП (да не се бърка с абсолютен държавен дълг) няма да се увеличава при 2% растеж на икономиката, което е приемливо, достижимо ниво, осреднено за последните няколко десетилетия. По този начин правителствата биха могли да извършват нужните инвестиции в инфраструктура, за да могат икономиките им да растат, без да натоварват пряко данъкоплатците си. Матео Салвини се надява с тези пари да си купува гласове.
Но проблемът не е Салвини. Проблемът е догматизмът на вечния центрист и настървеността, с която го преследва. В случая далновидната, но непопулярна политика на балансиран бюджет на ЕК е оставена без подкрепа от други далновидни политики като данъчни облекчения и регулаторни отдръпвания, които биха дали глътка въздух на населението. Като либертарианци трябва да сме наясно, че колкото и да не ни харесват харчещите правителства, те облекчават обществените стривания, поддържат безработицата ниска, дори и заетостта да не е особено качествена. Народът е щастлив. Ако премахнеш фискалните стимули, без да предложиш адекватен заместник като намаляване на данъци, хората ще те намразят до толкова, че няма да оцелееш достатъчно дълго за да стигнеш до момента, когато ще си оздравил икономиката и ще те обичат за това.
Юнкер се опитва да вземе най-доброто и от двата свята, но вместо това взема най-лошото
Така този естаблишмънт сгреши и с Гърция, като настоя учебникарски да вдига данъците, за да се справи с дълговото бреме. Така се уби гъската, която снася златните яйца, а именно – икономиката. Гърция трябваше да се фокусира върху качествени промени като намаляване на регулациите за наемане на персонал и след това да освободи огромен брой от държавните служители, за да може да ги облага като частни работници, увеличавайки данъчната база. Не всички стимули са създадени равни.
По същия начин ЕК трябваше да затапи Салвини относно дефицита му: “Не, комунистче! Реформирай си комунистическата страна и премахни работните места доживот, на които толкова много от държавните ви служители се радват, и за които плащат останалите италианци. Цялата Източна Европа ви бие по капитализъм, а вие знаете само да харчите. Непозволяването на дефицити не е атака към Италия, а само към някои италианци, свикнали цял живот да ги хранят на гърба на данъкоплатците.” Разделяй и владей. Либертарианството може да се прокарва и с популизъм.
Но ЕК никога няма да се застъпи за истинския капитализъм, защото това ще значи да сдаде голяма част от властта си и сам да стане маловажен (в сравнение с момента). Затова ще измерва ъгъла на краставиците. ЕС иска едновременно да точи, и да се прави на важен стълб на цивилизацията, държейки се за балансирания бюджет, за да не му схванат схемите. Но правейки това постига обратното – няма динамична икономика, от която хората да са доволни. Едновременно с това обаче дава на популисти като Салвини мунициите, които им трябват, за да го затрият. Ако пуснеш капчица катран в буркан от мед, получаваш буркан от катран. Смесената икономика не е никаква златна среда, а точно обратното – ниското място сред хълмовете, което първо се наводнява.
