ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Либертарианство с преференции
Тази статия е втора част на поредицата „Кой е по-по-ляв: Критика към консерватори и либертарианци“. Първата част можете да прочетете тук.
Вярванията на либертарианците, от друга страна, почиват дори не толкова на идеята за държавата-пазач, колкото на безпристрастната държава – тази, която ще пази богати и бедни по равно без да предоставя “повече пазене” на богатите. Дори и да приемем, че това е на практика реалистично, те предлагат малко решения как най-скоро и устойчиво можем да стигнем до това просветено състояние. Или поне започват да подкрепят на културно ниво течения, доказали се, че не способстват неговото достигане.
Либертарианците започват да попадат в същата интелектуална клопка, която е родила съвременните леви. При тях иначе справедливата догма за “равноправието във възможността” еволюира в “равноправие в резултата”. Еквивалентно на това, съвременните либертарианци започват да се подлъгват, че само, защото хората се раждат равни, те са еднакви и взаимозаменяеми, стига да не извършват (още) престъпления. Те позволяват на политиката да им повлияе на културата. Че между германец, българин, руснак и ганаец няма вътреприсъщи разлики, щом нямат криминално досие и следователно границите, дори и държавните, са ненужни. Ако извършат престъпление, просто ще си ги депортираме, което, както знаем, винаги е било лек процес.
Значението на IQ-то за свободата
Този тип културен марксизъм може да стане много токсичен за движението в бъдеще. Редица изследвания сочат, че IQ от 97 е долната граница, нужна за установяването на правова държава и свободна икономика. Буквално не всеки народ става за това. Средното IQ в Африка е 70, а американската армия не назначава хора с под 83, защото за 100 години опит е установила, че такива хора няма как да бъдат обучени да извършват градивни оперативни задачи като боравене с експлозиви, без да навредят, или на себе си, или на другарите си. Свободата иска абстрактно мислене, което не всеки притежава. Да можеш да прозреш, че ако едни пари не бъдат откраднати с данъци и похарчени за някоя простотия, то те ще отидат за някоя частна фабрика, например. Те не се губят.
Личното препочитание към собствената ти етническа група не противоречи на либертарианството и не е колективизъм. Но без тази преференция обикновеният човек би се отвратил от либертарианците и оттук – от посланията им. Дори и, ако границите станат линиите на частната собственост, не е нужно да си културен марксист и да допускаш всеки. Тук либертарианците могат да почерпят опит в културно отношение от консерваторите. Че позволяването на нискоинтелигентни мигранти от Третия свят в страната ти не е превантивно насилие спрямо тях, а привилегия, която трябва да си заслужат и за която е нужно много повече от чисто криминално досие и лична карта. В крайна сметка, ако говорим за устойчиво цивилизовано общество и истинско консервиране дори и на ценности за които либертарианците претендират, моноетническите авторитарни консерватори може да надживеят диверсифицираните либертарианци.
Всъщност може да се окаже, че културният марксизъм може да бъде пречка пред установяването на либертариански ред. Ако, например, в един етнически чист квартал на пълна частна собственост, един от съседите реши да продаде къщата си на чужденци и да разводни етнически квартала, неговите съседи може да гласуват да му попречат, защото например не могат да му предложат цена, надхвърляща тази на чужденеца. По този начин те ще нарушат правата му на собственост, а в бъдеще може да сформират държава, конкретно с цел запазването на целостта на средата си. Либертарианството не трябва да означава атомизъм.
Бъдеще се гради с консервативни ценности и неразсипващи политики
В същия дух, либертарианците не трябва да толерират дегенеративни практики, уронващи бъдещето на общностите и народите ни като хомосексуализма, което е нищо повече от допълнително фетиш-извинение на някои хора да не предадат гените и IQ-то си на следващото поколение и така още повече да ни спадне раждаемостта, ставайки уязвими от нашествия от външни. Гейовете са по-умни средностатистически от останалата част от населението. Това не противоречи на либертарианството, защото остракирането трябва да е доброволно, а не насилствено, и в никакъв случай да не се признават браковете им и да им се изпраща посланието, че начинът им на живот ще е приет. Той ни отслабва като общество. Натискът към тях трябва да е поне да имат семейства със собствени деца, както е било навремето.
Като цяло тази поредица от две статии нямаше за цел да критикува консерватизма и либертарианството, а консерваторите и либертарианците. Ако двете групи претендират за бастиони на неутопизма и естествения ред, то няма как да приемат политики, но и начин на живот, които са дегенеративни, технически неработещи и противоестествени за вътрешното Аз на хората.
