ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Тази статия е откъс от новия доклад на ЕКИП за градоустройствената политика в София с автори Георги Вулджев и Теодор Караколев, който ще бъде официално публикуван на 06.11.2018 г.
През последните години в София имахме късмета да наблюдаваме нагледен сравнителен експеримент между два подхода към привличането на повече инвестиции, стимулирането на икономически растеж и като цяло подобряването на икономическата среда в града. Паралелното развитие на София Бизнес Парк и (по-скоро липсата на такова при) София Тех Парк много ясно показва контраста в резултатите на двата алтернативни подхода към привличане на инвестиции в София. Първият подход е чрез създаване на възможности за частния сектор да разгърне своя потенциал в приватизирана и пазарна среда, която благоприятства предприемачеството и частните инвестиции. Вторият е класическият държавен подход на създаване на държавно-управляван „парк“ за привличане на инвестиции и стимулиране на иновации.
Частно срещу държавно: Бизнес Парк срещу Тех Парк
Бизнес парк София е изцяло частен проект, реализиран и стопанисван от частни инвеститори. От друга страна, София Тех Парк е изцяло държавен проект и държавна собственост, който се заражда като идея за усвояване на голяма част от европейското финансиране по оперативната програма за конкурентоспособност. И въпреки, че двата проекта споделят до голяма степен една и съща цел – да привличат крупни чуждестранни инвеститори в София, само единият успява да го постигне, а другият сериозно се проваля, докато прахосва огромно количество държавен ресурс.
Разликите в успеваемостта на двата проекта се дължат на разликите в тяхното осъществяване и управление. По отношение на Бизнес Парк София държавните и общински власти предприемат по-резервиран подход, с минимално активно участие от своя страна. Намесата от страна на общинските власти по отношение на проектирането на Бизнес парк София се изчерпва с промяната на Общия устройствен план на града, така че реализирането на такъв проект за бизнес парк да стане възможно. Оттам нататък, инициативата за осъществяването и стопанисването на проекта е оставена изцяло в ръцете на частен инвеститор.
Резултатът от този подход е реализирането на най-успешния проект за привличане на инвеститори на територията на София. Бизнес паркът е най-големият по рода си парк не само в България, но и на Балканите и днес е дом на офисите на десетки крупни български и чуждестранни бизнеси от сферата на информационните технологии, финансите, търговията на дребно, банковия сектор и др. В него работят 12,500 души по официални данни и ежедневната посещаемост е 2,500 души.[1] Паркът не се издържа с публични, а изцяло с частни средства, не разчита нито на общински, нито на държавни субсидии, нито на финансиране предоставено от европейските структурни фондове.
Успехът на този проект облагородява и близкия жилищен комплекс „Младост“, който се превръща в един от най-популярните квартали в града след изграждането на Бизнес парка. Увеличеното търсене на имоти в „Младост“ и значителното увеличение в техните цени през последните няколко години (особено в сравнение с други големи крайни квартали, но в другия край на града, като „Люлин“, например) до много голяма степен се дължи именно на успеха на Бизнес парк София особено по отношение на отварянето на хиляди нови работни места. Голям е приносът на парка и по отношение на облагородяването на градската среда в региона – на неговата територия са разположени особено приятни зелени площи и алеи, които биват поддържани на изключително високо ниво и ежедневно привличат посетители, особено от близките жилищни райони.
От друга страна София Тех Парк не успява дори да се доближи до този успех, въпреки че в него са наляти десетки милиони (80 млн. лв.) левове публично финансиране (най-вече европейски средства)[2]. В началото на 2017 г. особено голям скандал се разрази около конфликта между ръководството на София Тех Парк и Ивайло Пенчев, собственикът на „Уолтопия“ – най-големият производител на стени за катерене в света.
Ивайло Пенчев бе един от най-значителните предприемачи, които София Тех Парк първоначално успя да привлече, но впоследствие отношенията между него и мениджмънта на парка сериозно се влошиха. Особено нашумя отворено писмо на Пенчев, в което той сериозно разкритикува управлението на София Тех Парк и което бе препечатано в редица медийни публикации. В резултат на това мениджмънта на София Тех Парк бе сменен и то не за първи път[3]. Смените в мениджмънта на парка са особено чести и изглежда като да са свързани с промените в политическата конюнктура през годините.
Рентиерство и регулаторно захващане в публичните инвестиционни проекти
Това е най-големият проблем с проекти като София Тех Парк, които са изцяло държавна собственост, стопанисвани от държавни служители, и в крайна сметка поради това са изключително зависими от политическата конюнктура в парламента. Несигурната регулаторна среда, която може да се зароди в резултат на честите смени в мениджмънта на дадено държавно предприятие като София Тех Парк, обърква и в крайна сметка отблъсква инвеститорите, които уж трябва да привлече. И така самата структура и естество на проект, който би трябвало да привлича инвеститори, постига точно обратното.
Освен рисковете, които поражда потенциално несигурната регулаторна среда, друг, свързан с политическата зависимост на подобни проекти риск, е този от зараждането на рентиерство. В икономическата литература „рентиерство“ е когато даден икономически агент (най-често се използва по отношение на частни бизнеси) се опита да увеличи своето богатство не чрез създаването на повече стойност за потребителите, а чрез преразпределянето на ресурси посредством държавния апарат. Тоест, чрез лобиране (или корупция) за най-различни политики в подкрепа на неговия частен интерес – от директни субсидии, до въвеждането на нови регулации, които ощетяват конкуренцията и подпомагат запазването на неговия пазарен дял.
В икономическата литература феноменът на „регулаторно захващане“ е много добре документиран. Регулаторно захващане има когато регулациите, които се налагат и въвеждат от съответна публична институция водят до съхраняването и защитата на пазарния дял на вече установени големи бизнес играчи в ущърб на техните (най-вече по-дребни) конкуренти. Това се осъществява чрез лобизъм (или корупция) от страна на въпросните големи бизнеси. Регулациите в общия случай на хартия имат за цел, или да защитят интересите на работници, или на потребители, но особено когато има наличие на регулаторно захващане резултатът е обратен, защото се стига до по-малко конкуренция. А по-малко конкуренция на пазара означава по-нисък стимул за подобряване на въпросните продукти и услуги (в ущърб на потребителите) и по-малък стимул за подобряване на работните условия предлагани от съответните бизнеси (в ущърб на работещите).
При субсидиите, която категория включва и финансиране от европейските структурни фондове, съществува същият проблем и негативните ефекти от него са много по-директни. Големите вече установени на пазара играчи винаги са в по-добра позиция да се облагодетелстват от подобни субсидии поради редица фактори, отвъд простото репутационно предимство – те могат да мобилизират по-голям ресурс за лобиране и дори корупция. Второто е особено сериозен рисков фактор в България предвид ниското качество на правосъдната система и публичните институции по принцип.
Каква трябва да е ролята на СО в привличането на инвестиции?
Поради тези фактори, ролята на Столична община трябва да бъде ограничена до създаването на благоприятна административно-регулаторна среда, чрез оптимизация и съкращаване на настоящата регулаторна и данъчна рамка. Опити за подобряване на бизнес средата чрез субсидирането на определени бизнеси трябва да се избягва поради гореописаните рискове. Това означава общината да се фокусира върху такива политики, които ще осигурят среда, в която предприемачите да могат възможно най-бързо да стартират и разширяват своите бизнеси, без да са възпрепятствани от високи данъчни и административни разходи, причинени от мудни, некачествени и, в най-лошия случай, корумпирани общински институции.
За тази цел трябва периодично да се прави оценка на качеството на административните услуги предоставяни от Столична община и регулаторната рамка, която тя налага върху икономическите дейности в града. Препоръчително е такава оценка да се осъществява на две нива – вътрешно и външно, което разчита на обратната връзка на бизнеса. Съществуват и редица ежегодни международни изследвания, като например Класацията за правене на бизнес на Световната банка, които оценяват качеството на бизнес средата в дадени страни и/или градове. Те могат да се използват за референции.
Подобряването на бизнес средата (което включва и данъчната система) и качеството на административните услуги е пряко свързано с регулаторната тежест. Колкото повече и различни регулации има, с които бизнесът трябва да се съобразява, толкова по-трудно е стартирането на нови бизнеси и разширяването на вече съществуващи такива. Най-страдащи от прекалено утежнена регулаторна рамка са малките и средните предприятия. Допълнителните разходи и усилия, които бизнесите трябва да понесат, за да се съобразят с определени регулации в сравнителен план винаги ще имат по-голям отрицателен ефект върху малките и средните предприятия, отколкото върху големите.
Това е така, защото регулаторната тежест в повечето случаи до много голяма степен е фиксирана тежест и не варира според размера на съответното предприятие. Съответно, допълнителното увеличение в разходите, които тя носи за малките предприятия в сравнително (може да се каже „процентно“ изражение) е по-високо, отколкото за големите. Освен това, големите предприятия, при равни другия условия, имат повече гъвкавост по отношение на справяне с регулаторната тежест и потенциално увеличение в нея, понеже могат да съкратят част от бизнеса си, ако се наложи, за да компенсират за новите разходи. Новите и малки предприятия имат много по-малко възможности за подобни действия и съответно дори леко увеличение в регулаторната тежест може да ги избута от пазара изцяло.
Оптимизация, по-ниски данъци, по-малко регулации – три стъпки към повече инвестиции
Особено що се отнася до общински регулации, а и данъци, допълнителното им увеличаване освен, че затормозява появата и развитието на нови и по-малки местни бизнеси, стимулира и преместването на големите към региони с по-благоприятна местна регулаторна среда. Така прекомерното натрупване на данъчна и регулаторна тежест не само, че удушава местния дребен и среден бизнес, но и изтласква големите фирми към преместване на поне техните бизнес центрове (които предоставят много работни места) към региони с по-благоприятна бизнес среда в страната или дори извън нея. Очевидно, това вреди на икономическото развитие на съответния град.
За да се избегне това е препоръчително Столична община да следва определени правила в своята регулаторна и данъчна политика. Добра идея е да се въведе правило за постоянна оптимизация на регулаторната рамка като за всяка нововъведена регулация общината да е задължена да елиминира две стари, които вече не са толкова необходими. Така вместо просто да трупа регулация върху регулация, общината ще трябва внимателно да следи за състоянието на регулаторната рамка, която налага, и да търси начини за нейното оптимизиране. Освен, че това ще доведе до по-благоприятна бизнес среда, подобно правило ще подобри и качеството на работата на общината, защото ще я принуди да приоритизира тези аспекти от своята регулаторна политика, които са най-важни и до най-съществена степен защитават интересите на бизнеси и потребители. И разбира се, в дългосрочен план би довело до цялостно олекотяване на регулаторната рамка и съответно, стимулирането на повече инвестиции.
По отношение на данъците политиката трябва да е сходна – вместо увеличение винаги трябва да се търси оптимизация. Ако приходите на общината не достигат първи приоритет трябва да е анализ на качеството на разходите и тяхната приоритизация, с цел да се установи кои видове разходи биха могли да се съкратят и така да се подобри фискалния баланс на общината. Едва след осъществяването на подобна оценка и съкращаване на неприоритетни разходи може да се мисли за евентуално покачване на данъците.
За публичните институции не е естествено да разсъждават като пазарните бизнеси, които търсят постоянна оптимизация на своите разходи и подобряване на качеството на своите услуги, за да привлекат повече приходи. Понеже публичните институции се финансират по насилствен път чрез данъци, а не чрез доброволна покупко-продажба, те страдат от тенденция към постоянно раздуване на разходи, съпроводено от липса на подобрение или влошаване на качеството на услугата, което бива покрито чрез увеличение в данъците. В дългосрочен план това води до прекомерно раздуване на общинската бюрокрация и постоянно влошаване на икономическата среда. За да се лимитира отрицателния ефект от тази тенденция е необходимо въвеждането на определени правила (вписани законово) относно начина на работа на общината, които директно я контрират и принуждават оптимизация.
[1] Бизнес парк „София“; Параметри на проекта
[2] Филипова, Иглика; „София тех парк“: Рестартиране; Капитал; 27.07.2018
[3] Пенчев, Ивайло; Ивайло Пенчев с отворено писмо към София Тех Парк; Мениджър; 10.03.2017
Източник на изображението: businesspark-sofia.com
