Няколко аргумента против Закона за надценките

На 31.10.2018 г. в Народното събрание („НС“)[i] постъпи Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите от група народни представител от групата на Обединените патриоти, който придоби широка популярност в социалните мрежи под името „Закона за надценките“.

След изказванията на Валери Симеонов за децата с увреждания и техните майки и данните за корупционните практики в Държавната агенция за българите в чужбина Законът за надценките може да се определи като поредният гаф на „уж десните“ Патриоти.

Със Закона се предлага в срок до 12 месеца министърът на икономиката (т.е. лице от квотата на Патриотите преди изтичането на мандата на настоящото правителство) да определи максимални надценки на определени стоки.

На Министерския съвет се възлага да приеме:

• списъка със стоки от първа необходимост, подлежащи на ценова регулация;
• задълженията на търговците и производителите на стоките, подлежащи на ценова регулация;
• категоризацията на търговските обекти според оборота им; и
• процедурите за определяне на максималните надценки.

Законът урежда задължение за търговците да начисляват надценка, която да е по-ниска или равна на определената от министъра на икономиката.

Така предложеният текст поражда многобройни контра аргументи:

1) Законът за надценките противоречи на чл. 19 (1) и (2) от Конституцията.

Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива. Част от тази свобода е и да си избереш на каква цена да предлагаш за продажба стоките, които са твоя собственост.

Освен това съгласно Конституцията законът трябва създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Следователно Конституцията забранява на Народното събрание да приема закони, които пряко или косвено водят до различно третиране на юридическите лица (вкл. търговците) единствено и само въз основа на техния оборот.

Видно от текста на Закона за надценките и мотивите към него целта на предложителите е да подчинят на своя контрол търговци с оборот над определена сума. Тоест Законът и наредбите в неговото изпълнение няма да създават еднакви условия за всички търговци, а ще таргетират дискриминационно само определени лица.

2) Законът за надценките противоречи на ДЕС и ДФЕС

Законът за надценките противоречи и на конкурентното право, уредено в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

При евентуална подобна регулация тя ще създаде конкурентно предимство на чуждестранни и местни доставчици на подобни стоки пред тези, които са адресати на регулацията.

Конкурентното право на ЕС забранява подобна регулация, тъй като цялата територия на ЕС се третира като единен пазар, в който всички участници трябва да оперират в еднакви условия.

3) Законът за надценките е предложен в противоречие със ЗНА

Съгласно чл. 25 от Закона за нормативните актове  „изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност„. Мотивите към законопроектите задължително трябва да съдържат очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива.

Законопроектът не съдържа подробни мотиви. Предварителната оценка на въздействието се състои от една страница и не съдържа никакви данни за прогнозни суми за:

• предвидените намаления на цените;
• спестявания от страна на потребителите;
• намаления на печалбите на търговците;
• намаления на приходите от корпоративен данък;
• намаления на приходите от ДДС.

Вместо това просто се посочва, че „законопроектът не предвижда разходи за държавата“, а  „приемането на законопроекта ще доведе до намаляване на създаденото напрежение и успокоение на българските потребители“.

Това не представлява анализ и предварителна оценка на нормативна уредба и пряко нарушава Закона за нормативните актове. А акт на НС, който е приет в нарушение на ЗНА, противоречи на принципа на правовата държава, уреден в преамбюла и чл. 4 (1) на Конституцията. Тоест по този начин законопроектът нарушава и косвено Конституцията.

4) Законът за надценките е неясен

Цялата уредба на ограничаването на надценките се съдържа буквално в 1 разпоредба на Закона за надценките.

Разпоредбата не определя кои са стоките от първа необходимост, нито пък дава ясни критерии за тяхното определяне.

Разпоредбата не дефинира и понятието „надценка“.

По този начин се дава абсолютна дискреция на МС да определя каквито стоки прецени като такива от първа нужда и министърът на икономиката да определя техните „надценки“.

Предложението не предвижда и правната последица, която би настъпила, ако търговците не спазят забраната за максималните надценки. Обичайно в такива регулации се предвиждат нарушенията да се наказват с административни наказания. Предложението, обаче, не урежда този въпрос, а без изрична законова дерогация от НС, МС, или конкретен министър не може да уреди за себе си или за други държавни органи право да налага административни наказания за определени действия.

5) Законът за надценките създава отрицателни мотиви

Законът за надценките създава отрицателни мотиви поне в две насоки.

Първо, той създава мотиви у малкия и среден бизнес да не предприема нови инвестиции и да не наема нови лица на работа, тъй като очертава неяснота за бизнес климата по отношение на ценообразуването.

Второ, законопроектът създава и мотиви у работодателите да не вдигат заплатите на своите служители, тъй като те са основен елемент в ценообразуването на стоките и услугите, които доставят.

А най-добрата социална политика, която една държава може да осигури за своите граждани, е висока заетост и високи доходи.

Изводът е, че направните предложения са нито законосъобразни, нито целесъобразни.

Отново ставаме свидетели на това как определени политици използват властта на Народното събрание като политически инструмент – за пропаганда пред потребителите (т.е. гласоподавателите) и контрол над големия бизнес (т.е. големите ресурси).

---

[i] http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/92794/