През последните години проблемите на градоустройството в София станаха особено актуална и политически нажежена тема в публичното пространство. Новият ни доклад има за цел да да представи нашата визия относно реформите, от които се нуждае градоустройствената политика в София, за да се подобри нейното качество и впоследствие качеството на живот на жителите на града. Но преди да говорим за самите реформи, нека първо изложим основните проблеми, които се стремим да решим с тях.
Какви са проблемите с градоустройството в София?
- Напрежение между бизнес и жители, подклаждано от неадекватното градско планиране на общината
- Ежедневни задръствания, трудно придвижване в града поради прекомерно гъст трафик
- Провалени публични проекти за привличане на инвестиции (София Тех Парк)
- Недоволство от качеството на зелените площи в града
- Конфликти между „публични“ и частни интереси относно културните ценности
Какви следва да е общата теоретична рамка на градоустройството?
Държавните и общински институции страдат от тенденция към прекомерна централизация, а в сферата на градоустройството устойчивите решения често изискват обратния подход. За да се минимизират негативните ефекти от тази тенденция е необходимо държавните и общински институции да бъдат децентрализирани до възможно най-голяма степен, така че в своето функциониране те до най-голяма възможна степен мимикират децентрализираната структура на пазара. Колкото повече отговорност се оставя в ръцете на тези структури, които са най-близо до местното население и съответно разполагат с най-подробна и актуална информация за неговите нужди.
Ролята на общината трябва да е ограничена до 1) решаването на координационни проблеми и 2) елиминирането на отрицателни „външни ефекти“ (externalities). Оттам нататък, общината, ако запазва своя контрол над съответната територия и следователно е отговорна за нейното стопанисване, е отговорна за изпълняването на тази функция по възможно най-оптимален начин. Това, което е важно да се отбележи е, че за изпълнението на тази функция местните общини по райони и квартали всъщност са напълно достатъчни в по-голямата част от случаите, и дори в по-добра позиция, отколкото общината на целия град. Именно защото те разполагат с много по-акуратна информация относно специфичните нужди на региона, който администрират.
Какви са решенията, които предлагаме по сектори?
В сферата на сградното строителство
Регулациите върху височината и гъстотата на сградното строителство да бъдат сведени до минимум. Така ще се ограничи отрицателният ефект, който подобни регулации имат върху пазара на имоти и по-конкретно достъпността на жилищни и нежилищни имоти. Също така, чрез по-високо и гъсто строителство може да се олекоти и натовареността на трафика в столицата, както и да се предотврати прекомерното разрастване на града на хоризонтално ниво, което унищожава заобикалящата София природа.
В сферата на транспорта
Въвеждането на такса „задръстване“ поне временно в тези пътни артерии на града, които страдат от най-висока ежедневна автомобилна натовареност би олекотила натовареността на градския трафик. Недостигът на паркоместа трябва да се адресира чрез разширяване на платените зони за паркиране – качеството на тяхното управление може да се подобри чрез концесиониране, както показва примерът на редица американски градове като Чикаго.
Като допълнителни мерки, приходите от въвеждането на такса „задръстване“ е препоръчително да се инвестират в подобряване на мрежата на градския транспорт и алтернативните форми на транспорт (таксиметрови услуги и споделено пътуване) следва да се дерегулират. Дерегулацията на таксиметровите услуги и споделеното пътуване би довело до тяхното поевтиняване и стимулирало гражданите да ги ползват повече.
В сферата на икономиката
Децентрализацията и приватизацията на управлението на територията работи по-добре от държавното стопанисване. Успехът на частния Бизнес парк София в сравнение с държавния София Тех Парк ясно демонстрира това. Където е възможно дейността по управление и стопанисване на определена територия, особено когато нейната цел е да привлича инвестиции е силно препоръчително да бъде оставено на частния сектор.
Самата община трябва да се фокусира върху изграждането на благоприятна регулаторна и данъчна среда чрез оптимизация на своите финанси и съкращаване на регулаторната тежест. Препоръчително е да се въведат конкретни трайни правила, които слагат ясна ограничителна рамка върху регулаторната и данъчна тежест и предотвратяват тяхното прекомерно нарастване.
В сферата на зелените площи
Столична община трябва да се приоритизира подобряването на настоящите зелени площи, вместо тяхното разширяване и тяхното управление трябва да бъде децентрализирано до ниво квартали и местни частни общности и собственици. Децентрализацията би подобрила качеството на стопанисването на парковете в града като сведе тяхното управление до нивото на местни власти/общности/частни собственици, които са много по-наясно с локалните нужди и специфики (както гласи теорията на Хайек и Джейкъбс).
В Ню Йорк има много ярки примери за успешно концесиониране на зелени площи, от чиито опит СО следва да се поучи. Необходимо е провеждане на изследване относно нивото на ползваемост на зелените площи в София, което да доведе до оптимизация на тяхното стопанисване.
В сферата на културните ценности
Държавната и общинска регулация по отношение на опазването на културните ценности трябва да подпомага, а не да спъва интересите на частните собственици. Придаването на статут на „културна ценност“ на даден частен имот може да е обвързано и с ползи за собственика, като например да доведе до по-високи приходи от него поради по-високия имидж, който тази класификация му придава.
Децентрализацията на отговорността относно опазването на културните ценности на града към по-малките квартални общности би повишилa качеството на това опазване, най-вече защото конкретното локално население е това, чиито интереси са най-директно повлияни от качеството на опазването на съответните културни ценности, които може да се намират в неговия район.
Повече за нашите предложения можете да прочетете в пълния текст на доклада с автори Георги Вулджев и Теодор Караколев, и редактор Стоян Панчев.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
