Гост автор: Димитър Томов
Димитър Томов е млад предприемач, собственик на малък бизнес в технологичния сектор, който както много други български предприемачи и работещи е озадачен от объркващата сложност на българския данъчен кодекс:
Объркването между брутна и нетна заплата в България не идва само заради използваните термини. Хората отдавна ползват израза „чиста заплата“ вместо „нетна заплата“. Обаче остава неяснотата какво е това „брутна заплата“. В голяма степен това се дължи на действащото законодателство в страната.
Първо трябва да подчертаем, че всички осигуровки по трудов договор се плащат в интерес на работника. Но „Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване“ разделя данъчната тежест между работника и работодателя. По този начин във фиша на работника често не фигурират всички данъци, които са били платени в негова полза, благодарение на положения от него труд. В първата таблица са показани осигуровките дължими при трудов договор по действащия закон за 2018 година:

A термините за брутна и нетна заплата имат кратки и ясни широкоприети дефиниции, макар и Закона да цели, и да има предвид, нещо друго.
* Нетна заплата – Парите, които остават в човек, след като бъдат удържани всички данъци.
* Брутна заплата – Сумата пари изработена от човек, преди облагането с каквито и да е данъци.
Възможно ли е един закон да доведе до грешно използване на толкова ясни термини? Отговорът е „Да“.
За човек работещ на трудов договор в България, „нетната заплата“ е когато работодателят извърши плащането на всички данъци. Тоест, платени са данъците и по първа графа, и по втора графа от таблицата. И така, когато всички данъци са платени, остава сумата, която получаваме кеш или обикновено по банкова сметка с дебитна карта.
Остава въпросът – коя тогава е брутната заплата?
Поради действащото законодателство в България за „брутна заплата“ се приема „нетната заплата“ плюс данъците дължими единствено по втората графа „работник“. Но това не е ли в конфликт с дефиницията?
За онагледяване нека вземем примерна „нетна заплата“ от 1000 лева. Обърнете внимание как е използван термина „брутно възнаграждение“, следвайки логиката на закона – Линк към калкулатора.
Оказва се, че „брутна заплата“ е сумата от 1288,69 лева. Въпреки че, за да може да бъде изплатена „нетна заплата“ от 1000,00 лева, трябва да бъдат платени допълнително 243,81 лева данъци в полза на работника. Тоест, сумата с всички данъци е 1532,50 лева. Как тогава сумата от 1288,69 е брутна заплата?

ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
