Убедителна ли е критиката на Маркс към капитализма?

Въпреки очевидните си провали през ХХ век, марксизмът продължава да бъде една от най-разпространените политически и икономически идеологии на нашето съвремие. Западните демокрации са възприели множество от принципите и политиките препоръчани от Маркс и неговите последователи, а много постколониални развиващи се страни са построили обществата си на основата на социалистическите доктрини. Това статукво предполага, че критиките, които Карл Маркс отправя към капитализма са поне донякъде правдоподобни, и че съществува реалистична алтернатива на частната собственост и свободния пазар. В крайна сметка, ако толкова много хора в света се стремят да приложат тези идеи на практика, бихме могли да заключим, че те имат поне някаква стойност, нали?

Това е далеч от истината. Причините за продължаващото широко разпространение на социализма са дълбоки и сложни и не бих искал да навлизам в тях в тази статия, но бихме могли да заключим със сигурност, че те не са икономически. Държавите, които са приложили икономическите теории на Маркс са сред най-бедните и недоразвити страни в света и страдат от хронични кризи. Най-новото попълнение в дългия списък с провалени марксистки експерименти е Венецуела. Южноамериканската страна има най-големите петролни залежи в света, a страда от масова бедност.

Причините защо критиката на Маркс към капитализма e неубедителна са многобройни. В тази статия ще разгледам две от най-фундаменталните грешки на марксистката философия – концепцията за “експлоатация” и теорията за произхода и естеството на частната собственост.

Експлоатация ли е капитализмът?

Нека разгледаме твърдението на Маркс, че капитализмът е система базирана на експлоатация. В своята книга “Нови идеи от мъртви икономисти” бившият директор на икономическата политика на кабинета Буш-младши Тод Бухолз обобщава с точност марксистката гледна точка за отношенията между собственици и работници:

“Във феодалните времена лордовете са имали претенции върху произведеното от селячеството. При капитализма, собствениците на фабрики и земя имат права над произведеното от техните работници. Оцеляването на господстващата класа зависи от работата на подчинената класа. В добра преговорна позиция ли са работниците? Не.”

Сравнението между феодални лордове и собственици на земя и фабрики е дълбоко погрешно. Феодалните лордове са притежавали монопол върху труда на селяните си. Този монопол е бил налаган със силата на закона, тоест чрез физическа сила. В конкурентната капиталистическа система, собствениците и работниците преговарят условията на своя доброволен договор. Работниците имат широк избор от работодатели желаещи да закупят труда им, както и опцията да работят сами за себе си (като започнат собствен бизнес например). Те биха могли да изберат и да не работят изобщо. Тази фундаментална свобода на договаряне и сдружаване между индивидите в капиталистическа икономика в която правото на частна собственост се прилага последователно означава, че такава система не би могла да бъде наречена “експлоататорска”, тъй като липсва принуда.

Но дори феодалните взаимоотношения не са базирани изцяло на експлоатация. Исторически феодалните договорености между селяни и лордове се появяват с цел обезпечаването на сигурността. Злоупотребата с власт характерна за късния феодализъм произтича от факта че лордовете са монополизирали услугата “сигурност” и са се превърнали в придатък на държавата. Този монопол не е характерна черта на капиталистическата икономика, която разчита на конкуренция. Поради тези причини е грешка да се слага знак за равенство между феодалната експлоатация и капиталистическото производство.

Свободният пазарен капитализъм е система съставена от предприятия в които работници, мениджъри и собственици са в хармонични отношения. Нека разгледаме позицията на работниците в едно свободно капиталистическо предприятие, тъй като Маркс и неговите последователи се фокусират основно върху благополучието на работническата класа. Работниците са хората, които влагат своя труд в производствения процес. Този процес не би бил възможен без собственост и без капитал. Да вземем фабриката за пример. Приносът на работниците – физически труд – е ключова част от производството. Но без земята на която е построена фабриката и без капиталови инвестиции в машини и инструменти работниците не биха могли да произвеждат каквото и да е.

Поради тази причина земята, оборудването и капиталът, които собствениците предоставят са много ценни за работниците и те заплащат за тези неща с излишъка от вложения труд. Използването на този излишък не е кражба, както твърдят марксистите. Той е разменна монета в ежедневната вътрешна търговия на предприятието, тъй като работниците не биха могли да произвеждат и съответно да спечелят пари без мениджърите и собствениците. В условията на свободен пазарен капитализъм предприятията са основани на съвместното сътрудничене на разнообразни индивиди и групи обединени от обща цел – да подобрят благополучието на своите клиенти.

Марксистите имат тенденцията да пренебрегват един важен факт, който опровергава твърденията им че капиталистическият строй е “репресивен” и ясно демонстрира неадекватността на техния икономически модел. При капитализма работниците са свободни да се организират и да формират работнически колективи и кооперативни предприятия. Собствеността би могла да бъде разпределена по равно и управленските решения биха могли да бъдат вземани по демократичен път. Определено съществуват множество примери за такива предприятия и организации. Фактът че, макар позволени, този тип нейерархични организационни структури не са много разпространени подчертава тяхните вродени недостатъци, особено що се отнася до производството. Демократичните предприятия чисто и просто не са толкова продуктивни и успешни колкото тези които са построени на йерархичен принцип.

Изглежда, че за работническата класа е най-оптимално да прехвърлят отговорността за управленските решения и риска асоцииран със собствеността на други, тъй като това им позволява да се специализират по-добре и да бъдат по-продуктивни. Извън тези проблеми, самият факт че такива организационни структури са позволени в капиталистическата система означава, че тя не може да бъде характеризирана като “репресивна”. Всъщност марксистката социалистическа система е репресивна, тъй като налага един единствен икономически модел, най-често чрез държавно насилие. При капитализма всеки, който пожелае би могъл да живее според марксистките принципи. Очевидно е, че когато хората са свободни, те не избират да организират живота си по този начин, тъй като не вярват че това е в техен интерес.

Произходът на частната собственост

Маркс и последователите му бъркат по отношение на друг фундаментален аспект на капитализма – правото на частна собственост. Марксистите твърдят, че тези права са просто социални конструкции, които легитимират съществуващия репресивен ред. Те вярват, че неравенствата са плод на този репресивен ред, и че естественото състояние на общността е материално равенство между всички нейни членове.

Това схващане за произхода на частната собственост и правата е повърхностно. Източникът на частната собственост е природата (или Бог, за тези които имат различни метафизични схващания). Ако концептуализираме собствеността като “легитимен контрол”, от това следва че първичната форма на частна собственост са собствените ни тела. Поради този факт частната собственост предхожда всички форми на социална организация, независимо дали те са доброволни (семейство, общност) или не (държава). Но възможно ли е частната собственост да е естествена, но правата върху нея да са изцяло плод на социална конвенция?

Не. Разглеждайки отново тялото, не е възможно един човек напълно да управлява тялото на друг. Дори и робите упражняват някакъв елемент на свободна воля, която ги кара да изпълняват заповедите на господарите си. Техните естествени права са почти изцяло потъпкани чрез социалната конвенция на робството, но естественото състояние на човека им позволява да запазят някаква минимална свобода чрез частната собственост над тялото си.

Естестветното продължение на правото на частна собственост върху тялото е правото на частна собственост върху произведеното чрез него. Логиката сочи, че всеки продукт би следвало да е притежание на този, който е рискувал и е инвестирал време и труд в производството му. Свободната търговия между хората също е логично следствие от частната им собственост. Веднъж получил легитимен контрол над това, което е произвел, човек би могъл да го запази за себе си или да го подари или размени за нещо друго.

Както виждаме, фундаментите на капитализма – частната собственост и свободната търговия – са естественото състояние на човека. Човешките йерархии също са естествени, а не само продукт на социалната среда, тъй като хората не се раждат с еднакви физически и интелектуални характеристики и някои имат вродени преимущества. Цивилизованите общества култивират тези естествени разлики между хората и построяват йерархии базирани на компетентност, а не на сила или на суеверие, както твърдят марксистите.

Тези йерархии са хем справедливи, хем ефективни, тъй като поставят способните и талантливи хора на позиции, които позволяват максимизиране на просперитета и увеличаване на богатството на всички членове на обществото. Свободният пазарен капитализъм е най-добрият инструмент за построяването на такива динамични йерархии базирани на компетентност. А етатизмът е най-добрият инструмент за построяването на статични йерархии базирани на сила и суеверие.

Това пренебрегване на фундаментите на човешката природа, механиките на естествения ред и естествените закони и права са причината за провалените марксистки социални експеримент от ХХ и ХХI век. Лявото вярване, че всеки човек е роден “табула раза”, и че всички неравенства са продукт на репресивен социален ред бива отхвърлено емпирично почти веднага след установяването на първите комунистически режими. Взимайки властта, марксистите бързо осъзнават, че предложеният от тях начин на живот е в остър сблъсък с естествените инстинкти на огромното мнозинство от хората.

През следващите десетилетия те прилагат насилие на огромен мащаб в опит да променят човешката природа, извършвайки най-ужасяващите зверства в историята на човечеството. Голодоморът е опит да се приложат марксистките принципи в сферата на селскостопанското производство. Културната революция и Големият скок в Китай са опити напълно да се заличат спомените за репресивното имперско минало и обществото да бъде преподредено по марксистки принцип. Стотици милиони животи са унищожени в опитите на марксистите да реализират своята утопия. Провалът им не е изненадващ – никоя идеология или религия не може да се противопостави на естествените човешки инстинкти.

Заключение

Причините за провала на марксизма са множество. В тази статия изложих две от най-основните – неразбирането на взаимоотношенията между участниците в капиталистическото производство и неразбирането на някои фундаменти на човешката природа. Често чуваме, че комунизмът и социализмът са “добри идеи на теория, но ужасни на практика”. Хората, които твърдят това или не са разбрали идеите на Маркс, или имат желанието да се опитат да приложат теорията по “правилния” начин. Реалността е, че Маркс допуска сериозни грешки на базово теоретично ниво. Ужасяващите унищожителни резултати от прилагането на марксистките принципи на практика се дължи именно на тези фундаментални грешки в теорията, а не на неправилно интерпретиране на марксистките идеи от комунисти и социалисти.

Критиката на Маркс към капитализма не е убедителна. Въпреки това препоръчвам на всеки да прочете трудовете му; тяхната стойност е в способността им да провокират размисли и да служат като инструмент за разбиране на лявото утопично мислене.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!