Автор: Момчил Петров
Този уикенд в София се проведе един необичаен протест. Обявен като „Молитвено шествие за свободно изповядване на вярата“, целта на събитието беше да се окаже съпротива на гласуваните на първо четене промени в Закона за вероизповеданията.
Протестът беше организиран от протестантските църкви в София и беше подкрепен от Католическата църква. Реално против промените в закона за вероизповеданията се обявиха всички значими верски общности в страната: Българската православна църква, Мюсюлманското вероизповедание, Католическата и Протестантските църкви, както и Еврейската общност. Удивителното в случая единодушие на верските общности в опозиция на закона е в ярък контраст на впечатляващото единство на парламентарните сили в подкрепа на промените. Какво стои зад тези удивителни съгласия между вероизповеданията от една страна и политическите сили, представени в парламента от друга?
Отговорът е контролът над вероизповеданията, които промените в закона налагат. Тъй като очевидно тази промяна няма как да срещне добро приемане, морковът, който вносителите на промените използват е обещанието за щедро финансиране на двете най-големи верски общности – православната и мюсюлманската. На този фон още по-тежко остава положението на по-малките верски общност, защото те остават обект на всевъзможни и откровено безсмислени рестрикции.
Списъкът на предвидените ограничения е всеобхватен и не подлежи на логична обосновка: брой изповядващи вярата в една общност, изисквания към сградата в която се провеждат събранията, ограничение за дейността извън одобрените сгради, претенции към акредитация на служителите, рестрикции за гостуващи служители от чужбина и изискване за специално одобрение на служещи лица с чуждо гражданство, изискване за предварително одобрение на дарения от чужбина и буквална невъзможност за висши училища на по-малките вероизповедания. Текстовете на закона показват, че в тях има освен очевидна злонамереност и много недомислици и некомпетентност, което прави приемането им на първо четене шокираща новина.
Очевидно от тези промени най-директно са засегнати протестантските и Католическата църкви, които изразиха недоволството си вчера. От една страна Католическата църква е тясно свързана с Вселенската католическа църква, а и болшинството от нейните свещеници у нас са поляци и италианци. От друга страна протестантските общности са самоорганизиращи се, самоуправляващи се и в тяхната същност е заложен стремежът към независимост и спонтанност. Практически промените биха поставили протестантските и Католическата църква в позиция на постоянни нарушители на закона, безкрайно зависими от разрешения и изключения, които Дирекцията по вероизповеданията, овластена от промените да прави за тях.
Това направи протеста неочаквано масов и макар организацията му да възникна буквално за няколко дни, солидно множество хора се събраха на площад Народно събрание и преминаха маршрута на шествието. Този необичаен и мирен протест, в което множеството пееше християнски химни и отправяше молитви, сякаш е красноречиво доказателство колко абсурдна е логиката на промените в Закона на вероизповеданията, които априори представят религията като нещо съмнително, обществено опасно, и сфера, която трябва да подлежи на най-стриктен контрол от страна на държавата.
Спонтанната и твърда съпротива, която християните от протестантските и Католическата църква демонстрираха идва да ни напомни за това, че когато са оставени без държавна опека, верските общности се превръщат в естествена и важна част от гражданското общество. И такива трябва да си останат – територия, свободна от контрола и управлението на държавните чиновници и политици, уникално пространство, където ценностите от миналото взаимодействат с предизвикателствата на настоящата епоха, дописвайки страниците на човешката култура и цивилизация. Общество и държава, които поставят тази сфера под правителствена опека и контрол определено ще изгубят важна част от разбирането и усещането за свобода.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Един коментар
Pingback: Всичко за новите промени в ЗАКОНА за вероизповеданията (2018-2019) – Protestantstvo.com