ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Гласуването на законодателни актове става по добре познат, прозрачен начин. Зад прецизната формулировка на всички елементи от конкретен закон има и сили, които рядко стават публично известни. Те са движени от пряк интерес, свързан с действието и обхвата на законодателния акт. Материалният интерес често е маскиран с патриотични аргументи.
В архивите на парламента има интересни свидетелства за скритите механизми, които функционират при разработката на закони, определящи насоките на българското стопанско развитие.
Законът за насърчаване на местната индустрия от 1928 г.
Още от края на 19 и началото на 20 век българската държавна власт предприема политика за подпомагане на индустрията, която не дава забележителни резултати. Приети са няколко закона за насърчаване на местната индустрия (ЗНМИ) през 1894, 1905 и 1909 г. Срокът на действие на закона от 1909 г. изтича през 1925 г., затова е удължаван неколкократно до приемането на последния ЗНМИ през 1928 г.
При парламентаните дебати по законопроекта от 1928 г. министър-председателят Андрей Ляпчев заявява, че това е „ликвидационен“ нормативен акт, т.е. след изтичането на срока му индустрията вече няма да се насърчава. Думите на премиера отразяват принципно добрата идея да се прекрати безрезултатното държавно подпомагане. Тяхната стойност не бива да се преувеличава. Никой не може да предвиди каква ще е политическата и стопанската обстановка в България след края на 15-годишния срок, в който е предвидено да действа последния ЗНМИ.
Законът се състои от 65 члена, в които е дефинирано понятието индустриално предприятие. То трябва да използва немускулна двигателна сила от минимум 10 конски сили, да има поне 10 работника, които работят постоянно поне шест месеца в годината и да има инвестирани най-малко 20 000 лева в машини и уреди. Посочени са 21 групи индустрии, които ще се ползват от привилегиите. Самите привилегии не са оригинални. Те включват: облекчение на данъчните тежести, намаления по БДЖ, безмитен внос на машини и материали, благоприятни условия за ползване на подпочвени материали, предпочитание при държавни поръчки и др. Законът е публикуван в „Държавен вестник“ на 14 юни 1928 г.
Лобизъм в различни посоки
Законът за насърчаване на местната индустрия засяга всички прослойки от българското общество, но в различна степен. Покровителството на индустрията често води до поскъпване на произведените от насърчаваните предприятия стоки и до възможност за натрупване на лесни печалби за индустриалците. При обсъждането на закона обаче се включват само професионални и социални групи, чиито печалби и/или загуби са най-големи. Мнозинството от потребителите остава мълчаливо и не взема отношение към проекта за закон. За тях загубите от евентуалното приложение на закона са относително малки в сравнение с възможните печалби от отхвърлянето му. Българското стопанство все още е полунатурално и аграрно. Селските домакинства рядко излизат на пазара като купувачи на промишлени изделия и не усещат остро поскъпването на индустриалните стоки. Затова техни представители не участват в дискусиите.
Заинтересованите от закона завихрят интензивна лобистка буря около отговорните фактори за формулирането на основните му постановки. Проектът е приет от Министерски съвет на 11 ноември 1927 г. Няколко дни след това е формирана Парламентарната комисия по законопроекта, която трябва да го подготви и внесе за гласуване в Народното събрание. Първи към комисията, на 18 ноември, се обръщат няколко казанлъшки розотърговци. Те са обезпокоени, че в проекта няма нито дума за насърчаване на индустрията за производство на розово масло и настойчиво молят тя да се впише сред облагодетелстваните от държавата индустрии. Малко след това в исканията за разширяване на обхвата на привилегиите се включва Софийската Търговско-индустриална камара. Тя настоява сред насърчаваните индустрии да се прибавят тези свързани с печатарското и графичното изкуство, а също и паркетната индустрия. Провадийската кооперация „Подем“, за да подкрепи своята солодобивна фабрика, иска в привилегированите производства да се включи добива на местна сол.
В края на 1927 и началото на 1928 г. лобистките искания набират скорост. Съюзът на Габровските промишленици настоява за вмъкване на текст, според който ще се насърчават и новите, непредвидени изрично в закона, производства. Друго, не по-малко важно, настояване на габровските индустриалци е да не се прекратяват насърчителните мерки за текстилната индустрия. Христо Господинов от събирателното дружество „Ела“, с. Чепеларе обосновава необходимостта от държавна подкрепа за индустриалните предприятия за механично преработване на дървен материал с мотива, че така ще се ограничи опустошаването на горите. Към борбата за привилегии се присъединяват производителите на книжни кесии, мелничарите, които смятат, че тяхната индустрия все още не е достатъчно закрепнала, собствениците на ютени фабрики, захарната рафинерия в Русе и т.н.
Срещат се и искания за изключване на определени производства от обхвата на ЗНМИ. Такива има в писмото на М. Юлазари, който смята, че работилниците за амалгамиране на стъклени плочи за огледала са примитивни и малки и не трябва да се ползват от право на безмитен внос. Организирано против законопроекта се обявяват занаятчиите. Например, представителите на въжарския еснаф от Кюстендил възразяват срещу безмитния внос на коноп, който е в полза на 2 кооперации и 5 фабрики, но ще съсипе над 1000 занаятчии. Занаятчийски бакърджийски сдружения от Чирпан, Хасково, Стара Загора, Шумен, Враца, Варна и др. също настояват да не се дават безмитни суровини на производителните кооперации в техния бранш, защото това ще съсипе свободните занаятчии. По-общи възражения срещу ЗНМИ отправят занаятчии от Плевен, Малко Търново, Севлиево, Варна и др. Те държат да се прекратят привилегииге, които индустриалци са ползвали повече от 30 години.
Лицето на икономическия национализъм
Законопроектът за наърчаване на местната индустрия дава тласък за проява на икономически национализъм. Формите му понякога добиват комични измерения. Казанлъшките розотърговци отбелязват, че чрез държавната подкрепа ще могат успешно да се борят с чуждото производство. Мотивите за необходимостта от „наше, родно“ производство са видими и в искането на фабрикантите на книжни кесии, на ютени изделия, на парфюмерийната индустрия и т.н. Колкото и незначителни да изглеждат техните производства, те се представят като гаранция за просперитета на българското стопанство. За всички тях патриотизмът се изразява в отхвърлянето на конкуренцията. Съюзът на българските химици също се присъединява към хора на икономическия национализъм. В писмо до Парламентарната комисия по законопроекта се настоява да се задължат индустриалците да заменят техническия си персонал с български поданици, защото така ще се постигне еманципиране на нашата „индустрия от чужденците специалисти“. Това щяло да доведе до засилване на икономическата независимост на страната ни.
Забележително е, че никъде не се открива и най-малкото съжаление от това, че патриотите-индустриалци ще натоварят българския потребител с по-високи цени за стоките си, и че по този начин те всъщност не се изявяват особено патриотично. Дори представителите на занаятчийските прослойки не използват подобни аргументи при противипоставянето си на ЗНМИ. Те просто заявяват, че не бива да се пренебрегват интересите им, защото в сравнение с индустриалците са мнозинство. Патриотизмът на лобистите за различни привилегии от държавата изчезва, когато засяга интересите им. Представителите на мелничарската индустрия настояват не просто да запазят привилегиите си, а да не се допуска отварянето на нови мелници, т.е. да се ограничат правата на останалите им сънародници да ги конкурират.
Елементи на икономически национализъм са внесени в основния текст на ЗНМИ. Съгласно неговия член 45 през първите пет години, в които насърчаваното индустриално предприятие се ползва от облагите предвидени в закона поне 75 процента работниците специалисти трябва да са български поданици. От шестата година нататък всички специалисти трябва да са бългаски поданици. Общите работници от самото начало трябва да са български поданици. Задължително е българското поданство и за административният персонал, с изключение на директорите и поддиректорите.
Приглушените форми на корупцията
Някои от исканията на индустиалците за промени в законопроекта са взети предвид – като това на розопроизводителите – други са отхвърлени. Парламентарната комисия полага усилия да се справи с разнопосочните искания.
Огромните материални интереси, които се свързват със законодателните инициативи на държавата в икономиката създават благоприятна среда за корупция. Част от депутатите, които подкрепят ЗНМИ от 1928 г. са лично заинтересовани от неговите постановки, понеже са индустриалци или акционери в дружества с индустриална дейност. Убеждаването на народните представители, че даден закон трябва да се приеме или отхвърли може да става и чрез силата на парите. Социалдемократът Иван Пастухов си спомня, че му предлагат 50 000 лева да гласува по определен, изгоден за плащащия, начин по закона за Българското търговско параходно дружество през 30-те години на 20 век. Той пише, че не приема парите, но не може да се твърди, че това става винаги с всички депутати. Скритите механизми на законодателстването в икономическата област създават благоприятна среда за корупция и успоредно с това спъват свободната икономичска инициатива. Подобни практики намятат плаща на патриотизма, защото така по-лесно се приемат от публиката.
Източник на изображението: Уикипедия
