В защита на парите в брой (кеш)

Автор: Уилям Лутер – асистент професор по икономика в Кеньон колидж, директор на American Institute for Economics Research’s Sound Money Project и временен сътрудник на Центъра за парични и финансови алтернативи при института „Катон“.

 

Малко преди ноември 2016 година индийският министър-председател Нахендра Моди каза в обръщение, че банкнотите от 500 рупии (на стойност около $8) и банкнотите от 1000 рупии ще станат „нищонеструващи парчета хартия“ още в полунощ на същата вечер и вече няма да бъдат признавани за законно средство за разплащане. Прокламирана цел на неговия план за демонетизация: борба с престъпността. Правителството предложи малък времеви отрязък, в който старите банкноти можеха да бъдат заменени с нови, с идеята, че всеки от трафиканти на хора до лица избягващи данъци по-скоро ще се появят в банките с огромни количества пари и ще признаят греховете си, отколкото да позволят да загубят всичките тези пари.

Цената на тази схема беше огромна. Към момента на това обявление банкнотите от 500 и 1000 рупии представляваха 86% от всички пари в обръщение. Както икономистът Лоурънс Уайт от Джордж Мейсън написа: „Веднага се появи сериозен недостиг на пари, който имаше очаквани резултати. В икономика базирана в огромната си част на кеша честни наемни работници не можеха да получават заплащане за труда си, качествени проекти за строеж бяха замразени, обикновени продавачи на дребно пострадаха от драстичен спад в продажбите и честни бизнеси фалираха. Съвестни хора загубиха милиарди часове в чакане на опашки пред банки, за да заменят старите банкноти за нови такива.“

Растежът на БВП на Индия падна от 7.37% на годишна база през тримесечието преди изявлението до средно 6.06% в първите 3 тримесечия на 2017 година.

Което е по-важно, планът тотално се провали в своята цел да накаже сенчестия бизнес. Нарушаващите закона не се оказаха в ситуация, в която са пълни с банкноти без стойност. Вместо това, Централната банка на Индия съобщи, че 98.96% от всички изтеглени от обръщение банкноти са били върнати в банките месеци след обявлението. Това е почти равно на връщането на старите пари в Италия (99.15%) и Франция (98.77%) след въвеждането на еврото и в тези случаи на гражданите бяха дадени 10 години да обменят старите си банкноти.

Индийският експеримент беше провал. Въпреки това много политици, академици и добронамерени хора продължават да мечтаят за свят на безкешово общество, където черните пазари и сенчестият бизнес ще изчезнат и събирането на данъци ще се увеличи.

Кешът е за престъпници?

В книгата си „Проклятието на кеша“ (Princeton University Press), харвардският икономист Кенет Рогоф предоставя най-добрия аргумент за демонетизация в Америка. Той изчислява, че повече от една трета всичките долари в обръщение в местната икономика се използват от престъпници и хора избягващи данъци, и че този процент е още по-голям при банкнотите с по-големи деноминации. Рогоф допуска, че „престъпността ще продължи да съществува с или без кеш, но поради много добри причини кеша е начин за разплащане, който е високо предпочитан от сенчестия бизнес, и че на сенчестия бизнес се дължи голяма част от търсенето на кеш.“

Рогоф предлага моментално елиминиране на банкнотите от $100 и $50. Той твърди, че много малко хора ползват големи деноминации в законния бизнес. Проблем за тях няма стига да могат да преминат към по-малки деноминации с малки усилия, и той твърди, че те биха могли, защото подобна реформа би създала минимални проблеми.

Но Рогоф не спира тук: В неговата схема повечето банкноти с малка деноминация също трябва да си отидат. Това ще се случи в рамките на по-дълъг период – десетилетие или повече. За да се промотира прехода правителството ще се наложи да субсидира депозитните сметки. Може би, чрез отстъпки захората, имащи депозити или чрез директни плащания към финансови институции. Или чрез изискване всички заплати да се превеждат чрез директен депозит. Най-малките деноминации банкноти могат да останат в циркулация, или още по-добре, да бъдат заменени с монети – те са по-тежки и съответно по-неудобни за големи транзакции. Така някакво минимално ниво на финансова поверителност би се запазило.

Това предложение обещава да доведе до значителни ползи по линия на намаляването на престъпността и избягването на данъци, като същевременно създава малко разходи по отношение на тези, които ползват кеш в законния бизнес. Кой не би искал това? Всъщност идеята доведе до създаването на силна коалиция между организацията „По-добре от кеша“, заедно с Capital Development Fund на ООН, Американската агенция по международно развитие, Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, Omidyar Network, Сити, Виза, и Мастеркард, всички от които даряват повече от $1.5 милиона на година за каузата.

Философският аргумент в подкрепа на кеша

Аргументът в полза на кеша предполага, че ние би трябвало да сме свободни да правим каквито си искаме избори в своя живот, стига те да не нараняват другите. Той гласи, че правителствата нямат правото да разполагат с информация относно интимните детайли на нашия живот.

Независимо дали го осъзнават или не Рогоф и останалите привърженици на демонетизацията имат прогресивен начин на мислене по отношение на правителството. Те си мислят, че съществуващите закони и регулации са рационално създадени от просветени експерти или са продукт на просветен електорат. Ако се изберат правилните хора, социалната система може да бъде калибрирана в детайли.

Привържениците на демонетизацията със сигурност не са утописти. Те разбират, че светът е сложен, че понякога се приемат лоши правила и правила, които са били добри в миналото могат да продължат да съществуват дълго след изтичането на периода на тяхната полезност. Но за тях това просто означава, че е необходима още малко калибрация. Според тях, премахването на кеша премахва един от недостатъците на иначе доста добра система.

Съществува, разбира се, алтернативна гледна точка по отношение на правителството – тази на скептика, според когото законите и регулациите не са създадени (толкова) рационално. Тази логика твърди, че те е много по-вероятно да са противоречив буламач, който бива прехвърлен от поколение на поколение и изменян с течение на времето. Някои от тези правила промотират справедливо поведение между хората. Но други просто отразяват интересите на съществуващите властовеи структури: Те са създадени, за да помагат на някои за сметка на други или да дадат тласък на ценности, които не се споделят от всички.

Класическите либерали вярват, че индивида има право да следва своите интереси, до момента, в който не нарушава правата на другите. Общо взето, съответно, те вярват, че властта на държавата трябва да бъде ограничена. Със сигурност, правителствата могат да бъдат използвани за добро. Но и теорията и опитът показват, че те невинаги взимат правилните избори. По-важно е да се намали вредата, която толкова могъща институция може да създаде.

Лесно е да се види как тези две гледни точки могат да доведат до коренно противоположни изводи по отношение на необходимостта от кеша. Физическата валута позволява на човек да не се подчинява на правителството. Ако правителството е средство за постигане на добри цели, заобикаляне на заповедите му е нещо, което като цяло е лошо за обществото. От друга страна, ако правителството първо трябва да докаже легитимността на своето желание да се намесва в живота на хората, преди да може да го прави, цялостна забрана на кеша е прекалено обща. Всеки индивид би трябвало да е свободен да действа свободно до по-малка или по-голяма степен. И правителствата би трябвало да се намесват само в тези сфери, в които има съществена причина да се вярва, че някой е бил наранен от някой друг. Можете да го наречете морално допускане в полза на свободата.

Важното е, че този аргумент в полза на кеша въобще не е защита на престъпниците и избягващите данъци, както някой от другата страна би се опитал да ви убеди. Това е аргумент в защита на честния съдебен процес и финансова поверителност – основата на юридическите принципи на Западния свят.

Може би си мислите, че дори и застъпниците на кеша да не са мотивирани от желанието да промотират престъпността и избягването на данъци, това могат да са последствия от тяхната политика. И наистина, подобни странични ефекти са неизбежни. Но ние винаги трябва да имаме две неща в предвид.

Първо, някои престъпления са защитими. Немането на нелегален имигрант може да е незаконно, но не е неправилно от морална гледна точка. Философията на либерализма е ясна: Извън легитимния обхват на властта на правителството е да ограничава свободата на хората да следват своите цели когато техните действия не вредят на другите. Доколкото кешът позволява на хората да избягват несправедливи закони той е крепост на либерализма.

Второ, върховенството на закона изисква да приемем някои граници, дори и в превенцията и откриването на престъпления. Забраната на кеша може и да затрудни поръчването на наемно убийство или продажбата на черния пазар на някои откраднати стоки. Но го постига като и едновременно не позволява на множество спазващи закона индивиди да осъществяват напълно легитимни транзакции.

Цената на безкешовото общество

Не е необходимо да се опираме на фантасмагорична философия, за да се противопоставим на предложенията за демонетизация. Има и доста прагматичен аргумент, който може да бъде лансиран. Накратко, негативите от забраната на кеша вероятно са по-големи от възможните позитиви.

Нека започнем с позитивите. След като кеша позволява квази-анонимна покупко-продажба изглежда логично да предположим, че се използва от престъпници и хора укриващи данъци. Забраната на кеша, както предполагат много привърженици на демонетизацията, със сигурност ще елиминира част от престъпността и укриването на данъци. Въпросът е: В каква степен това ще подобри живота на средностатистическия гражданин?

Няма  никакво съмнение, че някои видове престъпност правят живота ни по-зле. Повечето от нас със сигурност искат да се борят с убийствата, трафика на хора и кражбите, например. Ако елиминирането на кеша намаляваше честотата на тези престъпления, ние бихме добавили този факт към групата аргументи срещу кеша.

Но положителните ефекти от премахването на други видове престъпления е по-малко очевиден. Вземете за пример проституцията. Къде точно е външният фактор, който вреди на другите в обществото тук? Каква цена налагат върху другите тези, които правят секс по взаимно съгласие? Всеки би могъл да намери тези сделки за отвратителни. Въпреки това е трудно да видим как обществото като цяло ще се подобри драстично, забранявайки на хората да продават някои стоки и услуги, особено когато те засягат стриктно само личния живот на тези въвлечени във въпросната покупко-продажба.

Изглежда логично да предположим, че ударът върху голяма част от криминалните дейности, афектирани от забраната на кеша, е от съмнителна полза за обществото като цяло. В периода Февруари 2011 – Октомври 2013 онлайн пазара Silk Road улесни значително транзакциите, включващи забранени стоки и услуги. Транзакциите на тази платформа се осъществяваха през биткойн, който също като кеша позволява потенциално анонимни транзакции. Въпреки няколкото бомбастични медийни заглавия за наемни убийци, които са били наети през сайта, за да се предпазят неговите тайни (няма данни някога да е имало убийства по този повод), всички налични данни показват, че обявите в Silk Road почти винаги включват контролирани (или забранени) субстанции като наркотиците. През 2013 година по темата беше издаден доклад на изследователя Николас Кристин от Карнеги Мелън института. В него пише, че повече от 20% от обявите на сайта са били за марихуана и хашиш – стоки, които са легални за рекреационна употреба в осем щата на САЩ и са декриминализирани в 13 други.

Колкото до укриването на данъци, то определено е лошо за постъпленията в държавната хазна. Но това ни казва малко за ефекта върху обществото. Когато говорим за цялостно социално благополучие трябва внимаваме с простите трансфери на богатство. IRS изчислява, че разликата между това, което данъкоплатците дължат, и това, което в действителност плащат е $458 милиарда годишно. Резултатът е, че правителството е с $458 милиарда по-бедно на година, но избягващите данъци са по-богати със същата сума.

Може да се спори, че е навредено на обществото в резултат на това – например ако допуснем, че правителството би могло да похарчи тези пари по-добре от укриващите данъци. Но дори и това да е така, важно да отбележим две неща: Първо, $458 милиарда е по-малко от 2,5% от БВП на САЩ. И второ, изключително малко вероятно е за обществото да е по-зле, че тази сума не влиза в държавната хазна. Поне някаква икономическа стойност се добавя в следствие на допълнителните покупки, които се осъществяват с тези пари от страна на укриващите данъци, дори и иначе да намираме тяхното поведение за осъдително.

Икономисти, които като Рогоф подкрепят демонетизацията, сочат към „деформиращите“ ефекти на укриването на данъци. Ако някои хора избягват плащането на данъци, то тогава диспропорционална тежест пада върху тези, които плащат. Избягващите плащането на данъци могат да предложат своите стоки и услуги на по-ниски цени, отколкото техните конкуренти, които спазват закона. Това води до некачествено разпределение на ресурсите, като някои начинания с висока стойност губят спрямо такива с ниска стойност, които са по-конкурентноспособни просто защото не плащат данъци.

Няма несъгласие в това отношение – изкривяванията на пазара могат да ни струват скъпо. Въпреки това, загубите от некачествено разпределение на ресурсите със сигурност са се равняват на 100% от данъчната разлика (която така или иначе е малка).

И не на последно място Рогоф надценява степента, в която кешът се използва от престъпници и избягващи данъци. По същество той твърди, че всякакъв кеш, който не е деклариран в отчетите би могъл да бъде използван за лоши цели. Но поне част от недекларирането със сигурност се дължи на стремеж към защита на финансовата поверителност или за да се защити собствеността върху самия кеш – помислете си за пословичната баба, която крие спестяванията си под дюшека – не защото ще използва подобни спестявания, за да купува нелегални стоки и услуги, или за да избягва плащането на данъци.

Нищо от споменатото досега не отрича, че ще има ползи за обществото от забраната на кеша. Моят аргумент просто е, че тези ползи са прекалено малки за цената, която бихме платили.

Много порядъчни граждани също използват кеш. Демонетизацията ще направи живота им по-труден също както този на лошите хора. Някои транзакции ще изчезнат. Финансовата поверителност ще бъде подкопана. Ще бъдат елиминирани методи за ментално счетоводство – като този на Дейв Рамзи, в който хората разпределят парите си в пощенски пликове върху които пише „наем“, „гориво“, „храна“, „почивка“ и т.н. като по този начин се лимитира харченето във всяка категория. Нещо повече, тъй като по-бедните американци във все по-голяма степен минават без банкиране и съответно разчитат повече на пари в брой в сравнение с по-богатите, негативите от забрана на кеша ще падне основно на плещите на най-бедните.

Някои привърженици на демонетизацията предполагат, че спазващите закона биха били по-добре в крайна сметка, ако принудим всички да работят с банките и да започнат да използват някоя „по-добра“ електронна система за разплащане. Това е малко вероятно. През 2017 година беше издаден доклад със заглавие: „Проклятието на борбата с кеша“ от Лоурънс Уайт от университета Джордж Мейсън. Той отбелязва, че: „конвенционалната икономическа логика ни казва, че подобряването на живота на хората означава добавянето на по-привлекателни опции, а не премахването на това, което хората определят, като най-доброто в момента.“

Освен това, има поне една полза от избягването на данъци: то може да послужи за поставянето на граница, определяща в каква степен правителството може да изземва пари от гражданите си.  Тъй като данъците елиминират някои продуктивни сделки, това би могло да подобри социалното благосъстояние. И тъй като държавата се нуждае от пари, за да оперира, възможността на гражданите да се разбунтуват срещу покачващите се данъци (както и все по-авторитарното отношение на тяхната държава) и им позволява да противодействат по ненасилствен път срещу държавната власт.

Предупредителна история: Венецуела

Има още един аргумент за въздържане от забрана на кеша: Ако анти-кеш политиката се въведе в САЩ или е подкрепена от уважавани интелектуалци и могъщи международни организации, това най-вероятно ще доведе до въвеждането ѝ на места, където въобще не е подходяща.

Рогоф много директно заяви, че неговото предложение „не е насочено към развиващите се държави, където много голяма част от хората са без ефективен достъп до банкиране.“ За съжаление, изтънчеността и нюанса доста често отсъстват в политическата сфера. Политиците използват идеите, както пияниците използват светофарите: за да опора, а не за ориентир.

Идеите за демонетизацията съвсем естествено ще се сторят привлекателни за ограничените от финансова гледна точка правителства на нациите с нисък доход, където подобни усилия могат да бъдат използвани като еднократен данък върху притежателите на банкноти. Чрез елиминиране на стойността на старите банкноти и вкарването на нови в обръщение клептократите са способни да конфискуват богатство от тези, които държат пари кеш, без да пострадат от обичайните инфлационни последици.

Ние вече видяхме как подобна политика беше приложена в Индия и тази държава не е единствената. Венецуелският президент приложи същата реторика, когато обяви през декември 2016 г., че банкнотите от 100 боливара (които по това време се оценяваха на 2 американски цента) ще бъдат махнати от обръщение. Той обяви, че почти нищо-не-струващата банкнота се събира от мафията. Първоначално времевият отрязък, в който можеше да се заменят старите банкноти беше ограничен до 72 часа, но впоследствие този срок беше удължен до януари.

В силен контраст с плана на Рогоф, нито Индия, нито Венецуела успяха за постоянно да премахнат големите банкноти от циркулация. Всъщност двете държави добавиха по-големи деноминации в паричния поток – 2000 рупии в Индия и 100 000 боливара във Венецуела. Доста е трудно да се повярва, че основният мотив на тези ходове е бил битка с престъпността, имайки предвид, че демонетизираните банкноти и в двете страни бяха със сравнително малък номинал и по-късно бяха заместени от банкноти с по-големи деноминации.

Венецуелският ход беше част от опит да се справят с хиперинфлацията (Икономиста от Университета „Джон Хопкинс“ Стив Ханке изчислява, че годишният темп на инфлация в страната за февруари 2018 година е бил около 5454%. Както каза икономистът Ноа Смит в Блумбърг през декември 2017 година, страната притежава един от най-големите запаси на нефт и би трябвало да е приказно богата. Вместо това деца умират от глад“). Носенето на куфари пълни с кеш, за да платиш за основни неща е неефективно, но един начин да направиш проблема по-малък е като размениш голямо количество банкноти с малка деноминация за по-малък брой банкноти от по-голяма деноминация. Мадуро разбра, че демонетизацията на старите банкноти ще направи тази промяна по-евтина за правителството, защото тя бута хората към новите – по-големи номинали – без да ги компенсира за по-малките, които те няма да успеят да заменят преди да се затвори „прозореца“.

Индийските политици от своя страна вероятно се надяваха да реализират големи, на практика данъчни, приходи от притежаващите банкноти, като резултат от факта, че някои хора не са успели да обменят парите си преди да се затвори „прозореца“. Въпреки, че това не се случи на практика (тъй като повечето банкноти в крайна сметка бяха сменени), притежателите кеш въпреки всичко трябваше да платят цената на правителственият опит да се наложи такъв данък.

И в двете държави само малко, или направо нито един, от аргументите в подкрепа на елиминирането на кеша важат. Въпреки това и двете страни намериха за политически целесъобразно да се позоват на реториката против престъпността използвана в защита на по-адекватните идеи за демонетизация, докато същевременно налагаха огромна финансова тежест върху своите граждани.

Кешът все още е цар

Аргументите срещу кеша доста често са представяни като разумно решение на очевиден проблем. Но решението не е разумно и проблемът не е очевиден. Привържениците на демонетизацията демонстрират малко уважение към финансовата поверителност и не виждат нищо лошо в ограничаването на личната свобода. Малко вероятно е, че дори и най-добрите предложения за деноминация ще подобрят нещата. В същото време, привържениците на тези идеи предоставят интелектуални муниции за други, които предлагат къде-къде по-лоши схеми.

Злоупотребата с аргументи за демонетизация на места като Индия и Венецуела трябва най-малкото да ни накара да се замислим. Абсолютно разумно е да обмисляме бъдеще,в което кешът не е цар. Но да се преследва подобна цел чрез ограничаването на възможността на хората да го използват в настоящето е ужасна идея.