ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Васил Кънев
За шоуто на Слави и славата на шоуто, които понесоха изненадващ удар
В сряда (21.11.2018г.) имаше един изключително интересен епизод на „Шоуто на Слави“ с гост – българският премиер. Още в самото начало ми направи впечатление настроението на водещия – леко вдървен, напрегнат и не особено щастлив. Трябва да направя уговорката, че поведението на популярния водещ Слави Т. Трифонов ми е добре познато, тъй като следя неговата продукция, най-вече като фен на актьорите. Личното ми уважение към тази популярна личност датира от миналия век, когато шествията срещу социалистическото управление се водеха с парчета на Ку-Ку бенд, а преработките на някои фолклорни песни определено бих нарекъл качествени.
Естествено, основната продукция на Ку-Ку бенд и Слави Трифонов изобщо не ми е по вкуса, но в същото време не мога да не призная безспорния им успех. Няма зала или пространство, което тези музиканти да не успяват да запълнят с концертите си и независимо какъв е субективният вкус на дадена личност, обективно погледното, водещият е пример за успешна кариера в сферата на шоубизнеса. Тази успешна кариера, наред с позитивите, води и известни негативи като например да имаш самочувствие, че ще се справиш с неща или ситуации, с които и в които, нямаш никакъв опит. И в сряда Трифонов беше болезнено свален на земята, а накрая на епизода изглеждаше като ударен с мокър парцал, неуспяващ да прекъсне рекламната тирада на лидера на ГЕРБ. Не че министър-председателят беше перфектен, на няколко пъти изглеждаше изключително удобен за атака, неподготвен по темата, или ходещ по тънък лед, който всеки един смел журналист би счупил с лекота, но явно не това е била целта. Ще извадя и няколко акцента от това интервю, които ми направиха най-силно впечатление:
Лукойл и топлата връзка Златев-Борисов
Тази връзка е „обществена тайна“ и макар някои медии да се осмеляват да правят разследвания по темата, то те или потъват, или се отмиват с времето, защото реално няма институционални действия, които да потвърдят или отхвърлят твърденията им. Беше зададен въпрос за монопола на Лукойл, но ген. проф. Бойко Борисов обясни, че нямало монопол, защото имало различни бензиностанции и всички имали избор кои рафинерии да ползват. Ловка маневра, която само потвърждава тази топла връзка, защото монопол наистина има и той се обуславя от собствеността на над 90% от данъчните складове, за които ЕКИП писа. Накрая се стигна до консенсус, че Костов е виновен и преминаха към следващия въпрос.
Партийното субсидиране от държавния бюджет
Интересен момент беше и въпрос, касаещ партийното субсидиране от държавния бюджет, което ГЕРБ обеща, че ще намали, но реално не направи. Тук изглеждаше, че водещият си взима въздух и има шанс да осъществи качествена атака каквато за съжаление не се получи. Централният нападател на „Бистришките тигри“ безцеремонно обясни, че ако не се дава тази сума, то партиите щели да паднат под влиянието на „богатите“, на „олигарсите“- термин, от който се опита да избяга, но доста неуспешно и ако водещият имаше желание да го разобличи, щеше да го прекъсне и да му обясни какво точно означава понятието олигарх и че такива хора без помощта на държавата не могат да съществуват.
И въпреки опита за контра с въпроса – „Но вашите пари седят на влог, вие реално не ги ползвате по предназначение!“, измъкването се случи – „Ние парите ги даряваме, но тези пари не ни трябват толкова на нас, а на малките партии, за да работи демокрацията“ и всички примери, които Трифонов даде в подкрепа на намаляването на субсидията, бяха прескачани и темата полека-лека се изчерпа. В крайна сметка стана ясно, че те (ГЕРБ) били предложили, но Парламентът го бил отхвърлил. Пак точка в отбора на ГЕРБ – те се съобразили с желанието на народа, но лошият Парламент ги спрял.
Икономическата неграмотност
Кулминационният, за мен, момент дойде с ваденето на „пищова“ от вътрешния джоб и спора по темата как се мери външен дълг. Водещият зададе въпрос по отношение стойностите на външния дълг и бюджетния дефицит през 2009 г. и сега, припомняйки, че при приблизително същите стойности тогава Бойко Борисов е казал, че държавата е в колапс и защо не го твърди сега. Последва отговор в процент от БВП и се почна едно говорене на двама очевидно незапознати с темата хора, което би забавлявало всеки един човек с базови икономически познания.
Бих го преразказал, но предпочитам всеки един българин да го изгледа, за да види какво е икономическото ниво на двама от най-популярните лидери в България. Няма как хората да искат икономически просперитет и висок стандарт на живот, когато няма хора, които да ги поведат по този път, няма как хората да искат действаща пазарна икономика при положение, че следват хора, които нямат представа какви са нейните механизми. Мога да добавя и неадекватните отговори по отношение данъците и по-конкретно ДДС, който не можел да се намали, защото бил най-ниският в Европа, а 500-те милиарда лева за пенсионерите през следващата година просто няма как да коментирам, предвид, че стойността на БВП през 2018 г. ще бъде малко над 100 милиарда.
Надявам се лекцията на премиера как се мери външен дълг да бъде увековечена някъде в коридорите на УНСС, защото това беше и най-удобното място за атака от страна на водещия, ако беше подготвен, но за жалост, той не беше и прие на доверие всичките глупости, които му бяха предоставени като отговор. Можеше поне да направи забележка, че не коментират цифри, а числа и че има разлика между двете. Можеше, но не я направи и последният удобен момент за точка в отбора на Слави Трифонов се изпари след края на тази тематична дискусия.
Имаше въпроси и за медийната свобода и електронното гласуване
От отговора стана ясно, че Делян Пеевски имал 5% дял в медийното пространство, а мястото на България в класацията на „Репортери без граници“ било не защото властта репресира или влияе на журналистите, а защото имало силна автоцензура. Генералът позволявал всеки ден да се появява негова карикатура и това било доказателството, че той им я дал свободата, но те просто не я искат и се самоцензурират. Зашеметяваща арогантност!
Но всичко в това интервю приключи с темата за електронното гласуване, което много плашело нашия премиер, защото той знаел какви световноизвестни хакери имаме и какво ще правим, ако те хакнат изборите?! Аргументация на ниво квартална кръчма в Червен бряг. Вероятно съпротивата на властта срещу електронното гласуване се базира на някои добре утвърдени схеми за печелене на избори, в които компоненти са, освен платеното гласуване, и кухите избирателни списъци, допускащи различни по мащаб манипулации, каквито при електронното гласуване няма как да се случат. А измами с тези списъци се случват от години – факт, с който са запознати опитните партийни апаратчици, които също така си пазят списъци с подписи (в подкрепа явяването на тяхната партия на избори) в сейфовете и когато дойде моментът, ги предават директно в ЦИК, без изобщо да се явяват на обществени места.
Независимо че преди последните избори се получиха множество сигнали и скандали, включително и попадането на журналистката Канна Рачева в един такъв списък, системата си върви и никой не е пострадал от тази фалшификация. А фалшификациите са мащабни, много малка част се появява като информация в общественото пространство и това е отскоро. Но не само родните хакери плашат безстрашния ни премиер, ами и Русия и възможностите ѝ да се намесва в изборите. Независимо че има пресен пример от Естония, където опитите на Русия да влияе на тамошното електронно гласуване завършват с пълен неуспех, но това изобщо не беше споменато – дали от незнание, или от нещо друго, не е ясно. А уж Слави Трифонов подкрепя електронното гласуване, надявах се поне по тази тема да е подготвен.
Най-малкото той ясно даде да се разбере, когато бе потърсен от инициативния комитет „Гласувай без граници“ , че няма нужда от съдействие, темата му е ясна и разполага с нужните експерти, оказва се обаче, че това изобщо не е така. И до днес изглежда необяснимо защо този въпрос в „референдума на Шоуто“ бе оставен при положение, че вече беше проведен такъв референдум. Все пак водещият се опита да обясни разликата между Фейсбук и интернет, но ген. проф. Бойко Борисов не се интересуваше от това. Щом става въпрос за избори, то не трябва да има нововъведения, за да няма фалшификации! Желязна логика, която няма как да ни поведе към постигането на висок стандарт на живот и силна икономика.
Последва обяснението защо ще рестартираме проекта Белене
Били сме си платили реакторите, които вече били доставени и чакали, опаковани в найлон, но защо сме ги поръчали и кой е виновен – не стана ясно. Всички ще си платим милиардите по проекта, но никой няма да бъде наказан за това! Срамен факт! Последва геополитически анализ на нашия премиер и минути за реклама на постигнатото от ГЕРБ, което нито беше спряно, нито беше поставяно под въпрос.
И така завърши едно доста болезнено за Слави Трифонов интервю с безспорен успех за ген. проф. Бойко Борисов. Лично на мен това интервю ми показа, че светлина в тунела няма, пътуваме в мрак и в неясна посока и е сигурно, че новият спасител няма да се появи. Така че народът няма какво да го чака повече, а най-добре всеки да се захваща с това, което може най-добре и напук на политическия елит и управляващите хрантутници да постига успехи и да подобрява своя личен стандарт на живот.
