ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Александър Терзиев
Освен, че е в пряко противоречие с европейското право, повече от очевидно е, че КПОНПИ ще се използва като бухалка срещу опозицията
“Държавната политика по противодействие на корупцията няма за цел възмездие, а възстановяване на справедливостта в обществото (…) независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице или свързаните с него лица“. Въпросното изречение не е извадено от някой наръчник по установяването на марксисто-ленинистки държавен ред, а е част от мотивите към Закона за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ), който спешно беше приет от Народното събрание през изминалата седмица с цел да обезсмисли току-що издадено тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС), според което производството по гражданска конфискация не може да продължи, ако наказателното производство, въз основа на което е била образувана, е било прекратено.
Приемането на подобни изменения е без прецедент в най-новата история на България и е далеч по-съотносим към комунистическия режим, отколкото към една демократична и правова държава от европейски тип каквато е България. Причината за това е, че законодателният орган, в лицето на мнозинството от ГЕРБ, за пръв път „озаптява“ съда с единствената цел да създаде безконтролен апарат за тормоз и саморазправа с политически противници. А аргументи в подкрепа на това съществуват – както юридически, така и политически.
Приетите промени на практика целят единствено да задълбочат вече затвърдената порочна практика при прилагането на закона от страна на КПКОНПИ производството по гражданската конфискация да живее свой собствен живот, независим от живота на наказателното дело, въз основа на което същата е образувана. Подобно разбиране за това що е то „незаконно придобито имущество“ и какъв следва да бъде обемът от права, уредени в полза на държавата да заведе иск срещу лице, уличено в притежаването на такова, е изцяло ендемитно разбиране на българския законодател и не почива нито на уредените подобни производства в други европейски държави, нито в уредбата на Директива 2014/42/ЕС въз основа на която е уредена и гражданската конфискация в ЗПКОНПИ. Подобно мнение (особено показателно) е застъпено и във внесеното в Народното събрание становище на Висшия адвокатски съвет по законопроекта, който, разглеждайки мотивираните основи на българския вариант на гражданска конфискация, единствено коментира същите в скоби – „(каквото и да означава това)“.
Директивата изрично предвижда въвеждането на две отделни процедури по конфискация – на обикновена и на разширена конфискация, като и двата вида конфискация следва да бъдат извършени при условието, че срещу лицето има влязла в сила осъдителна присъда за конкретно престъпление. В ЗПКОНПИ като юридически факт, въз основа на който държавата може да реализира правото на конфискация, е посочено привличането на едно лице като обвиняем за извършено престъпление. Проблемът на тази постановка е повече от видим – производството по конфискация на практика е подчинено на усмотрението на централизираната прокуратура и не подлежи на съдебен контрол, поради факта, че постановлението за образуване на досъдебно производство подлежи единствено на обжалване пред горестоящ прокурор. Същата не намира опора и в Директива 2014/42/ЕС, в която изрично е предвиден минимален стандарт, че производството по конфискация започва въз основа на влязла в сила присъда, т.е. след установяването на престъпния характер на деянието, извършено от лицето, въз основа на което имуществото, определено като незаконно, е било придобито, в рамките на проведен съдебен процес. Нещо повече – с последните изменения в ЗПКОНПИ законодателят тотално решава да „заобоколи“ съда, като приема положението, че производството по гражданска конфискация може да продължава независимо от това дали образуваното наказателно производство е било прекратено и независимо от стадия, в който това е било извършено. На практика се получава така, че в момента в който прокуратурата привлече едно лице като обвиняем, КПКОНПИ може да се задейства, да поиска налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на въпросния обвиняем и да проведе гражданско производство за неговата конфискация. Независимо от това дали същото лице е било оправдано след проведен съдебен процес и дори независимо дали наказателното производство е било прекратено в началния стадий на същото – например, когато наказателното производство е било прекратено от съда поради липса на престъпление, и дори когато самото наказателно производство в досъдебната фаза е било прекратено с акт на прокурора.
Естествено, поради очевидните пороци на иска е твърде вероятно в рамките на проведеното впоследствие гражданско производство имуществото на лицето все пак да не бъде конфискувано, като то успее да докаже неговия законен характер пред съда. Въпреки това обаче щетите от провеждането на производството все пак ще бъдат налице – налагането на обезпечителни мерки (запори и възбрани) ще пречат то активно да се разпорежда с него до приключването на съдебния процес. В тази връзка изложеното твърдение в мотивите към законопроекта, че чрез гражданската конфискация не се цели наказването на лицето спрямо което е насочено производството, е повече от безпочвeнa. Не само, че субектът на конфискацията търпи вреди по време на производоството (изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи въз основа на наложените обезпечителни мерки), но може да се спори, че същото производство на практика се явява и субсидиарно спрямо правото на държавата да реализира наказателна отговорност спрямо дееца. Така същата не само има правото да постигне осъдителна присъда спрямо извършителя на престъплението, да реализира наложеното наказание и да третира дееца като осъждан чрез института на съдимостта, но и да реализира в допълнителна степен неговата гражданска отговорност чрез изпълнение върху имуществото му, независимо от стадия, развитието и края на образуваното срещу него наказателно производство.
За политическите мотиви, стоящи зад приетите промени, а именно – саморазправа с политически противници, можем да съдим от думите на председателя на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, според когото една от причините за измененията е възможността „производствата срещу имуществата на Огнян Донев и Гриша Ганчев да бъдат прекратени“.
Споменаването на Донев е особено интересно предвид факта, че към днешна дата срещу него има висящо наказателно дело за укриване на данъци, което е твърде вероятно да завърши с провал за прокуратурата – същото е вследствие редица наказателни производства, образувани срещу него през 2012 г. и свързани по-скоро с опита му да придобие контрола върху „24 часа“ и „Труд“, отколкото с извършването на истински престъпления. Към момента Донев е издател на „Клуб З“, а висящото наказателно дело неведнъж е било използвано от представители на прокуратурата и най-вече от главния прокурор Сотир Цацаров, с цел критики към нейната дейност да бъдат отхвърляни с аргумента, че същото издание е „медия на подсъдим“.
Което ни навежда на мисълта, че освен като бухалка за саморазправа, узаконеното правомощие на комисията на чисто политическо равнище ще позволява на управляващите и контролираните от тях медии да дамгосат ответника по иска въз основа на висящото производство, като по този начин го обявяват за „обществено виновен“, независимо от реалното развитие на производството по конфискация – а впоследствие, когато същото претърпи крах в съда, удобно да прехвърлят вината върху това на последния, а не на изначалната мъртвороденост на иска за конфискация. И всичко това извън възможностите за рекет и тормоз над различни бизнеси, които се откриват пред управляващите.
Освен името на Донев, в някои медии се завъртя и името на Христо Бисеров – защото производството по конфискация спрямо него беше прекратено поради решението на Върховния касационен съд. Истината обаче е, че приключилото с оправдателна присъда наказателно производство срещу него (въз основа на което е внесен и искът за конфискация) се провали от липсата на обезпечаване на доказателствен материал от страна на прокуратурата. Цялото съдебно производство на практика лежеше върху показанията на шепа свидетели, сред които роднини на Бисеров, които могат да се откажат (и се отказаха) от свидетелстване срещу него, както и на полицай, отишъл да провери дали бившият депутат живее на посочения от него адрес. Обвинението също така изключително много разчиташе на предоставянето на правна помощ от Швейцария във връзка с разкриването на банковата тайна около сметки на Бисеров. Прокуратурата се провали и там, тъй като не успя да докаже пред швейцарските власти годността на повдигнатите срещу него обвинения.
В тази връзка е редно да посочим, че до известна степен приетите изменения целят субсидирането на прокурорската дейност с тази на КПОКОНПИ, чрез която се цели да се предостави сурогат спрямо действията на прокуратурата в хипотезите на импотентни обвинителни актове – такива, които са крайно неспособни да постигнат осъдителна присъда.
За щастие, все още нищо не е загубено – тепърва предстои Народното събрание да бъде „озаптено“ от редица други съдилища и съдебни юрисидикции, като първата, от която се очакват подобни действия, е Конституционният съд. От органите, които имат правомощието да сезират Конституционния съд за противоконституционността на измененията в закона са президентът Румен Радев, омбудсманът Мая Манолова и част народните представители. От парламентарната група на БСП вече направиха подобна заявка, а от твърдата опозиция на президента Румен Радев спрямо вече доста дълъг списък с приети от парламента закони, върху които той е наложил отлагателно вето, можем да очакваме, че същото ще се случи за пореден в близките дни. В краен случай българският законодател може да се наложи да бъде възпиран и от Европейските съдилища, като със сигурност може да бъде очаквана поредната серия осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека и то дори само на база вече предприетите действия спрямо определени лица от страна на КПКОНПИ.
Като за финал на гореизложеното, е добре да си припомним следното:
- Че органи за борба с корупцията и незаконно придобитото имущество има бол и без КПОНПИ – прокуратура, данъчни, икономическа полиция; проблемът е в тяхната ефективност;
- Че застрашаването устоите на частната собственост чрез създаването на свръхсилни държавни органи винаги ще влияе негативно върху общото благосъстояние;
- Че чувството за справедливост в обществото е въпрос на субективни възприятия и не следва да бъде основен обект на законодателна инициатива.
Източник на изображението: „Капитал“
