„Сам вкъщи“ – зле прикрита либертарианска пропаганда

Миналата година представихме „7 либертариански теми за трапезата на Бъдни вечер“, която продължава да бъде релевантна като послание и през 2019-а. Днес публикуваме нещо в същия дух – този път не от традиционата ритуална вечеря за Рождество, а от традиционната ритуална програма на телевизиите за празниците.

Хитовата комедия с Макколи Кълкин – „Сам вкъщи“ – е преодоляла множество културни и темпорални бариери и днес, особено ако наблюдаваме реакции и коментари на празнуващи от Фейсбук,  вече се приема за неизменно присъствие в празничните дни около Коледа. Имаме елхи, подаръци, мандарини, свити сарми, пъшкане от преяждане и гледане на „Сам вкъщи“[1]. Културна апроприация от американския поп почти на нивото на Санта Клаус от немския фолклор.

Звучи като цветя и рози или коледни десерти и тиквеник, но не и ако сме бдителни етатисти. Зад шегите, гафовете, прекрасната ранно 90-тарска есететика и чарът на Макколи се крие нещо, невъзможно за постигане от всички пари на братята „Коч“ и техните тинк-танкове на злото. А имено, фронтална атака срещу базовите устои, на които ни учат още от училище – послушание, пасивност и разчитане на властта да оправи всичко. Най-хлъзгавата форма на пазарен фундаментализъм – културният!

Първото, на което се обръща внимание в продукцията дори го намираме и в заглавието на филма, е частната собственост. Важността на това да защитиш дома си, да защитиш плодовете на своя (или бащиния) труд. Основната роля на Кевин Маккалистър е да превърне къщата си в крепост срещу тези, които искат да отнемат от него и от семейството му. В отсъствието на родителите си той е господар и поема инициативата да отблъсне злонамерените крадци.

Мокрите бандити имат какво да вземат, защото както домът на Маккалистър, така и целият им квартал в предградията на Чикаго, са показно за успехите на капитализма. Огромни красиви къщи, обсипани с украса и лампички, две коли в гаража, детски стаи пълни с играчки, видео касети, пица вкъщи, изобилието в магазините… Коледа в Париж. С какво сме сравнявали всичко това, гледайки филма през 90-те години в България?  С опашките, сивите панелки и идващата хиперинфлация. Контрастът не би могъл да бъде по-ярък.

Ако няма да бяга от проблема, Кевин трябва да защити дома си сам. Когато пристигат в Париж, вече разбрали, че синът им е останал в Чикаго, родителите на Кълкиновия герой се опитват да се свържат с местните представители на държавата – полицията. Със случая им се заемат незаинтересoвани бюрократи, дъвчещи понички, които след дълги увещания пращат патрул до къщата. Проверката на патрула се извършва със старанието, което познаваме от нашата родна полиция, съответно малкото момче е изоставено на съдбата.

В друга сцена, след като случайно открадва четка за зъби, Кевин е преследван от комичен, възпълен полицай, който успява да се пребие в опит да го настигне. Невъзможността на властите да помогнат е дебело подчертана. Сцената дори ни праща по-прецизно послание. Героят, който насъсква полицая по неволния малък крадец, е момчето чирак от кварталната бакалия.  Вместо влезлият в пубертетата тийнейджър сам да настигне късокракия деветгодишен Кълкин, той прехвърля отговорността на държавата… и губи. Четката е загубена, полицаят се въргаля върху леда, а Кевин е избягал. Главният ни герой не трябва да повтаря тази грешка. Той сам ще защити частната си собственост.

Кевин е твърде малък, за да ползва огнестрелно оръжие, макар че има въздушна пушка, която също влиза в употреба при отбраната на дома. Той се наслаждава на забранения филм „Ангели с мръсни души“, който включва сцена с любимия на мафията от Сухия режим автомат- Томпсън.  Ако прегледаме анализите на филма в Ютюб, там притеснено се коментират насилието, пораженията и раните, които нанася малкият защитник на мокрите бандити, опитващи се да го хванат. В реалния свят, Кевин може би би убил нападателите на дома си.

Изобщо, събирайки всички тези елементи, изплува съмнението дали всъщност режисьорът не е успял да вмъкне в тази детска комедия пропаганда за използването на оръжие при самозащита? Втората поправка от американската конституция – вкарана от Кохтопода в „Сам вкъщи“. Не можем ли да изтълкуваме сюжета от филмовата поредица като преразказ на популярните в САЩ истории за малки деца, защитаващи се успешно от взломаджии? Все пак всички знаят, че в реалния свят те не постигат това с играчки и хитри капани. Великият изравнител на силите е друг.

Изключително тънко е засегната основна критика към либертарианските идеи – тази, че те ще се изродят в любимата на всички социалисти дума „свободия“. Оставени на пълна свобода, хората ще пропаднат и потънат в дупката на регреса. Щом Кевин остава сам, страховете като че ли са потвърдени. Той яде сладолед и чипс, гледа забранените филми, разхвърля, рови в нещата на брат си, чупи и седи до късно. До момента, в който се насища обаче и се заема да пазарува, подрежда и отбранява дома си. Стигаме до една от последните сцени на филма, където вече приел отговорността, Кевин дори е оставил курабийки с мляко за Дядо Коледа. Символно сме преминали от кутия със сладолед в кочината на дивана до чиния със сладки до подредената елха. От отпусната свобода към интернализираната отговорност.

Не на последно място е оставена ролята на общността, на хората в квартала, които са значително по-загрижени за благоденствието на Кевин и по-способни в това да му помогнат от държавните социални служби и полиция. Като започнем от това, че родителите му се опитват да се свържат със съседите, които, за съжаление, са също на почивка, минем през загрижената касиерка в супермаркета и разбира се, стигнем до основната роля на Стария Марли, също съсед на семейство Маккалистър, за когото обаче се носят страшни слухове.

Оказва се, че Марли не само спасява Кевин в края на филма, но и подчертава важността на естествените човешки институции като семейството в известната сцена от църквата[2]. В нея Кевин разбира истината за Марли и се мотивира да защити дома си. Марли третира Кевин като заслужаващ свободата и отговорност и внимателно следи дали малкото дете няма да се натъкне на проблем, за който все още не е готово. Като контрапункт на родителите на Кълкин в началото на филма, Старият Марли дава свобода и бди, вместо да заключва и забравя.

В целия филм можем да проследим нишката на тезата, че индивидът и доброволните общности превъзхождат насилствените властови структури. И макар при тях също да възникват проблеми, като в семействата на Кевин или Марли, те вътрешно могат да бъдат поне временно (до Сам вкъщи 2) коригирани. Видни са и ценностите – човек, дом, семейство, общност и просперитет. Ако това не е либертарианска пропаганда, не знам кое е. Също така е добър филм и си струва да се гледа и без идеологически очила.

[1] Авторът допълва тези с коледен концерт на Веско Маринов

[2] Друга работеща недържавна структура

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!