ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Много млади либертарианци са запознати с Фредерик Бастиа, но малко са тези, които познават най-съществения му предшественик, който е и един от най-великите „класически“ икономисти – Жан-Батист Сей. В наши дни Сей е една от онези фигури в историята на икономическата наука, които систематично се пренебрегват, въпреки че са оказали огромно влияние върху нейното развитие. Сей също така е бил и един от любимите икономисти на Мъри Ротбард, който го е считал за най-значителния предшественик на Австрийската икономическа школа (преди Бастиа), развил теория, която би могла да се приеме за ранна версия на Австрийската праксеология.
Ранни години и първи стъпки в икономиката и политиката
Жан-Батист Сей е роден на 5 януари 1767 г. в Лион, Франция. Първоначално е трябвало да следва търговска кариера и през 1785 г. е пратен заедно с брат си да учи в Англия. След като завършва своето образование в частно училище в Кройдън, Сей започва работа при търговец в Лондон. През 1787 г. се връща във Франция и започва да работи в застрахователна фирма. Тогава започва и да пише по теми като политика и икономика. Неговият първи памфлет, относно свободата на словото, е написан през 1789 г. През 1793 г. става секретар на тогавашния финансов министър на Франция. Година по-късно става първият редактор на журнала „La Decade Philosophique“, който е главното издание на най-влиятелната лезе-фер група на интелектуалци във Франция по това време – т.нар. „philosophes“ (философи).
Именно докато е редактор на журнала, до 1800 г., Сей започва да разпространява и развива теориите на Адам Смит. Французинът се прочува не само като отдаден защитник на лезе-фер икономиката, но и като един от първите силни поддръжници на индустриализацията, в период, в който интелектуалният климат все още е бил значително по-благоприятно настроен спрямо земеделието, поради значителното влияние на физиократите.
По това време колективът на журнала наричал себе си „идеолозите„, защото се фокусирали върху изучаването на „идеологията„, което за тях означавало наука касаеща всички форми на човешкото действие (това най-вероятно е било и оригиналното тясно значение на самата дума „идеология“). Тази интелектуална група, и особено Сей и близкият му приятел Антоан Дестю дьо Траси, оказали значително влияние върху американския революционер и президент Томас Джеферсън. Самият Джеферсън се нарамва със задачата да внася и популяризира много от лезе-фер идеите на журнала La Decade Philosophique в Америка.
Издаване на „Трактат по политическа икономия“ и опозиция на Наполеон
През 1799 г. Сей става член на управляващия трибун по време на консулския режим на Наполеон. Там той се опитва да окаже колкото се може по-голямо влияние на политиките на френската държава в посока лезе-фер. Това обаче е било трудна задача, при положение, че бъдещият император е търсел начини да централизира все повече и повече власт в ръцете на държавата. Понеже не е бил склонен да направи компромис със собствените си убеждения в подкрепа на Наполеон, Сей е отстранен от трибуната през 1804 г.
През същата година публикува своя магнум опус – “Traité d’économie politique ou simple exposition de la manière dont se forment, se distribuent et se composent les richesse” (на български познат като „Трактат по политическа икономия“). Трактатът е препубликуван цели шест пъти още докато Сей е бил жив. До шестото си издание през 1829 г. неговият размер е удвоен и е бил преведен на езика на всяка една голяма европейска нация. По време на управлението на Наполеон публикуването на второто издание е блокирано до 1814 г. (когато Наполеон пада от власт), защото една глава е счетена за обидна спрямо императора и неговите политики. След като е остранен от публичната си длъжност поради своите идеи, Сей става производител на памук и се превръща в един от най-успешните индустриалци във Франция по това време.
През останалата част от живота му, трактатът на Сей оказва огромно влияние из цяла континентална Европа, особено в Германия, Италия и Испания. Той е по-зле възприет във Великобритания, обаче, където по-голямата част от интелигенцията го счита за имитатор на Смит. Трактатът обаче оказва влияние върху Джеймс Мил (бащата на Джон Стюарт Мил), чрез неговия интелектуален ментор Д-р Браун. Мил е първият икономист във Великобритания, който разпространява известния Закон на Сей (познат и като „Закон на пазара“). Френският икономист е твърд привърженик на свободната търговия, следвайки традицията установена от Адам Смит, и в своите писания акцентира върху вредата от митата и търговските бариери, без значение колко ниски са те. В това отношение най-вероятно също е повлиял Джеймс Мил, който е един от големите привърженици на свободната търговия във Великобритания.
Разликата между Сей и Смит (и другите британски икономисти)
Въпреки че много британци го смятат просто за френски Адам Смит, икономическата теория на Жан-Батист Сей е доста различна в много аспекти. Първо, той е бил много по-ясен и достъпен писател – всъщност достъпността на неговия изказ и леснотата, с която е можел да обясни иначе сложни идеи на прост език, са били отбелязвани от редица други икономисти по това време. Именно това е и причината неговият трактат да се превърне в основния учебник по икономика в Американските университети през първата половина на XIX век. За разлика от Смит, който има тенденцията да описва икономиката като чисто механичен процес, Сей акцентира върху ролята на предприемача-капиталист. Сей също така не споделя огромния акцент, който Смит поставя върху земеделието като основен източник на богатство и смята, че новите технологии и индустриализацията са също толкова, ако не и по-важни.
Голяма е и разликата между Сей и Смит, и всички британски икономисти, по отношение на теорията на икономическата стойност. Британците, следвайки Смит и Рикардо, защитавали тезата, че икономическата стойност е производна на разходите за производството на всяка една стока и углуса. Сей, от друга страна, смятал, че стойността на стоките и услугите зависи изцяло от субективните предпочитания на потребителите на пазара. Той на практика в известна степен изпреварва времето си и защитава ранна версия на теорията за пределната полезност, която бива развита след 1870 г. от редица европейски икономисти, включително основателя на Австрийската школа – Карл Менгер. Сей е предшественик на „австрийците“ и по отношение на своята методология. Той смятал, че икономиката е предимно дедуктивна наука и акцентирал преди всичко върху важността логическата консистентност на икономическите теории.
И разбира се, Сей се прочува най-много със своя „Закон на пазара“, който гласи, че търсенето на стоки и услуги представлява предлагането на други стоки и услуги, като парите служат за междинна стока за обмен между двете. Импликацията на този закон е, че няма как да има „цялостен излишък“ на пазара – излишъци могат да се случат само в определени сектори, но никога във всички наведнъж. Сто години по-късно, небезизвестният Джон Мейнард Кейнс ще се прочуе най-много със своето предполагемо „опровержение“ на Закона на Сей. Но всъщност това, което Кейнс прави е да представи една осакатена и подвеждаща версия на тезата на Сей (чрез прочутата фраза „предлагането създава собственото си търсене“) и след това да атакува и „опровергае“ това чучело. Много други икономисти критикуват Кейнс за неговото неразбиране на закона на Сей. Един известен пример е Лудвиг фон Мизес, в своето есе „Лорд Кейнс и Законът на Сей“.
Нека не забравяме наследството на Сей
За съжаление, въпреки че е един от най-великите икономисти за времето си, и сред най-големите класически либерали на Франция, Сей е като цяло забравен и пренебрегван от много от съвременните икономисти. За щастие неговото наследство все още е живо, защото оцелява чрез писанията на редица защитници на свободния пазар и икономисти от Австрийската и Монетаристка (Чикагска) школа. Нека се постараем то да оцелее и в бъдеще.
