Предложение за рационална лекарствена политика

Тази статия е резюме на новия ни анализ и предложение за реформа на лекарствената политика в България. 

Какво разбрахме?

• Анализът обхваща 56% от здравно-осигурените лица и 40% от реимбурсираните от НЗОК средства и включва 4 групи заболявания: сърдечно-съдови, злокачествени образувания,захарен диабет и ревматоидни.
• През 2016 г. над 2,5 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с оригинални лекарства, за които НЗОК е платила над 535 млн. лв. или 208 лв. на човек. В същото време близо 3,9 млн. здравноосигурени лица са били лекувани с генерични медикаменти, за които НЗОК е платила близо 97 млн. лв. или 25 лв. на човек. От данните се вижда, че лечението с оригинални лекарства обхваща 1,5 пъти по-малко пациенти, но струва 5,5 пъти повече.
• При злокачествените образувания:
  • В следствие на генерично навлизане и употреба има понижение на разходите за лечение на едно здравноосигурено лице от 664,61 лв. през 2014 г. до 541,28 лв. през 2016 г. или спад от 18,6%.
  • Там където лечението е изцяло с генерични лекарствени продукти разходите, за здравноосигурено лице намаляват от 425,70 лв. през 2014 г. до 193,09 лв. през 2016 г., което е спад с близо 55%. В същото време разходите за лечение с оригинални лекарствени продукти се увеличават от 912,97 лв. на здравноосигурено лице на 968,38 лв. през 2016 г. или ръст от 6%.
  • НЗОК е имала възможност да спести над 2,2 млн. лв., или спестяване на над 38% от средствата за лечение на тези заболявания, в резултат на увеличаване на лекуваните здравноосигурени лица с генерични лекарствени продукти.
  • Със спестените средства е възможно да се постигне увеличение обхвата на здравноосигурените лица с над 7900 души, което е ръст от 53% в сравнение с лекуваните през 2016 г. лица.
• При диабетните заболявания:
  • Резултатите от изследването на петте групи лекарства, с наличие на генеричен еквивалент за лечение на диабетни заболявания показва, че само през 2016 г. НЗОК е имала възможност да спести близо 2,7 млн. лв., или спестяване на около 33,5% от средствата за лечение на тези заболявания.
  • Със спестените средства е възможно да се постигне увеличение обхвата на здравноосигурените лица с над 66 400 души за същата група, което е ръст от 54,3% в сравнение с лекуваните през 2016 г. лица.

 Какво заключихме?

• Провеждането на прогенерична политика дори само в разгледаните 11 лекарствени групи може да доведе до спестяване на около 5 млн. лв. през 2016 г., което представлява около 22% от реимбурсираните средства за тези лекарствени групи.
• При положение, че политиката бъде репликирана и върху останалите групи лекарства с наличен генеричен еквивалентен продукт, възможностите за спестявания са значителни. Тези спестявания би трябвало да се използват за разширяване на достъпа на здравноосигурените лица до лекарствена помощ, както и за ограничаване на ръста на разходите за нея от страна на гражданите, чрез увеличаване на % на реимбурсация.
• Особено внимание следва да се обърне на достъпа до лекарствена помощ, за сърдечно-съдови заболявания. Те са една от водещите причини както за смъртност в страната, така и за предотвратимата смъртност в България. Предотвратимата смъртност в България през 2014 г. е на нива от 289 на 100 000 души население в сравнение със средно ниво за ЕС от 126 на 100 000 души население.
• Средните нива на реимбурсиране на лекарствените продукти за сърдечно и мозъчно съдови заболявания е на ниво от около 33%, докато останалата част се доплаща от пациентите. Допълнително влошаващо обстоятелство е, че реалното реимбурсиране е още по-ниско , което увеличава финансовата тежест за пациентите.

Какво препоръчваме?

Във връзка с направените разчети и изчисления, препоръките, които могат да се направят към институциите с цел оптимизация на разходите на НЗОК и тези на домакинствата са следните:

• Провеждане на широка информационна кампания от страна на Министерство на здравеопазването и подопечните му институции за ползата от употребата на генерични медикаменти сред населението, медицинските специалисти и фармацевтите.
• Поетапно повишаване на процента на реимбурсация на лекарствените продукти, касаещи лечението на заболявания на системата на кръвообращението (сърдечно и мозъчно-съдови).
• Забрана за прехвърляне на средства от лекарствените продукти за домашно лечение към другите пера в ЗБНЗОК с цел солидарен и целогодишен достъп до медикаменти за всички пациенти в България.
• Осигуряване на подходящи конкурентни, административни и регулаторни условия за предотвратяване на липса на лекарства за масови заболявания и животоспасяващи медикаменти.
• Реформа в механизма за ценово рефериране с цел осигуряване на достъпа до масови терапии и животоспасяващи медикаменти.
• Въвеждане на електронната рецепта до края на 2019 г. с цел навременен анализ на лекарствения пазар и проследяване за спазване на чл. 92, т. 4 от Закона за здравето, а именно: Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно диагностичните и терапевтичните алтернативи.

| Пълен текст на анализа |

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!