Проучване на пазара на ваучерите за храна в България

Състояние на системата, социално-икономически въздействия и перспективи за либерализация

Това проучване дава макроикономическа, социално-икономическа и фискална оценка на възможността за либерализация на системата на ваучерите за храна в България. Пълния текст на проучването можете да прочетете тук.

То взима предвид развитието на страната след 2012 г., най-вече динамиката в доходите на домакинствата, работната заплата и пазара на труда и предоставя нови аргументи в полза на либерализиране на системата. Проучването дава оценка и анализира преките и непреките ползи и разходи на системата в сегашния ѝ вид от перспективата на държавния бюджет, икономиката и бюджетите на домакинствата. За по-голяма точност и всеобхватност на анализа се взема предвид и ефектът на системата на ваучерите за храна и върху сивата икономика, добавената стойност, създадена в местната икономика, и преразпределението на средства в домакинствата.

Изследването разглежда три групи от причини – икономически, фискални и социално-политически, поради които можем да очакваме положително развитие, ако месечният лимит на ваучерите за храна бъде увеличен и ако квотният принцип е заместен от система на пазарен принцип.

От макроикономическа гледна точка увеличението на заплатите и продуктивността е довело до обезценка на месечния лимит на ваучерите на човек (60 лв.) от създаването на системата през 2007 г. Обезценката е почти три пъти, като инфлацията не е водещият фактор, а динамиката в приходите от заплати, увеличението на минималната работна заплата, заетостта и продуктивността.

Употребата на ваучери за храна се асоциира с повишена продуктивност и по-здравословно хранене на служителите. В същото време делът на разходите за храна от общите разходи на домакинствата намалява. Това води до позитивни ефекти за фиска, които са описани в изследването по-долу.

Изчисленията ни показват, че ако общата квота се либерализира и се предположи, че използването на ваучери за храна нараства съответно с 33%, 10% и 10% на годишна база през следващите три години, преките данъчни разходи за бюджета са относително незначителни.

Непреките ефекти от увеличението на разполагаемия доход на домакинствата и компаниите и очакваните ефекти от либерализацията, като създаването на нови работни места, вероятно ще компенсират данъчните разходи от системата за държавния бюджет. В зависимост от избрания сценарий на либерализация, възможните непреки ефекти за първите три години са следните:

• Броят на нови работни места, свързани с употребата на ваучери за храна, варира от 1679 до 2068 на година;
• Директните данъчни разходи за бюджета най-вероятно ще бъдат компенсирани от косвени (различни от ДДС) фискални приходи от данък върху дохода и социални осигуровки в размер от 11 млн. до 15,7 млн. лв. Преразпределението на разходи на домакинствата към нехранителни продукти биха генерирали още допълнителни ползи;
• Социално-политическите основания за либерализация са свързани с подобрена структура на бюджета на домакинствата и допълнителни ползи от подобрена ефективност на социалните политики на ниво компании и държава.

Предишни проучвания[1] показват, че близо 85% от компаниите увеличават заплатите на служителите със стойността на ваучерите, тъй като се конкурират за квалифицирани кадри на пазара на труда и повечето от тях смятат ваучерите за храна като важна част от своята политика за корпоративна социална отговорност.[2]

Според проучването на Международната организация на труда, Food at Work[3], системата на ваучерите за храна носи ползи за служителите, компаниите и правителствата, тъй като увеличава покупателната способност, подобрява здравословните и безопасни условия на труд, увеличава продуктивността и води до изсветляване на сивата икономика. От всички 19 държави-членки на ЕС, които имат функционираща система за социални ваучери, България остава единствената страна с ваучерна система на квотен принцип.

Това проучване разглежда различните сценарии за либерализация на системата, следвайки примера на други страни, които са въвели ваучерна система като форма на социална политика, и оценява ефекта на подобна либерализация върху държавата и потребителите на ваучери за храна.

Изчисленията в доклада използват консервативни допускания върху първоначалните стойности и параметри. Ключов източник са социално-икономическите анализи на ваучерите за храна и последните полеви проучвания на системата, извършени от КС2 и Industry Watch през 2010 г. и 2012 г.

Изводи

• С позитивното развитие на икономиката и увеличението на възнагражденията, продуктивността, домакинските бюджети, разполагаемия доход на компаниите и домакинствата, реалната стойност на месечния лимит на ваучерите за храна (60 лв. на човек) е намаляла три пъти от въвеждането на системата насам. Инфлацията, която обикновено се използва за индексация, не е водещият фактор;
• Тези позитивни ефекти говорят за подобряване на качеството на живот. Те обаче говорят и за:

А. Факта, че няма рискове при либерализиране на системата и увеличение на месечния лимит на ваучерите на човек;

Б. Запазвайки сегашната система на отчитане, системата на ваучерите ще се саморегулира;

В. Водещият фактор в процеса ще бъде конкуренцията между работодателите за квалифицирана работна ръка, независимо от макроикономически фактори като склонността на потребителите да харчат или да спестяват;

Г. България няма да бъде по-различна в това отношение от други страни-членки на ЕС, които използват ваучери за храна.

• Макроикономическите предпазни мерки и фискалният консерватизъм на периода, предшестващ създаването на системата на ваучерите за храна, са все още валидни и днес, но други макроикономически предпоставки от онова време – висок дял на правителствен дълг спрямо БВП, неразплатени държавни задължения, относително ниски заплати, висока безработица и ниска продуктивност – днес не представляват проблем.
• Няма основания да се предполага съществена загуба за бюджета както при либерализиране на квотния принцип, така и при увеличение на месечното данъчно облекчение на един бенефициент.
• Нещо повече – евентуалните пропуснати данъчни ползи неминуемо биха били компенсирани от очакваното развитие на икономиката и пазара на труда, изместване на потреблението към други икономически сектори, по-високи доходи и по-големи приходи от социално осигуряване и данъци.
• Микроикономиката предполага, че има естествени граници на насищане на пазара на ваучери за храна. При разработените сценарии от 33-10-10-процентно увеличение през първите три години (при запазване на месечното облекчение на човек), обхванатата от системата работна сила ще е около 19% през третата година след либерализацията.
• Тези очаквания се потвърждават от статистиката на НСИ и от международни сравнения.

| Пълен текст на анализа |

[1] Виж: Използването на ваучерите за храна в България – доклад от полево проучване.

[2] A/B/C Национално представително проучване на Идънред, B2B Trade Nets, юни-август 2017

[3] Ваниек, С., Храната на работното място: решения за недохранване, наднормено тегло и хронични заболявания, Международна организация на труда, Женева, 2005 г.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!