Проблемът на "Източния лагер" в Европейския съюз

Скандалът покрай анти-имигрантския холандски сайт отшумя и остави в общественото пространство само бегло впечатление за всеобщо негодувание на европейците срещу ксенофобските политики на националистката партия. Това негодувание, за съжаление, не беше плод на консенсус между западните правителства в защита на източноевропейците и в порицание на ксенофобията (омразата към чужденците). Остра реакция имаше основно от източните членки. Те опитаха да се самозащитят, заради заключението, че друг няма да го направи вместо тях.

Никъде не бе даден отговор на въпроса дистанцира ли се наистина Европа от дискриминативни практики, насочени срещу правото на труд на гражданите на ЕС в различните държави от съюза. Шумът покрай отхвърлянето на тази практика бе резултат от гневните реплики (под формата на официални изявления, писма и изказвания в ЕП) на засегнатите страни. Техният брой е достатъчно голям, за да създаде необосновано впечатление за официално декларирано становище на европейските институции (потърпевшите са Полша, Чехия, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Словения, Унгария, България и Румъния).

Официално признато бе и от Вивиан Рединг, че сайтът е в конфликт с принципите на равенство, свобода на трудовия пазар, солидарност и интеграция. Неблагоприятен факт е, че това становище бе изпросено и гласно заявено само от потърпевшите страни. Истината е, че понастоящем тези принципи са неглижирани от западните правителства повече от всякога. Това се дължи основно на икономически опасения – загуба на работни места на евентуалния електорат заради прилива на имигранти, финансови щети за сметка на провалени правителства (да не забравяме, че Гърция също е част от Източна Европа и поглъща огромна част от спасителните фондове на Съюза, а останалите на Балканите все още са разглеждани като „непослушни ученици на Запада“).

Графика 1: Ниво на безработица в Холандия, мотивираща анти-имигрантски настроения:

Скандалът с етически противоречивия уебсайт за пореден път доказа, че дълговата криза води до безпрецедентна ескалация на националистическите настроения.

По-обезпокоителен аспект, обаче, който не е достатъчно анализиран, е фактът, че националистическите партии са онези, чиито основен инструмент в печеленето на електорат е популизмът. Именно подобни партии отговарят утвърдително и окуражават популярните настроения на голяма част от гражданското общество, а не само на своите поддръжници.

Основателен е въпросът: иска ли западното общество да се насърчават настроенията срещу източна Европа и до такава степен ли трябва да ескалира ксенофобията срещу „младите“ членки не толкова на институционално, колкото на социално ниво?

Партия на свободата, която създава сайта, е третата по големина парламентарно представена партия в Долната камара на холандския парламент. Докато правителството на Марк Руте е в малцинство, той ще трябва да толерира или най-малкото, да не влиза в конфликт с партиите в парламента. Това означава, че дори и да има желание, той не би могъл да се дистанцира остро от анти-имигрантските настроения на онези, от които зависи властта му. Това е лоша новина за България, имайки предвид влиянието на Холандия във вземането на решения на европейско равнище.

Графика 2 :Настоящата структура на Долната камара на холандския парламент. Скандалният сайт е дело на PVV – Партия за свободата.

За да се открои по-добре „завоят“ в политиките на Съюза относно свободата на движение на хората и правото им да полагат труд, могат да се дадат примери от последните години. През 2008 година холандското правителство категорично се дистанцира от посланията на филма Fitna (дело на Партията на свободата), който заклеймява и атакува исляма. Фигурата на крайно десния премиер Орбан също неотдавна придоби основно негативен имидж в европейските институции заради националистките си и компрометиращи религиозната толерантност политики.

Днес посланията на холандския премиер могат да се разчетат чрез две фрази: „Нека не правим от мухата слон“ и „Не нося отговорност и не се дистанцирам от чужди действия“, а тези на Европейската комисия: „Това е проблем на националните правителства“.

Обобщението е следното – доскоро Европа беше много по-категорична и самоуверена в политиките си на окуражаване на толерантността, а сега е подчертано пасивна и дори плаха в несъгласието си. Процесът на разрешаването на проблема с холандския сайт може да се определи като продължително прехвърляне на топката от ЕС към холандското правителство и от холандското правителство към групите в парламента. А самата страница не беше свалена дълго време след избухването на скандала.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!