Играем ли срещу себе си, когато се отказваме от икономически свободи? – Част I

Липсата на морален компас е поправимо зло. Възможността на човек да се развива и да прави грешки, без това да бъде приемано като негово единствено и крайно състояние – ни помага да се развиваме като хора и като личности. За да продължаваме да се развиваме обаче, ние трябва да поемаме риск и да тестваме личните си принципи и решения базирани на тях. Тоест, ние неотменно имаме нужда да бъдем оставени да се развиваме и да прилагаме изборите си, без това да бъде диктувано от някого другиго.

Когато човек живее живота си той или тя неотменно изразява с изборите и навиците си определени ценности. Той или тя се превръща в институция на смелост, в институция на  доброта и грижа в зависимост от основното натрупване на действия и избори направени в живота му/ѝ. Институциите на една страна имат за задача да практикуват и упражняват общовалидните ценности за хората обитаващи определена територия.

Но защо ако българските институции имат добри намерения, не успяват да защитят гражданите си, да се преборят с корупцията и да създадат благоприятна среда за развитието на икономиката ни? Вижда се, че малкият и среден бизнес не се развива, а дори големите компании ни отбягват. Ясно е за всички, че макар и данъчен рай големите компании с ресурси не искат да си имат вземане-даване с нашите институции?

Да не влизаме в теория на конспирацията, а да бъдем разумни. Какви трябва да бъдат ефективните и справедливи институции и защо ако се подчинява бизнеса на техните прищевки то той става съучастник в престъпление срещу себе си?

Правителството и администрацията трябва да бъдат децентрализирани и малки по размер. Защо?

По този начин бюрократите ще бъдат близки до хората и проблемите, които те са се съгласили да дадат под отговорността на правителството. Нуждите на гражданите по-бързо ще достигат като информация до отговорните за разрешаването им. Когато правителството раздуе своята администрация и я усложни с всякакви процедури и функции, единствено и само, за да увеличи бюджета си, а не за да разреши проблемите в живия живот на хората, то се получава една безсмислица на огромната държавна компания, която съществува в този вид, не за да решава повече проблеми, а защото се е специализирала в увеличаването и харченето на бюджета си.

Ползите от децентрализацията

Защо правителството трябва да бъде децентрализирано и разбито на малки локални правителства? Защото можете да си представите, че проблемите в Смолянска област са доста по-различни от проблемите в Добруджанска например. Освен това, когато гражданите искат да получат по-добри условия на живот, то те не е нужно непременно да имигрират в Белгия, например. Ако професията им позволява да сменят града/областта, в която живеят – защо да не отидат да живеят от Варна в Бургас? Ако направиш такъв избор, очевидно Бургас предлага по-приятни условия за живеене за теб. Или обратно, ако бизнесът или професията ти изисква повече потенциални клиенти защо да не се преместиш от Бургас във Варна, където ще получиш неща, които цениш повече от гледна точна на целите си в живота? Въпроса е, че двата града, поради разположението си на морето, ще се конкурират да създадат по-хубави условия на живот и развитие на бизнеса, защото трябва да се отличат един от друг.

Друг пример: Ако поради някаква причина местната власт във Видин намали данъците на 2% или дори обяви данъчна ваканция за 10-15 години в определени сектори, то това ще привлече много компании, които биха използвали по-евтина работна ръка, с по-малко цена, отколкото ако например Пловдив раздуе бюджета си и вдигне местните си данъци и такси на 65%, за да поддържа културата на града през държавния апарат. Разбира се във Видин, ще се преместят фирми от Пловдив и други градове, които могат да използват сравнително неквалифициран труд, поради  спецификите на региона, но реално след време това ще се отрази на областта и ще има основи за връщане на хора или оставане на младите , които ще подобрят стандарта и да донесат развитие. Това е хипотетична ситуация, с измислени примери, но реално по този начин работи конкуренцията на местните управления. По същия начин работи и конкуренцията на световно ниво.

В настоящата ситуация местните власти нямат този инструментариум, с който да се опитат да привлекат граждани  или да спечелят фирми. Те имат за цел да усвоят определени средства от държавния бюджет или от европейските програми, където реално причината да бъде създаден един проект е, не да се подобри градската среда, а да бъдат „усвоени“ средствата по него. Това води до дълги ремонтни дейности със съмнително качество в Стара Загора, Сливен, Русе, София и редица други български градове, където ремонти се правят, а после преправят и този процес никога не спира, защото реално хората правещи ремонта имат за цел да „усвоят“ повече фондове, тоест да изхарчат повече пари. Това очевидно води до неморалност и безсмисленост на дейността на институциите и техните партньори, защото резултата на тяхната дейност, качеството на градския ремонт, е съмнително или почти никакво.

Колкото по-голяма е държавата, толкова повече пречи

Друга основна причина, поради която е хубаво да имаме малко правителство е, че когато то е голям играч на икономическата сцена неизменно започва да се меси в решенията на икономическите агенти. Ако правителството е малък играч, то той няма да се меси в играта на другите, а ще следи да изпълнява собствените си задължения. Често що се отнася до големи корпорации и фирми, големите правителства решават да коват закони, които ги облагодетелстват, заради корупция и лични интереси, което задушава играта за малките и средни фирми и предприятия. Това обикновено се прави под претекст, че големите фирми ще отворят огромен брой работни места. Истината обаче е, че ако законодателството не ги фаворитизира и не играе в тяхна полза, то малките и средни фирми ще създадат конкуренция на големите на пазара на труда и ще акумулират подобен брой работни места, а може би и повече, в зависимост от специализацията на икономиката.

Например логично е, ако става въпрос за производството на стока като виното да има много малки и частни винарни, които да градят собствена марка и име. Това се вижда като пример в Испания, САЩ, Австралия, Франция и още и още. Просто виното за масово производство няма тези качества на майсторски направения продукт, който се котира с висока стойност и отличително име. Това важи и за редица други стоки от занаятчийски или специфичен за даден регион тип. По същата логика българите сме принудени да се откажем от много стоки, които могат да имат и български бранд и специализация. В света има пица направена в Италия, пица направен в Ню Йорк и подобни, не е нужно продуктът да е единствен по рода си, а да е специализиран и специфичен за конкретна област или регион.  Друг пример, когато големите компании използват връзките и ресурсите си, за да използват силата на разпределящия картите на масата – правителството – то тогава всички останали играчи биват ощетени, защото разполагат с по-слаби ръце, които са предварително уговорени.

Допълнително доказателство за голямото зло на голямото правителство е решението да се намалят престижните паралелки по градовете, издадено от МОН, с верификацията, че бизнесът има нужда от конкретни работни кадри. Това директно противоречи с конституцията на нашата страна, където член 6-ти гласи:

1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Директивите издадени за разпределението на бюджета към училищата от Районните инспекторати са със силата на закон, което реално ограничава правото на учениците свободно да избират какво точно да учат и как да се развиват професионално. Това са правила на системата или на играта, където още преди да си се реализираш в нея, имаш по-малко или ограничени възможности за избор. Това е все едно да определиш бъдещето на някого и да го поставиш предварително в определени условия, преди той или тя да е направил своя избор. По този начин конкретни фирми предварително ограничават правилата на играта и лимитират вашите ходове във нея. Те избягват да ви привлекат с по-добри условия, а предварително ви задават път за избор.

България и Индексът на икономическата свобода

Индексът на икономическата свобода (Heritage Foundation), си е поставил задачата да обясни правото на живот на човек през призмата на неговата икономическа свобода да се реализира. Колкото по-свободен е човек да живее в едно икономически свободно общество, то той или тя е по-свободен да избира какво да работи, да потребява, да инвестира и въобще да избира спрямо заобикалящата го реалност. Индексът има 12 стълба, които вземат предвид качеството на Частна собственост, Съдебна ефективност, Правителствено управление, Тежест на данъците, Правителствено харчене, Фискално здраве на правителството, Свобода на бизнеса, Свобода на упражняването на труд, Парична свобода, Свобода на търговия, Свобода за инвестиране, Финансова свобода. По тези 12 критерия България успява да събере общ индекс (от 0 до 100) за 2019 година 69,0 като се приближава повече до Ботсвана със 69,5, отколкото до една от най-свободните държави в Европа, Швейцария – 81,9. Добрата новина е, че сме над средното ниво от 60,9 за всички участващи в измерването 186 държави, но лошата е, че сме далеч от отличниците в (80-100).

Една от причините за това е съгласието на свободните икономически агенти да се откажат от свободата си в полза на публичния сектор. По последни данни на НСИ, от 2,8 милиона заети лица, около 2,1 милиона души са в частния, а всички останали над 671 хиляди в публичния сектор.  Всеки път, когато се чудите какъв бизнес да измислите или каква нова услуга да предложите, трябва да имате предвид всички „проблеми“, които попадат под отговорността на правителството, в които ще срещнете съпротива или пълна липса на възможност за развитие. Сега добавете и всички бизнеси, които са в сивия или реалния сектор и също използват подкрепата на голямото правителство – там ще срещнете същия натиск за отказ от разработване на бизнес, с които да максимизирате вашата икономическа свобода и потенциал.

Тук трябва да добавим, че публичният сектор саботира играта на хората от частния сектор с ленивост и безсмислие на изпълнението на задачите, или със задкулисие и вмешателство в правилата на играта. Тоест, когато работите за някого или когато развивате собствен бизнес, не се конкурирате само с хора с подобни знания и умения или подобни стоки и услуги, а  се конкурирате с предварително зададени пътеки, които са ви дадени като възможни избори във вашата икономическа реалност.

Предавайки собствените си цели, мечти и желания, като ограничим икономическите ни избори, ние всъщност се превръщаме в онези хора, които са готови да приемат предварително зададени критерии от другиго, за измерването на нашето собствено щастие и статус. По този начин ние неотменно изгубваме собствения си избор, индивидуалност и възможности да опитаме от изобилието на света, в който живеем.

Следва Част 2

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!