ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Продължение от Част I
В продължение на разговора за отказа от свободата на личния избор ще разгледаме по какъв начин прехвърлянето на отговорност върху зле работещи институции предварително ограничава икономическата ни свобода.
2) Правителството и неговите министерства, агенции и спомагателни институции трябва да правят така, че всяка индивидуална мечта и цел, която е законна и справедлива, да може да бъде изпълнена. Да не сервилничат, с цел лично облагодетелстване с външни съюзи. Би било безсмислено нашата държава да изпълнява сляпо заповеди като това няма да доведе до стратегически партньорства за държавата и хората в нея, а по-скоро за персонална реализация на някого. Защо?
Важно е самите политици, били те бюрократи или дипломати, да са наясно със собствените си цели и ценности, заради които са се озовали на върха на управлението на държавата, която представляват. Ако изпълнят целите си, то да си поставят нови, които да осигурят добруването на народа, който оглавяват с визия за поколения напред. Това не значи , че хората, създаващи закони нямат право на грешки, а означава, че ще се стремят, когато направят грешка да се научат максимално от нея и да направят необходимите реформи, колкото и да са непопулярни те. Тоест, целта на тяхното управление не би била похарчването на определени суми (бюджети), а реализирането на конректни цели, които бих имали определен реално измерим резултат.
Важно е лидерите ни да не сервилничат, да не се опитват да имитират чужди поведения, а да прилагат на практика своите ценности и идеи. Трябва да се избират стратегически съюзите и договорите между европейските/руските/китайските или други правителства, а не просто да се следват сляпо общите правила, зададени от един или друг икономически партньор. Наскоро бе направено предложение да заплащаме процент от стойността на самолетните билети на чужди граждани, за да дойдат на почивка в България. Не разбирам как някой български политик може да си помисли за подобно предложение, а какво остава да го обяви публично?
Подобна сервилност може да означава няколко неща. Тотално неразбиране как да направят икономиката на страната работеща по-добре, или тотално абдикиране от отговорност към българските граждани и съгласяване с всякакви условия предложени от чужди страни. И в двата случая е по-добре отговорността да бъде махната от върха на пирамидата и да бъде върната обратно в избора на изковаване на икономически условия към по-ниското ниво, а именно икономическата единица или съюза между икономическите агенти в една икономическа територия. По този начин икономическите агенти ще имат възможност да се конкурират за клиенти с по-интересни места за почивка, с по-добро обслужване или просто ще се преориентират към таргетирането на по-платежоспособни клиенти.
3) Защо биха искали да приемете идеята за по-високи данъци?
Когато едно правителство се позиционира като незащитаващо гражданите си, когато неговите управляващи са известни с това, че преследват повече индивидуална политическа кариера, отколкото цели свързани с добруването на страната, която представляват, то самата политическа класа позиционира българите и държавността ѝ като нерентабилни. Казано иначе, ние не сме много желани кредитополучатели през държавата ни, защото политическата ни класа е много волатилна и променя курса си на движение спрямо чужди процеси, тоест не сме предвидими и желани като кредитополучатели.
Единственият вариант да увеличат бюрокращината си, за да се харесват дори повече на чуждите интереси, е чрез увеличаването на преките и косвени данъци, тъй като потенциала за вземането на добри кредити намалява, а вземането на лоши кредити също сваля имиджа на лицата взели ги. Затова и всеки разумен българин, които има за цел да не бъде престъпник, а иска просто да живее живота си по нормален начин – би следвало да подкрепя плоския данък от 10 процента и възможно най-ниска ставка на ДДС. По този начин той или тя ще помогне на българските политици да се научат да оперират в реалност с оскъдни ресурси и да намерят други начини за осъществяването на персоналните си цели. Начини, които не биха стрували толкова скъпо на техните граждани.
Доволни ли сте от изпълнението на ремонтите във вашия град? Качествено ли са оправени улиците? Всичко случва ли се за нелепо дълъг период от 2-3 и повече години? Тогава защо бихте подкрепили същите некадърни хора да ви вземат дори повече пари, за да продължат да правят некадърни ремонти с некадърни решения? Ако имате майстор във вас, които съсипе ремонта ви, ще го извикате ли пак и дори ще му платите ли повече от първият път? На публично ниво примерът е абсолютно същият – ако не сте доволни от това как оперират институциите ни, защо бихте искали да им дадете повече пари, за да продължат да се справят посредствено? Не е ли логично дори да ги поставим в по-трудни условия, тоест да намалим ставката на ДДС и въобще да ги принудим да се справят в по-трудна среда с по-оскъдни средства, наказвайки ги за това, че не се справят добре?
Защо българският държавен бюджет се съставлява на около 50% от приходи от ДДС? Защо правителството не промени вредните си навици, не се научи да „яде по-здравословно“ и не намали ставката на ДДС поне за храните?
Българското правителство, без значение дали е ляво, центристко или дясно, винаги изразява загриженост за нивото на бедност и подпомагането на средната класа, за да имат по-добър стандарт на живот. Като мярка за това от предишното правителство абсурдно бе предложен данък вредни храни. Какво би направил този данък на хората, които поради икономически причини си купуват „вреден“ кроасан за закуска, вместо да си направят здравословна такава с пуешко филе, специален хляб и 5 видя плодове и зеленчуци – те няма да могат така или иначе да си купят „здравословната“ храна, защото за тях тя е скъпа, но освен това ще ядат по-рядко или по-евтин кроасан, защото и неговата цена ще поскъпне.
Нека разгледаме и малко факти за ДДС върху храните в най-близките културно до нас страни: в Европа. В последния публикуван доклад от ЕК по тази тема, виждаме ясно, че в категория „Foodstuffs”(тоест всякакви хранителни продукти), ставките за ДДС при почти всички държави са различни от тези за останалите стоки и услуги. При Ирландия и Малта храните са обложени с 0%, а в повечето европейски държави има разграничаване между алкохол и цигари и останалите стоки за консумация. Например, в Италия, ДДС е 4 или 5% върху всички храни, 5% се облагат техните свежи подправки като босилек, защото явно италианците не биха спрели да ги купуват дори и с 1% повече данък, а за цигарите и алкохола ДДС е 10%.
Изключително ниският данък върху цигарите и алкохола просто изразява навиците на италианците, които обичат да запалят цигара и да изпият чаша грапа или вино с вечерята си. В заключение ще добавя, че повечето държави третират хранителните стоки (изключвайки цигарите и алкохола) с различна ставка от общоприетата, с което силно подпомагат гражданите си, поради по-голямата достъпност на стоките, които биват облагани с по-ниска данъчна тежест. Когато на цена 1 лев добавиш 20%, тази стока вече струва 1,20 лв. А когато добавиш на 1 лв 5%, това прави същата стока 1,05 лв. Помислете си сега за основните хранителни продукти като меса, колбаси и сирена например, за които на 10 лв. килото се добавя 20% и цената става 12 лв. за килограм, докато биха могли да струват 10,50 лева.
А сега си спомнете, че все пак има и държави, които предпочитат да облагат такива храни с 0% ДДС и цената за килограм остава 10 лева. Не е ли това най-добрият начин за подпомагане на икономическите агенти – да им се даде възможност да се учат как да правят икономически избор, да подобряват икономическото си поведение, култура и финанси?
В заключение на изложените аргументи бих ви предложила да прочетете другата ми статия за ДДС (линк) и да ви провокирам да помислите коя ваша икономическа свобода е нарушена най-много?
Очаквайте още по темата.
