ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Веселин Пашов
На 28.09.2018г. в поредния брой на Държавен вестник се обнародва обновената Наредба Н18 засягаща касовите апарати. Във връзка с фискалните устройства се въвеждат конструктурни промени касаещи производителите на такива изделия, които най-общо казано ще доведат до изпращане на информация на всеки 5 мин от устройствата към сърварите на НАП. Първите достъпни фискални устройства излязоха на 12.12.2018 на три от четирите водещите компании производители, на 20.12. излязоха устройства и на четвъртата. Към 28.03.2019 има 63 фискални устройства и фискални принтера в регистрите на БИМ (Български институт по метрология). Шест от тези устройства са на три производителя, останалите 56 са на водещите производители на фискални устройства с най-голям пазарен дял в България.
Дотук нищо ново, през 2011-2012, когато беше последната масова кампания по подмяна на фискалните устройства на бизнеса заради изменения в наредба Н18 положението беше подобно.
Новост в техническите характеристики на устройствата най-общо са: изпращане на информация за приключени продажби до 5 минути от ФУ до сървъра на НАП, блокиране на ФУ ако няма повече от 24 часа връзка със сървъра на НАП, което поставя въпросите за надеждността на мрежата на мобилните оператори, обхвата на мрежите на мобилните оператори и евентуална дисфункция на сървърите на НАП. Помните, че бяхме свидетели през лятото на 2018 как нямаше действащ Търговски регистър.
Какво ще стане ако случайно или нарочно се блокира дейността на сървъра? Ами много просто, всички ще трябва отново да се върнат на писане на ръчни касови бележки, които да се премаркират, когато сървъра се появи или мрежата на мобилния оператор стане достъпна за мобилното устройство. Тогава ще можете да продължите спокойно търговския си процес.
Задавате ли си въпроса мен какво ме интересува това? Засяга ли ме? Ами… ако се върнем на простото кешово плащане без да ни трябва счетоводен документ може би няма да ни засяга, но ако сте фирма и искате после НАП да ви признае разхода, хммм засяга ви. Ако искате да ви признае застрахователят отремонтирана щета на автомобила по фактура и сте решили да платите кеш това ще е проблем за Вас. Това важи и за хора с имуществени и здравни застраховки. Дори личният ви лекар няма как да издаде необходимите документи като амбулаторен лист, диагнозата ви и болничния, защото фискалното му устройство и софтуерът са блокирани поради някаква дисфункция на мобилните оператори или сървърите на НАП.
Това важи за транспорта, болниците, търговските вериги, молове, паркинги, закусвални, ресторанти които посещаваме всеки ден. Плащането с карта през ПОС терминал все още се счита за безкасово подлежащо на издаване на фискален бон действие, така че може би е добра алтернатива пощенския запис, касите на Изипей, Мъниграм или Банката в мола, за да си платите новите дрехи, обяда и комуналните услуги.
Новостите в наредбата от 2018 не спират до техническите подробности на хардуера. Въвежда се регистрационен режим и изисквания към софтуерите както във физическите, така и във виртуалните търговски обекти. Най-общо може да се отбележи, че текстовете в наредбата са написани максимално гъвкаво и с възможност за по-широко тълкуване, което довежда до неразбиране и спорни моменти при изграждане на софтуера.
Наред с подвеждащите изисквания към софтуера се вижда ясно желание за достъп до специфична информация изискваща дискретност, дори интелектуална собственост както на програмистите, така и на някоя уникална рецепта за сладкиш за ваща семейна сладкарница. А какво да кажем за досиетата на пациентите? Трябва ли и те да са достояние на НАП?
Цитирам наредбата: чл.52в, ал.2, т.3:
„ за софтуери, които се инсталират в среда на клиента, се представят: пълно описание на обектите в базата данни (БД), свързани с управлението на продажбите, вкл. таблици и предназначението им, връзки между тях, описание на полетата в таблиците, както и изпълним файл и source-кодът, от който е генериран изпълнимият файл, за достъп и извличане на данни от БД в структуриран четим вид с възможност за избор – от всички или от част от таблиците, с които работи софтуерът;”
Администрацията размахва пръст на производителите на софтуер, че си пропиляли времето от 28.09.2018 в размотаване, ама то не е така. Да започнем от там, че всяка дейност си има производствен цикъл. Започва се с наличие на ясни правила в случая зададени от администрацията, които липсват, без никаква идея за сроковете на изпълнение. Планиране за изработка на прототип, изработка на прототипа и тестване, ако се налага се доработва, минава през БИМ, ако се узакони се пуска в масово производство. Софтуерните компании могат да рискуват и с прототипи на фискални устройства, но задължително ще трябва да изчакат узаконяването и да фискализират ново фискално устройство, за да завършат своя производствен цикъл на писане на софтуер.
До 25.03.2019 в регистрите на НАП са налични 52 софтуера, като предимно ще намерите такива за бакалията, ресторантчето в квартала и магазинчето. Наредбата сякаш приравнява всички търговски обекти към големината на именно на изброените видове в предното изречение. Хотелите, болниците, клиниките, бензиностанциите, бизнесите със специализирани версии или изцяло за тях писан софтуерен продукт обслужващ техните нужди и на техните клиенти, някак си се поставя под общ знаменател.
Циркът не свършва до тук. Министърът на финансите „подари” на програмистите и бизнеса още малко време до 30.09.2019 да приведат изискванията на наредба Н18, предложение, което беше обнародвано на 29.03, за да не се окаже, че от 01.04 са в нарушение много търговски обекти и нахъсани данъчни ще пишат актове с парични глоби от 5000 до 15 000 лв., за второ провинение 5000 до 20 000 и затваряне и запечатване за 30 дни, през които обектът не може да извършва дейност.
Това обнародване, освен удължаването на срока доведе и парадоксално до нови поправки в наредбата, които ги има на над 260 страници проект на сайта на Министерски съвет. В крайна сметка ще разберем финалните текстове съвсем скоро и ще е интересно, дали програмисти и конструктури няма да започнат работа от начало.
Може би защото наредбата е писана като за участие в изследване на ефекта на Дънинг-Крюгер, затова. Невъзможно е да убедиш един бюрократ, че бизнес процесите в съвременна търговска фирма са доста по-сложни и разнообразни от тези в квартален магазин, ресторант или кафене, и че софтуерът, който менажира целия тоя процес не е проста съвкупност от познатите му формулки в Ексел. Като са казали, че ще борят сивия сектор и като се знае, че всичко е тръгнало от пустото издаване на служебни бонове в ресторантите, защо просто не забраниха на производителите на касови апарати да имат подобна възможност във фискалните устройства? Искали QR кодове – добре, нека ги има – пак зависи от производителите на устройствата. Искали свързаност с архаичните фискални печатарки – добре, и това е възможно, макар и да не е практично. От тук насетне всичко останало е пълна глупост и показва единствено липсата на елементарни познания в администрацията, която управлява данъците ни. Дори и непознаване на данъчното законодателство, доколкото самата наредба поражда конфликти с други данъчни нормативни актове. Всичко това е много тъжно, но има и смешна страна – промените няма да принудят сивия сектор да избелее. Могат да вбесят единствено белите фирми.