ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Не знам за вас, но за мен лично изборният сезон винаги е особено неприятен период от годината. Дойде ли време за избори политици, които иначе нищо реално не са свършили през последните няколко години започват да ти обясняват колко много ще свършат през следващите няколко. И затова трябва да гласуваш за тях. Аха, добре. Лицемерието идва малко в повече. Но интересното е, че българският избирател е вечен оптимист. Да, по отношение на „старите кучета“ в политиката той е пълен циник – всички са маскари. Но появят ли се нови и млади лица изведнъж се изпълва с прилив на оптимизъм – „може би тези умни младежи ще ни оправят!“.
Имаш „нов“ и „млад“ политически проект? Респект.
Българските политици отдавна са се сдобили с нюх за този феномен и активно се възползват от него. Оптимизмът на българския избирател по отношение на младите и „нови“ лица в политиката е такава силна закономерност на всеки избори, че вече дори директно се таргетира чрез предизборни слогани и имена на предизборни кампании. Кампании водени от представители на моето поколение – младежи родени в последните години на комунистическия режим или в началото на 90-те. Наблюдавайки прилива на „млада кръв“ в политиката и амбицията за постигане на власт (било то в родния или европейския парламент) на моите връстници един въпрос не спира да ме гложди – защо си мислите, че сте я заслужили?
В България сме се нагледали на партии и политически кандидати тип „ние сме Новото време“. Амбицирани младежи, които приканват целокупния български народ да повери съдбата си в ръцете им просто защото са…млади? И „различни“? Уви, това че си млад въобще не означава, че си различен от доминиращото политическо статукво. Даже всъщност опитът от скорошната ни история е обратният. За бога, дори Бойко Борисов беше „нова алтернатива“ на статуквото преди 10 години за една много голяма част от българските гласоподаватели. И разбира се, това че си млад само по себе си (очевидно) не означава, че си заслужил политическа власт. Никой не печели бонус точки само за това, че не е живял по времето на комунизма.
Властта не беше ли нещо, което трябва да се заслужи?
Да си политик, и по-конкретно, народен представител, било то в българския или европейския парламент, (би трябвало да) е отговорна задача. Това е чест и отговорност, която би трябвало да се дава само на такива личности, които са я залужили…или поне така е на теория. Уви, практиката в повечето случаи не съотвества на теорията. И това е проблем. За да заслужиш отговорната власт на народен представител (у нас или в ЕС) трябва да демонстрираш, че ти си личност, която е способна твърдо и упорито да се бори за интересите на хората, които са те избрали. За да постигнеш това на първо място трябва ясно да покажеш какви политически принципи изповядваш и какви цели искаш да постигнеш.
Тези принципи и цели трябва да са ясни и консистентни (т.е. да не си противоречат). И трябва да ги защитаваш с постоянство, а не да се отмяташ от тях лекомислено и когато ти се струва угодно, следвайки някаква форма на краткосрочен политически опорюнизъм.Това би трябвало да е санитарния минимум, за да може гласоподавателя дори да те обмисли като потенциално подходящ кандидат, за негов представител пред цяла Европа. Защо? Ами най-малкото защото така знае за кого и какво гласува.
За да ти доверя власт, първо трябва да знам кой си
Една от големите прокоби на съвременната политика е, че политиците са безлични и безформени (и много често безгръбначни, но това се подразбира) индивиди. Няма ясно изразени принципи и политически идеологии. На почит е „политическата прагматичност“, което просто е параван, под който се крият пресметливи опортюнисти, които са в политиката не защото вярват в дадена политическа идея, а защото вярват в…идеята за лично материално облагодетелстване. А политическите идеи, когато говорят за тях, са просто инструмент за реализирането на тази друга идея. Скорошните най-гръмки политически скандали са показателни в това отношение.
Не ме интересува кой елитен западен университет си завършил, не ме интересува в коя прочута банка, кантора или международна институция си работил. Интересувам се кой си ти като личност. Като идея, като визия за политическото бъдеще на България и, разбира се, Европа. Ако изправен пред подобни въпроси даден кандидат отговаря уклончиво, „политкоректно“, опитвайки се да се придържа във всяко отношение към догмите на политическото статукво в Европа, то той или е безгръбначен кандидат без собствени принципи и позиции, или просто копие на старите евробюрократи и политици…но по-млада версия. А такива имаме достатъчно.
Това че си млад само по себе си не е преимущество, ако нямаш и нови идеи, различни от тези, които досега доминират политическия дебат в Европа. Много хора едва ли не си мислят, че „младо“ е синоним на „ново“, но това въобще не е така. Ако си младеж образован в същите институции, в които и „старите“, изповядваш същите идеи и принципи и споделяш същата визия за бъдещето на Европа и България, то при теб няма нищо ново. В този смисъл, ако ще избираме същите хора, дай поне да изберем по-опитните.
Трябва и да знам, че си способен да се бориш за кауза
Отвъд ясно заявените политически принципи и цели, кандидатът за политическа власт трябва да е показал и готовност да упорито да ги защитава и преследва. Това е начинът да се покаже, че политическите принципи и цели, които се заявяват не се просто „предизборен трик“, както гласи крилатата фраза. Най-сигурният начин да разбереш какво наистина мисли и вярва даден човек е като гледаш какво прави, а не какво казва. И ако даден политически кандидат не се е борил за постигането на никаква кауза, никаква конкретна политическа цел когато е нямал власт, то той най-вероятно няма да го направи и когато се сдобие с нея.
Тук извинението много често е „но без власт какво можеш да направиш?“. Можеш да направиш много. Аз лично познавам много хора, които от много години вече с хъс и постоянство се борят за постигането на чисто политически цели чрез активизъм и будителство в обществената сфера, без да имат каквато и да е политическа власт. Примери бол. Ако директно от престижния университет или високоплатената работа си решил да се правиш на политик – не, мерси.
Ако никога не си се борил за кауза извън властова позиция аз нямам причина да мисля, че ще го правиш и когато си на такава позиция. Но ако ти си човек, който има съответната репутация на личност с ясно изразени принципи и цели, за чието постигане е работила години наред, то тогава аз знам, че си сериозен. Знам, че когато ми говориш за постигането на дадена гръмка (или дори скромна) кауза в Европарламента наистина го мислиш. Но ако директно си тръгнал да се правиш на политик без реално никога да си работил сериозно за постигането на каквато и да е политическа кауза, знам че най-вероятно не може да ти се има доверие. Накратко казано, тук става въпрос за демонстриране на skin in the game, както би се изразил съвременния философ и прочут инвеститор Насим Талеб.
И не на последно място е важно и да се демонстрира някаква независимост от вече установените партийни формации. Ако ще се маркетираш като нещо „ново“ на политическия пазар, някак си не върви от самото начало да се обвържеш с една или друга от вече много добре познатите и установени политически формации. Не защото това задължително е лошо само по себе си, ами защото ако без да използваш техния електорат като патерица, това не говори добре за собствените ти постижения досега и репутация в очите на обществото.
Властта не е салам, че така лекомислено да се реже (и дава)
След всичко изписано може да изглежда, че поставям невъзможни изисквания за това кой заслужава да се кандидатира за евродепутат. Някои в коментарите сигурно дори ще напишат, че моите разсъждения са нереалистични и утопични, особено предвид факта, че „няма хора, разбери“ и трябва да се радваме на малкото нови лица в политиката, дори да не са първо качество. Но всъщност именно това е позицията на хора, които са вдигнали ръце и напълно са се отказали от каквато и да е надежда, че можем да видим някакво подобрение в качеството на българската политика.
Казвал съм го и преди и ще го повторя – избирателят не трябва да си дава гласа даром, на безценица, на личности, които не го заслужават, просто защото са „по-малкото зло“. Да гласуваш на някого означава да му дадеш власт над твоя живот. Това е изключително сериозна отговорност, която трябва да бъде заслужена с упорит труд и тежки усилия, но уви родните политици я приемат за даденост. Дори младите.
„Искам да ида в Европарламента“
Иди! Никога нема да имаш хемороиди.
