ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Предстоящите европейски избори ще имат важна роля за посоката на пан-континентално развитие в следващите години, макар и конкретно нашите, български, резултати да са без особено значение. Лавинообразно търкалящата се по склона надолу еврофедерализация, може временно да бъде отклонена или поне забавена като следствие от майския вот в Германия и Франция. Въпросът е, че голямата евроскептична цел у нас не минава през избори. Напротив, изпълнението ѝ дори може да зависи от това да не се дават гласове на уж скептичните политици.
Нека ви преведа през логиката. Да приемем, че съм гласоподавател, който е разтревожен от растящата власт на Брюксел, отнемането на родна независимост, субсидирания от ЕС внос на чужди за мен хора или идеологии, задушаващата регулация и бюрокрация, икономическите ефекти от влизането в Еврозоната, засилването на олигархията с еврофондове или каквото и да е друго подобно. С две думи – не искам още от тази „Европа“.
Казвам си, какво мога да направя по въпроса, освен, разбира се, да споделя своите опасения в модерната агора на социалните мрежи. Аха, мога да гласувам, така че да им покажа на еврократите как се прави. Преглеждам опциите на масата и виждам, че нещата са доста ограничени откъм възможности – единствената листа с някакъв (макар и не много вероятен, след като Цветан Василев не плаща) шанс да влезе със скептични послания в ЕП е тази на ВМРО, водена от Ангел Джамбазки. Минавам за всеки случай през онлайн тестовете – те ми потвърждават, че имаме съвпадение и вече съм готов. Планът е налице, ще се гласува за ВМРО.
За съжаление, това е план с гарантирано нулев резултат и причините за това са две – контекст и човешка природа. Контекстът е кристално ясен. ВМРО е партия, член на управляващото мнозинство с представителство в парламент, министерски и коалиционен съвети. Все места, на които меко казано може да се „въздейства“ върху управлението и посоката на България. Една такава ключова възможност за „въздействие“ имаше например миналото лято, когато правителството рязко реши да завие към членство в Еврозоната (от предишната си, по-скоро разумна, изчакваща позиция).
Не изисква обяснение въпросът защо противопоставянето на Еврото би трябвало да е непреодолима, желязна позиция на всеки, който твърди, че е евроскептик. Да оставим икономическите аргументи против, но как може група от „воеводи“ и „националисти“ да е съгласна с премахването на българския лев, подчинението на БНБ и даването на още власт в ръцете на чужди политици и чиновници да се разпореждат с родните дела? Още повече, Еврото е само стъпка, след която следва обща хазна, данъчна уравнивиловка и едно падащо домино от прехвърляне на още и още суверенитет към оста Берлин-Париж-Брюксел. Изобщо не може да се сравнява колко по-важно е да се запазят левът и валутния борд, отколкото евентуално, може би, да се закара един уж евроспектичен депутат в Страсбург на курорт.
В този контекст на власт и заплаха от загуба на суверенитет, да сте чули нашите смели защитници на българската независимост от ВМРО да протестират, да водят кампания, да напускат правителството, да хвърлят оставки? Изобщо някаква реакция против влизането в Еврозоната от тях? То не, че за нещата, при които реагират, ситуацията е по-добра за избирателите им…Чухме безброй изказвания против ислямската имиграция, но щом Агенцията за българите в чужбина попадна под войводски контрол, изведнъж занатурализирахме косовари и албанци срещу някое евро в партийния актив. Но все пак, нещичко поне?
Тук идва и човешката природа, стигаме до това, че докато представляващите една общност – в случая евроскептичните избиратели – не подлежат на наказание и контрол от същата тази общност, те губят всякаква отчетност. И това е нормално, кучето скача според тоягата, ако избраниците на евроскептиците могат да мишкуват за Еврозоната, то те ще продължават да го правят. Все пак истинският шеф е казал да се влиза. Докато на избирателите им е достатъчно да гледат само косплей, за да отидат чинно да гласуват, ще получават само косплей.
Не твърдя, че това поведение е огромна изненада или анализът ми е откритие. Не е като да съм забелязал чак миналата седмица, че например политиците „националисти“ (или може би сега „консерватори“) оправят своя личен жилищен въпрос, докато се пенявят по циганския. Но сме опрели до ситуация, в която е нужна широка коалиция, за да бъде избегната стопанската заплаха на еврото и още по-голямата политическа заплаха от еврофедерализация. Как ще стане това, когато вие, (ние) евроскептиците, се задоволяваме с мишкуване и косплей? Как можеш да очакваш „Джамбазина да бие лошите“ в ЕП, когато неговата управляваща партия сгъва васално коляно по най-важната битка – еврото.
Перефразирайки Пи Джей О‘Рурк, ще кажа – Не гласувайте, така само насърчавате гадовете. Не гласувайте за хора, които, бидейки във властта, отказват да приложат декларираните си принципи. С вота си им демонстрирате, че важни са сладките приказки, а какво се върши е без значение. Левски изглежда се помни само докато си го сложиш на поста във Фейсбук, после забравяме, че „дела трябват, не думи“.
А делата тук са лесни. Заставаш като един македонски четник пред правителството и отсичаш: „Лева, дето Ботьова и безчет юнаци носиха на чело га паднаха за свобода, за държавен пост не давам. Това е моята оставка, г-н Премиер.“
Малко skin in the game поне, от кумова срама. А историята ще си разпознае националните предатели, рано или късно.
Източник на изображението: bNews
