ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
С наближаването на следващите избори за Европейски парламент този месец е добре да си припомним какво се случи по време на предишния мандат на настоящите ни представители на Европейско ниво. През последните няколко години през ЕП преминаха редица безумни законопроекти, които уви, бяха приети, и то много често с широка подкрепа от страна на нашите собствени евродепутати, въпреки че са в ущърб на европейските и български граждани. В тази статия накратко ще разгледаме най-фрапантните такива примери – ако имате намерение да гласувате на идните избори, помислете много добре преди да дадете гласа си на евродепутат, който е подкрепил или не е дал адекватен отпор на едно или повече от тези предложения.
Член №11 и №13 от Директивата за авторското право
Комично България се доказва като основен радетел за криворазбраната защита на правото на интелектуална собственост. Комисарят по „Цифрова икономика и цифрово общество“, г-жа Габриел, застана начелно на директива, която тепърва ще застраши свободният обмен на данни в онлайн пространството. Вече сме писали надълго и нашироко и за двете предложения (тук и тук), затова тук само резюмирам.
Член 11 въвежда нова категория притежател на права – „публикация в пресата“, която е широко разпространена в журналистическото съдържание, публикувано под редакционния контрол на доставчика на услуги. Издателите на пресата ще имат правото да бъдат компенсирани от уебсайтове, които имат връзка (link) към тяхното съдържание. Тази разпоредба се нарича „данък върху връзката“ или “link tax”. Всъщност представлява вид протекционизъм, като се стреми да подкрепи една залязваща индустрия. Макар да изглежда малко вероятно той да спре залеза на традиционната преса, със сигурност ще успее да намали съдържанието на новините в обръщение, тъй като платформите могат просто да спрат да предлагат новинарски връзки, както се случи на места където пилотно бе изпробван „данък връзка“.
Член 13 изисква платформите които предоставят възможност на потребителите да качват материали си на тях (YouTube и т.н.) и по този начин да ги правят достъпни за публиката, да сключват договори за лицензиране с притежателите на права във всеки материал, който някога може да бъде качен на техните сайтове, и да използват технология за предварително филтриране на потребителско съдържание, което нарушава авторските права. Ако и двата критерия не са задоволени, това ще резултира в това платформите да носят отговорност за нарушаване на авторски права.
Само по себе си това представлява опасност за плаформите , тъй като те ще бъдат единствените носители на отговорност за това какво се предлага като съдържание на техните сайтове. Алгоритмите, разработени в посока защита на авторските права вече активно работят в по-големите сайтове и технологиите напредват без нуждата от пряка намеса на Европейската комисия чрез директиви. Член 13 също така ефективно пренаписва съществуващото законодателство на ЕС за авторското право. С напредването на директивата по отношение на законодателството бяха добавени предпазни мерки, като например изискване към държавите-членки да гарантират, че потребителите могат да разчитат на изключенията за цитиране, критика, преглед, карикатура, пародия и пр., което допълнително се очаква да затрудни нейното прилагане, а също и многократно да умножи административните и правни разходи по прилагането ѝ, които в крайна сметка идват от нашия джоб.
GDPR
За да запазят интернета сигурен по отношение на личната информация, която доброволно споделяме с компаниите, от ЕС решиха чрез директива да наложат непосилни и нелогични действия спрямо опазването на личните ни данни. Съгласно доклад на Earnst&Young от 2018 г., ще коства оклоло 7,8$ млрд. на първите 500 компании в Света да оптимизират съдържанието си съгласно новите правила. Що се касае до европейските такива – към момента компаниите на територията на Европейския съюз са покарчили около 200 млрд. евро за да приведат процедурите си по обработка и съхраняване на лични данни в съответствие с Общия регламент за защита на личните данни.
Вместо да спомогне за опазване на данните, GDPR всъщност нарушава правилата на конкуренцията, като създава финансово непосилно бреме за малките и средни играчи на пазара, което ощетява способността им да се съревновават с големите компании. Преди навлизането на GDPR, 50% от това, което се харчеше в ЕС за реклама отиваше директно към Google. След навлизането на регламента, този пазар принадлежи на 95% на Google. Вследствие навлизането на директивата, икономиката, основана на данни остава до голяма част без наличието на задвижващата ѝ сила, а именно данните. Само по себе си това означава, че все по-малко ще бъде възможно за компаниите да произведат продукт спрямо нуждите и вкуса на клиента, което ще смали пазара на стоки и услуги.
Важно е да се отбележи, че са възможни присъщи и външни разходи за неспазване на GDPR. Глобите на надзорните органи в ЕС могат да достигнат до 20 милиона евро или процент от годишните глобални приходи. Защитата на правата на субектите на данни е сериозен бизнес и ще става все по-голям, тъй като стойността на личните данни нараства, а също и глобите, свързани с тях.
Безплатно пътуване
Безплатните билети на стойност 12 млн. евро, които Европейската комисия (ЕК) под егидата на ЕНП на драго сърце ще раздаде на лицата под 18 г. възраст, за да обиколят европа е “прекрасна“ мярка за евроинтеграция без граници (по Вацлав Клаус). Целта на инициативата е да се покаже, че границите в ЕС могат да бъдат преминавани свободно (каква изненада). Въпросът е защо е нужно субсидирането на пътуване с цел показване на основно право на гражданите на ЕС, съществуващо от 1993 г. насам. Простият отговор е, че определени европейски партии започнаха да се се борят за електорална подкрепа отрано и това беше удобен и евтин (за тях) популизъм за пред младия електорат.
По-сложният е все по-силното желание и пропаганда на това да се покаже колко е устойчив ЕС и колко евроскептиците не са прави в критиката си към съществуването му във формата, която е придобил в последните две десетилетия, а именно – тежка, евробюрократича, нефункционална, свръхрегулираща, централизирана (полу-)държава. Насаждането на „европейско чувство“ като приоритет през подобен род политики не може да бъде измерено обективно. Безплатният обяд е платен от някой друг – а именно този друг ще даде своя вот за сегашното състояние на общността, което е критично.
Пакетът „Мобилност“
Това е още една тема, която сме коментирали и преди. Всичко започна с обвиненията от страна на Франция за „социален дъмпинг“ в следствие на по-конкурентни цени и условия за превозвачите от Централна и Източна Европа. На първо място нека уточним, че такова нещо като „дъмпинг“ не съществува – това, от което се оплаква Макрон е, че една икономика, вследствие на своето развитие, може да си позволи да извършва една и съща услуга, но на много по-ниска цена. Накратко пакетът „Мобилност“ цели да премахне разликите в социалните и икономически условия и придобивки за работещите в сферата на превозите и буквално да уеднакви пазара на услуги. С други думи – образуване на картел, чрез законови мерки.
Обединението на българските евродепутати стана както винаги в последния момент, що се касаеше до това да има бърза и решителна реакция. Заради „закъснението на полети“ беше изтървана възможност пакетът да бъде временно блокиран на административно ниво“. Така някои от уж „десните“ ни евродепутати включително такива, които са част от широката „европейска десница“ демонстрираха, че явно борбата срещу леви и етатистки политики от този род не е достатъчно важна за да изисква адекватно планиране на графика. В крайна сметка, всички присъстващи български евродепутати без един виден „консерватор“ – гласуваха против, но въпреки това, спорните текстове бяха приети на първо четене и предстои да видим какво ще се случи на второ.
Това, накратко е „стената на срама“ с най-безумните предложения, които бяха приети от настоящия европарламент. Целенасочено не посочвам конкретни имена в този текст, за да не каже някой, че това е политическа атака само срещу конкретни лица (и партии). Вие сами може да проверите как е гласувал вашият представител за гореспоменатите законопроекти. Оттам нататък вие преценявате дали той заслужава да го подкрепите отново.
