ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Европа се подготвя за нов петгодишен цикъл, в който трябва да се справи с много вътрешни и външни предизвикателства. От една страна САЩ и Китай са огромна икономическа конкуренция на ЕС заради по-голямата си бизнес свобода (САЩ) и ресурси (Китай), а от друга руската военна мощ и стратегически интереси също не са за подценяване.
Тежките вътрешни проблеми на ЕС са свързани със свръх задлъжнелите страни, все по-голямата регулаторна тежест, застаряващото население и липсата на консенсус по ключови геостратегически въпроси.
Това означава, че ЕС се нуждае от нови лица с доказани лидерски качества и необходимия капацитет, за да могат да предложат смели и ефективни решения.
Видяхме, че дългите пазарлъци в Европейския съвет не дадоха добър резултат.[1] За нови лидери на ЕС бяха избрани хора със скандална репутация и лоши резултати в техните досегашни ресори. Нека разгледаме техните постижения досега:
1. Урсула фон дер Лайен – предложена за президент на Европейската комисия
– По образование е доктор, но именно за докторската си дисертация е обвинена в плагиатство. Според немската платформа VroniPlag wiki, която разобличава случаи на плагиаризъм в Германия, в 27 от 62 стр. (43%) на дисертацията има плагиатстване, а на 23 места са използвани цитати от източници, в които посочената информация не се съдържа. След като е назначена комисия, която да направи разследване, се установява, че има само 3 „сериозни грешки“ и по-малки такива в 20% от труда и. Остават съмнения за безпристраността на комисията, защото фон дер Лайен лично познава шефа на комисията от съвместните им дейности в миналото.
– Тя е министър в правителствата на Меркeл още от 2005 год. От 2014 досега е министър на отбраната на Германия. В доклад на Бундестага от тази година ясно се казва, че немската армия страда от материален недоимък и недоокомплектоване. Германия също не достига и желаните 2% от БВП за отбрана както партньорите си от НАТО (САЩ, Полша и т.н.). В момента подопечното ѝ министерство е разследвано, че е сключвало консултантски договори за милиони без обществени поръчки. Друг провал на фон дер Лайен е, че обновяването на военния кораб Gorch Fock излезе 10 пъти по-скъпо от планираното. Като капак може да се добави и неразбирателството и с висшите генерали в армията и допускането на радикализирани войници в редиците на Бундесвера.
2. Кристин Лагард – предложена за президент на Европейската централна банка (ЕЦБ)
– Признатa е зa винoвнa в нeбpeжнocт, ĸaтo e oдoбpилa изплaщaнe нa 404 милиона евро от пapитe нa дaнъĸoплaтцитe нa cпopния фpeнcĸи бизнecмeн Бepнap Taпи. През 2007 год. като финансов министър на Франция нарежда арбитраж по случая с Тапи. Френската държава го губи, а Лагард решава да не обжалва. Oттoгaвa гpaждaнcĸитe cъдилищa oтмeнят нeoбичaйнo щeдpaтa нaгpaдa, oбявяват apбитpaжния пpoцec и cдeлĸaтa зa измaмa, и нареждат нa г-н Taпи дa въpнe пapитe. Все пак Лагард е пощадена и не попада в затвора за 1 год. както предвижда френският закон в такива случаи. Cпopeд „Гapдиън“: „Дeтeĸтиви ca пpeĸapaли гoдини, oпитвaйĸи ce дa ycтaнoвят дaли нaгpaдaтa e билa дaдeнa нa Taпи пo зaпoвeд нa Capĸoзи в зaмянa нa пoдĸpeпaтa нa бизнecмeнa за нeгoвaтa ycпeшнa пpeзидeнтcĸa ĸaмпaния пpeз 2007 гoдинa“.
– Квалификацията на Лагард за президент на ЕЦБ също е много съмнителна, защото тя не е икономист, няма докторат по икономика и никога не е била централен банкер, а това са неписани правила, когато се избира шеф на ЕЦБ, ФЕД и т.н.
3. Хосеп Борел – предложен за Върховен представител на ЕС по въпросите за външна политика и сигурност
– Дипломат номер 1 на ЕС трябва да е способен на тактичност, добро възпитание и правдиво отстояване на европейските интереси. Но Борел е известен с невъздържаните си прояви като ядосаното му поведение и спиране посредата на интервю с Дойче Веле, когато е притиснат за нарушаването на човешките права в Каталуния, липсата на дипломатичност към САЩ когато казва, че нямат история и само са избивали индианци.
– През 2018 Борел е глобен с 30 хиляди евро за търговия с вътрешна информация след продажба на акции на компанията Абенгоа точно преди да банкрутира.
4. Шарл Мишел – избран за президент на Европейския съвет
– Подаде оставка като премиер на Белгия и сега е временно начело на служебното правителство. Мишел показа неспособност да се справи с коалиционните си партньори по темата за спорния пакт за миграция на ООН. Едва ли ще му е по-лесно да води дискусии между 27/28 държави, ако не може да се справи с трите етно-културни области в малка Белгия.
Гражданите на ЕС очакваха качествени лидери, които чрез опита и заслугите си да се възкачат на важните позиции и да поведат ЕС. Но ЕС всъщност се използва за бунище на провалени национални министри. Освен това тези лица не са нови – всяко едно от тях е в политиката от по 15-20 год., а и техните родители са били също на висши постове. Тази политическа плутокрация може само да е предпоставка за още по-голямо поляризиране на европейските общества и задълбочаване на липсата на доверие в първоначалната идея за Европа – свободна търговия, свобода на индивида и мир.
[1] Длъжни сме да направим вметката, че според Договорите за ЕС (чл. 17(7) ДЕС), избирането на нов президент на ЕК е изключителен прерогатив на Европейският съвет, а резултатите от изборите за ЕП трябва само да бъдат взети под внимание. Така прехваленият процес за водещи кандидати „Spitzenkandidaten“ не е разписан никъде в правото на ЕС . Понеже ЕС все още не е държава или с федеративно устройство, Европейският парламент засега само одобрява на практика предложеният кандидат, макар терминът, който се използва да е „избира“. „Изборът“ би предполагал повече от един кандидати подложени(!) на избор от ЕП.
