ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Миналата седмица КНСБ обяви предложение за преструктуриране на данъчната система в България, която включва 9 мерки за „по-справедливо“ облагане. Разбира се, идващо от тяхна страна, „справедливост“ означава повишение на данъчното бреме. Синдикатите предлагат редица реформи на системата, повечето от които са въвеждане на нови и увеличаване на стари данъци – данък „богатство“, данък върху финансовите транзакции, „дигитален данък“, наред с необлагаем минумум.
С тези свои предложения КНСБ не само неглижират неморалността и вредата от новите данъци, но и показват непознаване на принципите на данъчно облагане. Синдикатите предлагат повишаване на данъка върху приходите от дивиденти (т. нар. „данък дивидент“) от 5% на 10% „с оглед следване на еднаква логика с тази на корпоративното облагане“.
Данък дивидент и двойното облагане на бизнеса
Данък дивидент, както е по-известен, обаче, в същността си има съвсем различен смисъл от корпоративното облагане. Това е данък върху доходите на физическите лица. Той се прилага успоредно с корпоративния данък и е уреден в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Основа за този данък са средствата, разпределени като дивиденти в резултат от собственост върху дялови участия или акции. Тези средства се разпределят от нетната печалба на фирмата. Преди разпредлението, обаче, печалбата е вече обложена с 10% корпоративен данък. Допълнителното таксуване на дивидентите с 5-процентен данък води до повторното облагане на едни и същи пари. Това двойно данъчно облагане означава, че крайната сума, получавана, от акционерите, е вече таксувана с 14.5%.
В следствие на предложението на КНСБ, приходът на акционерите би се обложил с общо 19%. Къде е тук еднаквата логика с тази на корпоративното облагане, не става ясно.
Предложение без никаква икономическа логика
Логиката на синдикатите липсва и при опита им за защита на предложението. Президентът на КНСБ Пламен Димитров опитва да прокара нелепата теза, че взимайки повече пари от дивидентите на собствениците на капитал, те ще имат повече мотивация да реинвестират парите, вместо да ги разпределят. Това, разбира се, не е валиден аргумент, тъй като крайната цел на инвеститорите е да получат пари за себе си. Взимайки им допълнително от тези пари, не само че няма да повишим инвестициите, а напротив – ще ги демотивираме да инвестират на първо време.
Друг аргумент на КНСБ в защита на повишение на данък дивидент е, че собствениците на компании предпочитат вместо да плащат високи заплати на служителите, върху които се дължат над 30% данъци (под формата на ДОД и осигуровки), да отчитат ниски заплати и останалата сума да дават на ръка от личната си печалба от дивиденти, обложена с 14,5%. Това, разбира се, е проблем. Но не е проблем на таксуването на дивидентите. И няма да се реши чрез повишаване на данъка. Мотивацията на работодатели и служители да се разплащат в сивия сектор идва от недостатъчния контрол, както и на твърде високото данъчно бреме за обикновения работник.
В допълнение, тази мярка от програмата на синдикатите не би довела до желания от тях ефект. Приходите от данък дивидент в държавния бюджет са под 70 милиона лева на година. Дори да допуснем, че тези приходи се увеличат двойно, те не биха оказали съществен ефект върху хазната и не биха постигнали целта на синдикатите – да борят неравенството, чрез повече преразпределение на средства от държавата.
Предложението има напълно грешен фокус
И тук отново виждаме грешния фокус на синдикатите. Той не би трябвало да е самоцелна борба с неравенството. Хората с ниски доходи няма да живеят по-добре, ако държавата взима повече от парите на хората с високи доходи. Единственият начин да се повиши тяхното благосъстояние е да се създават условия за развитие на икономиката и нови инвестиции в страната. А за това е необходима стабилна, предвидима среда за бизнеса. Защото инвеститорите не се привличат само с ниски данъци (както виждаме от данните за България), а с възможността за тяхното прогнозиране.
През последното десетилетие у нас данъците се увеличават почти ежегодно. Поредното такова, предложено от КНСБ, съвсем би доказало несигурната обстановка за бизнеса и би продължило изгонването на инвеститори от страната. Данъчната система трябва да стимулира инвестициите и предприемачеството, а облагането на печалбата от дивиденти действа обратно – наказва хората за това, че рискуват и инвестират.
Вариант за стимулиране на инвестициите, за повишаване на благосъстоянието на хората и за повече стабилност на икономиката, не е да се заиграваме с данък дивидент, а да премахнем корпоративният данък върху неразпределената печалба на компаниите, каквато реформа предложихме от ЕКИП.
