ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Съществува разбирането, че цялото историческо познание е относително, зависещо от гледната точка и предопределeно да се промени с времето. Една от основните причини историята да бъде мислена по този начин е обстоятелството, че се допуска наименованията, които използваме за различни периоди и комплекси от събития, като Американската революция, Наполеоновите войни, Елизабетинската епоха, Римската република, да бъдат възприемани като сякаш са ни дадени и определени веднъж за винаги, по подобие на различни природни явления (небесните тела например). Тези наименования на исторически феномени определят повече от това просто да обозначават дадено време и пространство. Не съществува ограничение за въпросите, които могат да бъдат зададени относно събитията, които са се случили на определено място и време. И точно тези въпроси ще определят обекта на едно търсене. Разбира се, съществуват много и различни причини, поради които в различни времена хората си задават различни въпроси за едни и същи периоди, но това съвсем не означава, че историята в различни времена и въз основа на една и съща информация ще даде различни отговори на едни и същи въпроси.
Погрешна е представата, че тоталността на едно събитие и процес може да конституира един единствен обект на човешката мисъл. Неминуемо всяка мисъл, в по-голяма или по-малка степен, е абстрактна и всяка познавателна дисциплина може да разглежда света, който ни заобикаля само чрез определени подбрани аспекти, които могат да бъдат субсумирани под логически свързана структура от правила. Това, обаче, не е единственият метод за подбор. Докато зададеният въпрос обозначава феноменa, който следва да бъде изследван, то само и единствено чрез правилата (законите) на теоретичните науки могат да бъдат подбрани останалите феномени, релевантни за обяснението. Никога целостта на наблюдаемите феномени в дадено време и място не може да бъде обект на изследване и в зависимост от въпросите, които биват зададени, същите времево-пространствени координати могат да съдържат всякакъв брой от различни обекти на изследване.
Социалните явления не са никога дадени като обособена съвкупност, с която да работи един историк. Те биват създадени от него, често спонтанно и без да бъде използван особено сложен инструментариум. Но когато се сблъска с по-комплексни явления, като езика, правни и икономически системи, е необходимо да използва теории, създадени от социалните науки. Тези теории не са социалните съвкупности, в смисъл да претендират че откриват чрез емпирични наблюдения определени закономерности. Тяхната функция е съвсем различна- да конституира тези съвкупности като предостави схеми на структурни взаимоотношения, които един историк да използва в опита си да напасне в едно цяло всички отделни елементи, които открива.
Ако от своя страна един историк пренебрегне тези теории (как се формират цените на пазара примерно ) в крайна сметка ще трябва да се примири със своя провал, когато теоретик от една или друга дисциплина, му покаже как сам си противоречи, когато презумпциите и допусканията му бъдат изведени и направени изрични.
Следва да се направят няколко важни уточнения с оглед на казаното до момента. Всичко, което се опитва да предостави теорията, е техника на разсъждение, която да спомогне да бъдат свързани индивидуалните факти, но както при математиката и логиката, не могат да бъдат опровергани или потвърдени от фактите. Това, което може и следва да бъде направено, е да се провери дали са налице използваните предположения и презумпции в разглеждания случай. С други думи, теорията е логически предшестваща историята, което в никакъв случай не означава, че историческите изследвания нерядко принуждават теоретиците да ревизират конструкциите си. Изключително ниската степен на осъзнатост от страна на историците за използваните от тях теории е предмет на отделна дискусия.
Темата, озаглавена „Как откриваме правила и създаваме ред“, е за ендогенното формиране на правила в даден порядък (order) в резултат на спонтанни процеси, но също и за спонтанната еволюция на рамката на този порядък, като се надявам, че въпросите, които си задавам ще бъдат разгледани в светлината на казаното до момента.
(Повече по темата и въпросите, които повдигат тези встъпителни бележки може да бъде намерено в „The Counter-Revolution of Science” ch.7 & “The Facts of the Social Sciences” на Ф.А.Хайек)
Страхотно четиво.
отварянето на pdf-а е задължително.