По един или друг повод, всеки от нас се е сблъсквал с държавната администрация. При споменаването на въпросното словосъчетание могат да се породят различни асоциации. Колкото и разнообразни да са те, обаче, едва ли някой може да нарече чиновниците от публичния сектор „технологични гурута”. В повечето случаи става въпрос за служители със строго профилирана дейност и придобити технически умения въз основа на една или няколко софтуерни офис-програми.
Въпреки това, Министерски съвет обяви обществена поръчка за осъвременяване и поддръжка на съществуващи софтуерни продукти и ще проведе търг за „Предоставяне на софтуерна осигуровка за програмни продукти на „Майкрософт“ с придобит лиценз за безсрочно право на ползване за нуждите на държавната администрация на Република България“.
Прогнозната стойност на търга е 60 416 666 лв. без ДДС. Пълната документация е налична на уеб-сайта на Министерски съвет в секция „Обществени поръчки”. Ако разгледате документа, ще разберете, че в настоящата обществена поръчка става въпрос за закупуване на бъдещите версии на MS Windows и MS Office. Чрез търгa се „предоставя възможност за придобиване на безсрочно право на ползване на новоизлезли версии на пазара до 31.12.2014 г. без да се налагат допълнителни инвестиции за повторно придобиване на лиценз”
Ето и кратко описание на планираните придобивки. Целта е да се продължи софтуерната осигуровка на следните лицензи в посочения обем:
| № | Лицензи за софтуерни продукти | Налични лицензи |
| 1. | Windows Professional Upgrade | 96 000 |
| 2. | Office Professional Plus | 55 000 |
| 3. | Core CAL Client Access License | 96 000 |
| 4. | Windows Server Standard Edition | 2 080 |
| 5. | Exchange Server Standard Edition | 652 |
| 6. | SharePoint Server | 58 |
| 7. | SQL Server Standard Edition 1 processor | 74 |
| 8. | BizTalk Server Standard Edition 1 processor | 16 |
Това означава, че държавната администрация ще се сдобие с Windows 8, бъдещите версии на MS Office, SharePoint и т.н.
В обезпечаването със компютърни програми принципно няма нищо лошо. Въпросът в случая е, имат ли нужда всички държавни кадри от последните версии на софтуерните продукти, които и без друго в момента присъстват само в развойните компютри на Стив Балмър и компания? По-скоро не. Разликите между отделните версии на Excel, например, са свързани с интерфейса и по-скоро биха затруднили привикналия към статуквото чиновник. Не е сериозна и тезата, че всички трябва да се примирят с остарял софтуер. Напротив – вероятно за организации като Националната агенция по приходите, използването на таблични изчислителни програми с помощта на макроси и бази данни като MS SQL е задължително и неизбежно.
Недопустимо е, обаче, да се харчат подобни суми без да се направи подробно изследване на нуждите на отделните звена. Администрацията е прекалено сложна структура, за да може да се приложи универсален критерий за технологичното ѝ обезпечаване. От години слушаме за електронно правителство, а на практика живеем в страната на хартиеното такова. Въпреки това, изсипваме десетки милиони за софтуер без никаква възвращаемост на инвестицията. Каква всъщност би трябвало да е тази възвращаемост? Бързо обслужване, мрежова свързаност между институциите, премахване на нуждата от физическо присъствие и компетентност на използващите софтуера. Или, накратко казано, намалени административни разходи.
Не е тайна за никого, че съществуват алтернативни продукти като Linux и OpenOffice, които биха могли да намерят място в конкретни случаи. Всъщност, Министерство на отбраната на САЩ (U.S. Department of Defense), Френското правителство, общинската администрация на Мюнхен, Федералните съдилища в САЩ и още нe малко публични структури вече използват алтернативни решения за някои свои специфични административни дейности.
В същото време в България, едно от изискванията на обществената поръчка, е наличието на външен консултант, който да предотвратява, анализира и наблюдава за възможни рискове и сривове на IT инфраструктурата, както и да дава технически съвети, консултации, добри практики и препоръки към звената по информационни технологии в структурите на държавната администрация. Интересно тогава, какво ли правят IT специалистите на същата тази държавна администрация?
Вероятно е по-лесно да поръчаш нещо, без да си направил сметка дали наистина ти е нужно и дали не можеш да си намалиш разхода значително. Още повече, когато ще платиш с чужди пари. Следващия път, когато се изправите пред поредната недотам кооперативна служителка, отказваща да ви обслужи и застрашително втренчена в компютърния екран пред себе си, си спомнете, че сте дарили поне един ваш лев, за да може тя да нареди картите в последната версия на виртуалния пасианс.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение

Какво се чудиш,че се ползват външни експерти… Айде провери колко е заплатата на CCIE или на SharePoint,MSSQL,АД,Exchange MCITP-та. ИТ-тата в Държавната администрация работят като експерти за 600 лв на месец. Значи трябва да се наемат в всяка една администрация минимум 5 много високо кфалифицирани кадри + още 10 за 1ст левъл съпорт. За Софтуера пак не е правилно защото опън офиса не е алтернатива на МС офиса даже не е и близо. Линукс кой ще го администрира служителите дето и с уиндоуса едва се оправят? Търгът е пуснат не за нов софтуер. А за Software Assurance ако авторът беше запознат какво е това нямаше да я има тази нелепа статия… http://www.microsoft.com/licensing/software-assurance/default.aspx Това е нещо като гаранцията за хардуер само,че за софтуер. WindowsXP не се съпортва. Това ще се случи и с останалите софтуери. Ако няма софтуер ашурънс това значи през няколко години да се купува нов софтуер да се подписват нови лицензни споразумения и т.н Лиценз за Win7 струва 300$
http://www.amazon.com/Microsoft-FQC-00129-Windows-7-Professional/dp/B002DHLVII
сметни 100 000х 300$ = 30 000 000$
Добави офис, CAL-ове, лицензите за сървър, ексчейндж,шейрпойнт и направи сметката по оферта ли ще е да се купуват на дребно без никакъв съпорт от майкрософт?
Илиии я звънни в майкрософт и питай без Software Assurence каква е ставката на час за инженер на място.
(Стоян)
Аз няма да отговарям детайлно, сигурно някой друг ще. Пускам няколко линка с примери, които директно ти оборват тезите.
http://arstechnica.com/open-source/news/2009/03/french-police-saves-millions-of-euros-by-adopting-ubuntu.ars
http://en.wikipedia.org/wiki/Linux_adoption
http://www.techspot.com/news/19948-korean-government-institutions-move-to-adopt-linux.html
Пък после нека се пазарува съпорт от Майкрософт. Изключително изгоден е със сигурност, ти им звънни направо 🙂
(Момчил)
Много полезен коментар на Acorp Xanonx. Добре запознат съм със Software Assurance-а, но се радвам, че си си направил труда да предложиш линкове. С Microsoft също съм си говорил, но не това всъщност е въпросът.
В цялата документация по търга няма дори бегъл опит за подобно изчисление на това, което си развил ти, пък било то и на такова примитивно ниво. Това е притеснителното. Ако съществува обосновка кое за какво е нужно, ситуацията щеше да е друга, но имам силното съмнение, че и стойността на поръчката нямаше да бъде същата.
Както съм подчертал и в самия материал, далеч съм от мисълта да се въведе алтернативен стандарт повсеместно, защото има една част от администрацията, за която професионалните услуги от Microsoft са ежедневна необходимост.
Все си мисля, обаче, че за част от общинските администрации и съдилищни деловодства, например, би могъл да се използва друг софтуер. Ако, пък, все пак разполагат с някой друг сървър, sharepoint или каквато и да е мрежова свързаност – да започнат да ги използват! Точно днес ми се наложи да губя излишно време в път, за да подам документи по постоянен адрес, защото данните на една от административните структури не са централизирани.
Не съм IT специалист и именно за това не съм съгласен с подобен тип поръчки – щом става въпрос за публична структура, която получава държавни средства, следва тя да докаже, че разходът си струва. Не знам за теб, но за мен ситуацията в момента хич не е прозрачна (и винаги е било така – дори параметрите на първия подобен договор от 2001 год. все още не са разкрити).
Представи си само подобен търг да се направи в една компания от частния сектор – без първоначални анализи, подробен Request for Proposal и разписани критерии за оценка на база на нуждите на конкретни отдели и звена …
Прав си, има нещо нелепо.