ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Ярослав Романчук, икономист и политик от Беларус, президент на Scientific Research Mises Center.
(Текстът е препоръка на Романчук за данъчна реформа в Украйна)
Светът бързо се развива в посоката на пробивните технологии на IV индустриална революция. Още от края на 2010-та комуникацията между хората е коренно различна от преди 10, 30, да не говорим за 50 години. На никого не би му дошла безразсъдната идея да се върнем към старите телефони и кабелната връзка.
В края на това десетилетие ние се предвижваме по начини, който радикално се различават от тези преди 10, 30 или 50 години. Никой не би искал да се върне към автомобилите, самолетите или влаковете от средата на XX век.
В края на това десетилетие ние произвеждаме продукти и услуги по начини, които радикално се различават от тези от преди 10, 30 или 50 години. На никого няма да му дойде безумната идея да се откажем от роботите, 3D-принтерите или от съвременните композитни материали.
Има една критично важна сфера, обаче, която е заседнала в дълбокото минало. Тя може или да погуби съвременните средства за информация, телекомуникация, транспорт и производство или напротив, да им даде възможности и стимул за развитие. Ако бъде правилно построена и настроена, тя може да укроти „дявола“ в човека (завист, алчност, стремеж към лесни пари), да освободи мотивацията на творческото съзнание и да окрили духа на предприемачеството. При грешна конструкция обаче, както и наличие на порочни механизми и инструменти, тази сфера погубва производителите, предприемачите и всички хора, които се издържат за своя собствена сметка.
Става дума за данъчната система. Данъците – това е или разумно, адекватно, разбираемо заплащане за точно и строго определени продукти и услуги, които ние, гражданите сме упълномощили да произвеждат хората, които наричаме «правителство», или капан и инструмент за поробване. Днес в Беларус, Украйна, Узбекистан и други преходни страни от региона, данъчната система прилича на опит за създаване на печатна машина в света на квантовите компютри.
«Правителството», в широкия смисъл на думата – това са всичките аспекти на властта. Това са президентът и примиерът, председателят на парламента и предстедателят на Върховния съд, националните и местните власти. «Правителството» – това в никакъв случай не е самата страна, даже не е и юридическата «държава». В идеалния случай това е малка група от хора, които ние сме избрали/назначили да оказва конкретни услуги и да произвежда конкретни продукти. Ние, гражданите, солидарно, разбирайки предимствата на сътрудничеството и взаимодействието, даваме от парите си (данъци), за да получим услуги като безопасност, образование, здравеопазване и обществен транспот. Бизнес планът и бюджетът на това производство не би следвало да се различават по никакъв начин от стратегиите при производството на други продукти и услуги. Ние, гражданите, наемаме хора на работа и ги наричаме чиновници и политици. Те са администратори и потребители на нашите пари, време, ресурси и енергия. От тях ние очакваме честност, ефективност, професионализъм и адекватни резултати за всеки получен от нас, данъкоплатците, долар/лев/евро/рубла.
Колкото по-ясно е дефиниран затвореният списък от продукти и услуги, които за наша сметка произвеждат политиците и чиновниците, толкова по-ефективно и прозрачно работи механизмът на финансиране на това производство, повишава се и оценката на качеството на произведените продукти и услуги, забързва се растежът на благополучието, нарастват надеждите за светло бъдеще. Разбира се, това е така, защото в тази ситуация ние знаем за какво плащаме. Защото ако знаем, че една услуга струва 100$, никога не бихме се съгласили да плащаме за нея 1000$.
Това е идеалният вариант. Но хората в развиващите се страни и страните в преход никога не са имали шанса да построят страната си „на чисто“. Те не са срещали чиновници-ангели и пазители на реда – прометеи. Тук наблюдаваме голям дефицит на кредитори – визионери, предприемачи – стратези и инвеститори с поглед, насочен към хуманитарни и граждански проекти. Освен това, сред „администраторите на чуждото“ са прекалено много тези, които смятат, че правителство = страна, държавна власт = страна, даже президент = страна. Прекалено много са хората, които отъждествяват търговските интереси на големия бизнес с националните интереси на страната. Например –БДЖ/Български пощи/ЦГМ/ВМЗ и т.н. = национални интереси на страната.
Освен това, в преходните и развиващите се страни има силен дефицит на такива граждани и данъкоплатци, които да разбират смисъла, природата и raison de etre на държавата и правителството. Самите хора толкова дълго са живели в сянката на Левиатана, че са се сраснали с него, свиканли са с мисълта, че те не са клиенти, платци и бенефициенти на услугите и продуктите, които за тяхна сметка произвеждат „администраторите на чуждото“, а обратното – те, гражданите, трябва да работят, за да може политиците и чиновниците да изпълняват плановете си. По-голямата част от хората не могат дори да си представят живот без камшика на Началника. Те продължават да вярват, че в недрата на Голямото правителство се е запазил и скрил този президент/примиер/политическа партия, който би събрал в един образ честния и силен Иля Муромец, сърдечната и състрадателна Майка Тереза, инвестиционния гений Уорън Бъфет, героя-предприемач Ричард Брансън, а също така и принципен, неподкупен съдия.
Пълноценната и ефективна данъчна реформа трябва да започне с подробна ревизия на функциите, пълномощията, ресурсите и активите на правителството/държавата. Преди да се обсъждат въпросите, свързани с такси, данъци, данъчни бази и т.н., трябва да отговорим на въпроса „Колко и за какво трябва да се съберат пари?“
Първа стъпка – да се определят задължителните, несеквестируеми разходи на правителството, които са необходими за изпълнение на екзистенциално важни за страната задачи. Или с други думи, всичко, което трябва да се финансира, за да получават гражданите критично важните услуги в сферата на защита на живота и личната собственост, функцираща базова инфраструктура, образование и здравеопазване, а също така и за да се изпълни дълга към тези, които цял живот са плащали данъци/вноски в пенсионния фонд.
За преходна, развиваща се страна, разпределението на разходите в държавния бюджет трябва да изглежда приблизително така (в % от БВП):
- Армия – 2% от БВП (страна в състояние на война – 5% от БВП);
- Полиция, Вътрешна сигурност – 2% от БВП
- Съд, прокуратура, специални служби – 1,5% от БВП
- Изпълнителна, законодателна власт (национално, местно ниво) – 3,5% от БВП
- Образование – 4% от БВП
- Здравеопазване – 4% от БВП
- Пенсии и социални помощи – 11% от БВП
- Поддръжка на базова инфраструктура – 1% от БВП
ВСИЧКО – 29% от БВП (+/- 1 – 2 %)
Това е примерна структура на разходите в първия етап от провеждането на системна, комплексна реформа. В течение на реформирането на пенсионната система, здравеопазването и образованието, тази структура също ще се променя, както и разходите на правителството. Институциите трябва да се променят така, че да осигурят функциониране на държавата на ниво 20 – 25% от БВП.
Виждаме, че данъчната реформа е само една част от по-голяма, тройна реформа. Нейните други „две глави“ са реформата на бюджета и пенсионната реформа. Тройна задача, с решението на която трябва да запознаем правителството.
На този етап е важно да определним необходимия минумум от държавни разходи, който съответства на качеството на управление на държавата, ефективността на регулациите, а също така и на абсолютния императив за осигуряване на бърз (6 – 9% на година), дългосрочен (минимум 20 години), инклузивен (в полза на всички) икономически растеж. Това са решенията, които ще минимизират корупцията и ще ликвидират основните схеми за „прахосване“ на бюджета. Това са решенията, благодарение на които в рамките на 3 години (при условие, че се провеждат системни пазарни реформи), ще излязат на светло повече от 80% от „сивите“ сектори в икономиката, стига правителството съзнателно и последователно да се самоограничи и обвърже с финансова отговорност и спре вмешателството си в търговските дейности (най-вече в инвестиционните).
Нека определим дадените параметри, например, за Украйна – БВП за 2017г. е ~ $110 млрд, за 2018г. – ~ $128 млрд. Това означва, че за да гарантира оптимално развитие и растеж, таванът на държавните разходи трябва да е max. ~ $40млрд. За България, при нейния БВП ~ $57 млрд за 2018г. таванът е ~$17.1 млрд.
Втората стъпка от системната данъчна реформа е определянето на данъчни бази. Тъй като данъците се плащат от потребителите, е важно данъчните бази да бъдат максимално широки, универсални, недискриминиращи, лесни за разбиране и трудни за манипулиране от страна на проверяващите и мошениците.
Можем веднага да бракуваме някои от най-популярните бази в днешните данъчни системи. Първа е, разбира се, добавената стойност. При нея точното определение е много сложен процес, много рядко интерпретацията на данъкоплатеца съвпада с мнението на данъчния инспектор или представителя на друг контролен орган. Затова данъкът добавена стойност помага за репресирането на производители на услуги и продукти. Каквито и инструкции да напишете, колкото и уточнения и разяснения да правите, понятието «добавена стойност» ще бъде неясно, размито и генериращо корупция. С помощта на ДДС-то, „администраторите на чуждото“ продават своята сила и пълномощията за интерпретация на понятието, а също и правото да освобождават (частично или напълно) от заплащане на ДДС.
ДДС е особено опасен в страните в преход и развиващите се страни, където качеството на управление на държавата е ниско, силовите, контролните и правоохранителните органи са на една вълна, а номенклатурните фаворити се ползват с данъчни облаги и преференции.
Втората данъчна база, която трябва да се бракува е печалбата на търговски организации, които произвеждат продукти и услуги. Какво влиза в печалбата, какво и кога се включва в разходите по производството, какво да правим с разликите във валутните курсове – тези и други въпроси събуждат много различни интерпретации, мнения и съмнения. За съжаление думата, мнението и съмнението на инспектора/регулатора е по-важно от мнението и гледната точка на данъкоплатеца. От тук идват и манипулациите – операциите по прехвърляне на печалбата там, където данъчната ставка е по-ниска.
Третата лоша данъчна база е земята и недвижимото имущество. В преходните и развиващите се страни все още няма стабилен и пълноценен пазар на земя и недвижими имоти. Понятието «кадастрална стойност на земята» е предмет на субективни мнения и оценки на чиновници. Много често се срещат манипулации на базата при изчисляването на тези данъци. За производителите съществува реален риск да плащат високи данъци, работейки на загуба.
Четвъртата несполучлива данъчна база – брутен оборот на производителя на продукти и услуги (приходи). Смята се много лесно – щом имаш оборот (приходи), трябва да плащаш данък. Това данъчно облагане е наказание за предприемачеството, особено за малкия бизнес. Брутният оборотен капитал не означава, че производителят реално е спечелил.
Оптимални за преходните и развиващите са страни са следните данъчни бази:
- Търговия на дребно с продукти и услуги. Данъкът се плаща от търговеца. Базата е ясна – постъпленията в касата. Всички субекти са поставени в равни условия, включително вътрешни и външни производители, реални и виртуални, е-магазини. Минимизират се стимулите за развитие на сивата икономика, тъй като се спазва сакралното правило на данъчното облагане – единна, плоска ставка за всички продукти и услуги, които купуват крайните потребители. С помощта на съвременните технологии администрирането на този данък би било лесно и просто. В Украйна, например, базата за този данък би съставила ~$70 – 75 млрд. При ставка 20% в бюджета ще влязат ~ $15 млрд. (за България?)
- Производтвото на алкохол, цигари, енергийни продукти, легални наркотици. Акцизите върху тези стоки са лесно събираеми (ограничен брой производители). Продуктите и услугите в тези сектори са високоликвидни. При наличието на опростени, плоски и ниски ставки, производителите няма да имат стимул да влизат в сивата икономика. Постъпленията от акцизи в украинския бюджет биха били ~ $14 – 17 млрд.
- Доходите на физически лица. Така всеки знае, че плаща данъци и участва във финасирането на производството на продукти и услуги от правителството. Тук най-важното е плоска единна ставка в размер на 10%. Като някогашния десятък в църквата. Приблизителните постъпления в бюджета в течение на първите три години биха възлизали на ~$4 – 7 млрд.
В случай на необходимост (висок държавен дълг, екстремни разходи (природни бедствия, война) можем да разгледаме още една широка данъчна база – вноса на стоки. Тук издръжката на данъчното администриране е минимална. Няма да има предпоставки за бягство в сивата икономика ако ставката е от 3 до 5% от стойността на стоката. В случая на Украйна при внос на стоки в размер на ~$55 млрд, в бюджета биха постъпили ~ $2,5 – 3 млрд.
Следващата задача е да се определят конкретни ставки за тези данъци. Това е възможно само след като бъде определен точният обем на държавните разходи. Изчисленията сочат, че данъкът върху търговията на дребно ще бъде в диапазона 15-20%. Акцизните ставки трябва да бъдат така настроени, че общата част данъци в цената на дребно на алкохола, цигарите и енергийните продукти да не превишава 60%. Важен индикатор при оценката на предполагаемата крайна цена на дребно е цената на тези стоки на „черния пазар“.
По този начин получаваме една разбираема и адекватна данъчна и финансова система. За управлението ѝ ще е необходимо да бъде създадено министерство за финансиране на държавните разходи, което да обедини в себе си министерството на финансите, данъци и такси, а също така митници. Така ще отпадне необходимостта бизнесът да наема армии от счетоводители и консултанти, а правителството – регулатори и инспектори.
Всички доходи на правителството трябва да бъдат насочени към финансирането на несеквестируемите (такива, които не могат да бъдат съкратени) разходи. Производителите (особено износителите) биха преживяли истински бум – за сметка на намаляването на данъчната тежест и издръжката на данъчната администрация, те биха могли рязко да увеличат своята ценова конкурентоспособност както на външните, така и на вътрешните пазари. Веднага щом хората свикнат с мисълта, че тази бюджетна/данъчна политика е сериозна и не е мимолетна, много икономически дейности ще напуснат сивия сектор. Рязко ще се увеличи и обемът на търговията на дребно, което ще позволи намаляването на данъчната ставка с още няколко процентни пункта.
Това са общите контури на една иновативна бюджетно-данъчна реформа. Ако тя бъде подкрепена и от парично-кредитна реформа, дерегулации и създаване на мощни институции, защитаващи правото на собственост, за едно поколение шансовете на която и да е развиваща се или преходна страна в света да повиши БВП на глава на населението с ~$15 – 20 хиляди са 85 – 90%.
Превод: Марина Захариева
