- Когато идеята за Еврозоната активно се промотира през 80-те и 90-те години на миналия век, като основен плюс на бъдещия паричен съюз се тиражира очакваната „конвергенция“ или иначе казано, сближаване, което той ще осъществи между различните страни-членки.
- Идеята е, че по линия на споделената валута икономиките на различните страни-членки ще бъдат интегрирани в едно цяло, което ще позволи на по-слабо развитите икономики да настигнат икономическите гиганти на съюза, най-вече Германия.
- Както обаче твърде често се случва, теорията на евробюрократите се оказва, че няма нищо общо с реалността. За близо 20 години откакто съществува, Еврозоната НЕ постигна търсеното сближаване между по-бедните и слабо-развитите икономики на южна и далеч по-напредналите икономики на северо-западна Европа.
- От 2001 г. насам по основни икономически показатели като средни годишни заплати и БВП на глава от населението разликата между бедните и богатите страни-членки на Еврозоната се увеличава.
- Вместо търсената „конвергенция“, откакто е сформиран паричния съюз, страните-членки на Еврозоната получават…огромен скок в средния държавен дълг помежду им.
Данните са категорични и именно затова в свой доклад от 2018 г. Международния валутен фонд заключва, че Еврозоната не успява да постигне търсеното сближаване между бедни и богати икономики. Тоест, в този смисъл, Еврозоната е категоричен провал. Именно този исторически контекст трябва да вземем предвид когато стремглаво и безразсъдно се впускаме към възможно най-скоростно присъединяване към Еврозоната. Данните ясно показват, че еврото далеч не е панацея за икономическите ни проблеми. Точно обратното.
ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение


2 коментара
Pingback: Проблемът с еврото – Война и мир
Pingback: Проблемът с еврото – Студентски клуб „Спаичъ“