ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Докато приоритетно се отразяват подготовките и резултатите от изборите в Русия и САЩ, доста по-близо ще се състоят не по-малко любопитни политически надпревари, които ни засягат пряко. От следващия избор на Гърция до голяма степен зависи изходът от дълговата криза в страната. Има две крайно различаващи се прогнози – избиране на марионетно правителство, изпълняващо стриктно мерките за орязване на бюджета, спуснати „отгоре“, или популистко евроскептично правителство, което ще се противопостави на непопулярните решения за икономии.
Очевидно е, че гърците нямат особен избор. Ако целят икономическо оздравяване в рамките на ЕС, трябва да се откажат окончателно от националистките пристрастия и дори от част от суверенитета си. От изборите зависи какъв е шансът дългият период на неопределеност и нерешителност да продължи да изостря напрежението между фалиралата Гърция и онези, които плащат щедро за нейния фалит – страните-членки на ЕС.
На пръв поглед колебанията около Гърция са необосновани и вземането на решения е безпредметно забавяно. Проблемът, обаче, не е съставянето на пакет от мерки, а прилагането им. Причината е, че демокрацията е труден за използване инструмент, когато става дума за излизане от кризи, тъй като тя често се превръща в лост, свалящ правителства и предотвратяващ опитите за икономисване от средствата, поддържали досега висок стандарт на живот. Гражданите умело се възползват от възможността да излязат на улицата и да поискат обратно това, което държавата е спряла да им раздава.
Гърците доказаха теорията, че най-трудно можеш да вземеш от този, който е имал много. Задълженията на страната се изпълняват трудно, защото там икономическата „терапия“ е много по-шокова, отколкото в други държави с по-нисък стандарт на живот. Гърция има нужда от силно правителство, което да проведе необходимите за свиването на държавните разходи реформи и в същото време да успее да задели средства за посрещането на плащанията по колосалния дълг на страната. Но искат ли самите гърци такова правителство?
Практиката показва, че дясно гласуващите избиратели по време на криза намаляват, докато левите партии не могат да съхранят доверието към себе си и да изпълнят разточителните си обещания. Едно ляво правителство не би направило компромис със средствата, които мобилизират огромна част от електората да го избере. В същото време Гърция не може да остане социална държава, защото ресурсът за прокарване на подобни политики не ѝ принадлежи. Настоящият Парламент на Гърция обаче дава представителство основно на леви сили:
Друг феномен, който европейските сили биха положили усилия да дискредитират напълно на изборите, е евентуалния национализъм. Европа е единодушна, че именно такива настроения са най-краткият път за излизане от еврозоната с фатални икономически последствия. Можем да вземам за условен пример Виктор Орбан и неблагоприятния икономически и политически статут, в който се озова Унгария в рамките на Съюза.
Обаче, именно националистките лозунги, пропагандирани от популистките партии, са способни да спечелят голяма част на електората в една икономически срината и рязко обедняваща държава, тъй като гърците са огорчени от това, че виждат на мястото на правителството си Меркел и Саркози, прокарващи жестоко ощетяващи ги политики. Популистките партии са способни да мобилизират доверие, но и да го изгубят най-бързо от всички, продължавайки омагьосания кръг без никакъв резултат. Такива партии имат амбиции основно да запазят властта за повече от мандат, а следващото правителство на Гърция, ако е решително и ефективно, със сигурност няма да постигне такъв успех.
Реалистична, макар и парадоксална прогноза е, че правителството, което ще спаси Гърция от кризата и ще направи необходимите реформи, ще се радва на минимална популярност и надали ще изкара цял мандат. Единственият проблем, който усложнява ситуацията е, че то трябва на първо време да бъде демократично избрано. Избирателната активност на парламентарни избори в Гърция, обаче, трайно спада:
На Гърция предстои да се превърне в прецедентен пример за методологията на ЕС в разрешаването на проблеми. Тя ще докаже на практика дали административният подход на Съюза за правене на политика има смисъл и ефект. Малка е и вероятността по бюрократичен път да бъде наложено удобно за Запада правителство от технократи на Гърция. Подобни управления създават по-голяма дистанция между народа и институциите дори от военни диктатури. Като последен правдоподобен вариант остава строг експертен европейски мониторинг, натиск и ултиматуми, компенсиращи иначе „демократичният” избор на гръцкия суверен – народа.
Дълговете на Гърция са заради наличие на (никому ненужна) нейна държавна финансова грешка, заради която гръцкото държавно финансово управление е НЕПРИГОДНО за евро.
Достатъчно е тази държавна финансова слабост да се прекрати и гръцките държавни дългове ще бъдат успешно погасени.
Само до 24 часа след като гръцките държавни власти неутрализират наследеното от предходни години непълноценно управленско поведение като подобрят своето държавно финансово управление и същото стане ГОДНО за стопанство с евро – настоящата стопанска криза в Гърция ще е ликвидирана.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.