ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Може би сте забелязали как в последните дни медиите, и особено една национална телевизия, ни заливат с постоянна информация за климатичния апокалипсис, който изглежда предстои да потопи планетата ни в страхотии като пожари, наводнения и по-дъждовни лета.
Тези PR упражнения, разбира се, не са случайни. От днес в световен план започва огромна екоактивистка инициатива, наречена #ГлобалнаКлиматичнаСтачка. В продължение на една седмица ще бъдем заливани от съобщения за това как малката Грета Тунберг (детето-талисман на каузата) предвожда протести из целия западен свят, как по улиците на Уестминстър маршируват лекари, ученици и живи светци срещу адксия бич на фосилните горива, как този път (за разлика от предните 20) обаче нещата са наистина спешни – идва потоп, белите мечки в Амазония ще изчезнат, а пластмасовите сламки ще отворят наново озоновата дупка. Която някак си сама се затвори, но документалните филми, кампаниите и Капитан Планета, може би също са допринесли.
Но защо такова отношение към усилията на хората тук в статията, която четете? Все пак зад тях стои науката, те може би просто искат да отворят очите на света за научния консенсус, който за съжаление се игнорира от петролните компании, въглищните миньори и бившия президент на САЩ Барак Обама, който наскоро си закупи имение за 15 млн. долара на 100 метра от океанския бряг. Всъщност има един лесен начин да проверим какво стои зад глобалната стачка – като отворим уебстраницата на Глобалната климатична стачка и прочетем секцията „Какво искаме ние?“:
Ние изискваме климатично правосъдие за всички. Нашата по-топла планета вече наранява милиони хора. Ако не действаме още сега, за да преминем честно и бързо към 100% възобновяема енергия за всички, несправедливостта на климатичната криза ще стане само още по-лоша. Трябва да действаме още сега, за да спрем да изгаряме фосилни горива и да подсигурим стремителна енергийна революция със социална справедливост, репарации и климатично правосъдие в основата ѝ.
За набитото око на политически образования читател, тук вече трябва да са видими някои особени изразни средства и части на речта, характерни за определени крайно-леви политически групи. Но дори и за останалите, още от този параграф започва да става ясно, че май не си говорим за „наука“, „планетата“, „технологии“ и „чиста околна среда“. По-скоро издигаме знаме на революцията, ще раздаваме справедливост и дори някой ще плаща репарации. Някакви…климатични кулаци, вероятно.
В горния текст, на словосъчетанието „климатично правосъдие“ има линк, който ни отвежда към група, която се нарича „Народните искания“ – използваната дума на английски е същата, която се асоциира с имената на комунистически държави и организации, като в Народна република България, например. При един преглед се разбира, че наистина, народът от името на организацията е всъщност някаква международна крайно-лява коалиция. Нека да разгледаме какви са исканията за климатично правосъдие, за които се протестира.
Първото, разбира се, е 100% възобновяема енергия и забрана на фосилните горива до 2030 г. Един справочен преглед ни показва, че само декарбонизация на потребелението (не производството) във Великобритания до 2050 г. би струвало 1 трилион британски паунда. Не съм сигурен дали съществува нужното богаство в света, за да премахне фосилните горива по целия свят до 2030 г. Да не отваряме въпроса, че вероятно то (богаството) ще ни е нужно, за да задоволяваме и други нужди, като храна, болници, отопление и пр., вместо климатично правосъдие. Но както е казал поетът, майната им на парите, важното е да сме здрави.
Следващите искания ни приканват да отхвърлим „фалшивите решения“. Те включват: геотермална енергия, технологии за улавяне на въглероден диоксид, изобщо технологии, търговия на емисии, биогорива, умно селско стопанство и, разбира се, ядрена енергия. С други думи, не можем да ползваме пазарни механизми, икономика или технологии.
Това дори е казано експлицитно в исканията на екоактивистите народняци, които твърдят, че най-добрият начин да се спаси планетата е „да се подпомогнат не-пазарни подходи към климатичните промени“, такива, които са „екологично смислени, социално приемливи и джендър отговорни“. Приканени сме да използваме „традиционните практики, мъдрост и познания на местните племена“ в борбата с предстоящия потоп, предполагаемо като контрапункт на забранените по-горе технологии и капиталистически извращения.
С началото на цяла седмица мощно облъчване за климатичния кръстоносен поход е важно да се има предвид следното. Независимо дали треперим от страх за климатичните промени в своя частен самолет, като Леонардно ДиКаприо, или пък сме спокойни за бъдещето като Ал Гор в неговата калифорнийска вила с изглед към океана, то винаги е полезно да се замислим дали като подкрепяме любимата си еко-кауза не ставаме полезни идиоти за целите на апокалиптична комунистическа секта, която е решила да вдига поредна революция.
