Икономическо състояние и развитие на малките областни центрове в България

| Пълен текст на анализа |

В България често се говори за изоставането на малките общини и области спрямо големите, но за съжаление никога с достатъчно конкретика и яснота. Докато всички са наясно, че в малките области и общини има проблеми, много малко се знае за това какви са те точно и каква е цялостната картина на икономическото и социално развитие на тези региони в страната. От ЕКИП смятаме, че това е много важна тема, особено с оглед на идващите местни избори. Изоставането на малките области и общини е много сериозен казус, който причинява тежки структурни проблеми за икономиката на България в дългосрочен план.

Затова от ЕКИП изготвихме сравнителен анализ на икономическото развитие на 8-те областни центрове с най-малко градско население в страната от 2007-2008 г. насам. Това са общините Монтана, Ловеч, Силистра, Разград, Търговище, Кърджали, Кюстендил и Смолян. Данните, които разгледахме включват както областни, така и общински показатели и спадат към 6 раздела – Икономическа активност и инвестиции, Демография, Пазар на труда, Инфраструктура, Туризъм и Финансово състояние и данъчна политика. Пълния текст на анализа можете да прочетете тук.

Чрез подробна експозиция и анализ на данните отнасящите към тези 6 раздела можем да придобием възможно най-ясна и пълна представа за състоянието и развитието на тези областни центрове. Ето някои от по-интересните заключения на доклада:

• По най-актуални годишни данни (за 2017 г.) всички от разглежданите области изостават от средните за страната нива на икономическа активност измерени чрез БВП/глава от населението и брутна добавена стойност.
• Помежду им, общините с най-високо ниво на икономическо развитие към 2017 г. (измерено чрез БВП/глава от населението) са Смолян, Търговище, Разград и Монтана. Това са и общините, които отчитат най-висок растеж в съответния показател от 2008 г. насам.
• Областите с най-ниско ниво на икономическо развитие към 2017 г., които изостават в своя растеж спрямо останалите от 2008 г. насам са Ловеч, Кюстендил и Силистра.
• Към 2018 г. Всички общини с изключение на Кърджали и Кюстендил имат естествен прираст, който е по-нисък от средните за страната нива.
• Забелязва се осезаемо влошаване спрямо 2008 г. когато 5 от разглежданите 8 общини имат естествен прираст, който е по-висок от средния за страната.
• Поради висок механичен прираст, Кърджали е единствената община чието население почти не спада между 2008 и 2018 г., въпреки ниския естествен прираст.
• Най-високи са заплатите в Разград, където се наблюдава скъсяване на дистанцията със средните за страната нива за разглеждания период. При всички останали общини разликата между местните и националните нива на заплащане расте в периода 2008-2017.
• Към 2018 г. община Смолян има най-високите нива на общински дълг от всички общини с над 13 млн. лв. като се забелязва растеж с над 35% от 2015 насам.
• По данните за рентабилността на финансите община Кърджали е в много по-лошо състояние от другите общини.
• В Монтана и Смолян нивата на усвояване на европейски средства са в пъти по-високи, отколкото в останалите 6 общини за последния програмен период.

Данните като цяло показват сравнително изоставане на малките областни центрове спрямо останалата част от България по отношение на икономически растеж от 2007-2008 г. насам. Нещо, което също ясно се откроява е, че тези общини не гледат на местната данъчна политика като ефективен инструмент за стимулиране на икономиката. Нивата на местните данъци са сравнително сходни във всички 8 общини и остават почти непроменени за разглеждания период. На база тези данни, от ЕКИП отправяме следните препоръки за развитието на малките областни центрове:

• Данъчната децентрализация се откроява като силно необходим инструмент за стимулирането на икономическото развитие на малките областни центрове.
• Обособени икономически зони за привличане на инвестиции – опитът с индустриални зони като тази в Пловдив е силно положителен и правилното репликиране на този модел сред малките областни центрове би могло сериозно да подобри тяхното развитие.
• Общините Ловеч и Силистра имат нужда от най-амбициозна политика за стимулиране на икономическото развитие. С оглед на сериозното изоставане на тези общини спрямо останалите те най-вероятно биха могли да спечелят най-много от евентуална децентрализация, стига инструментите, които тя би предоставила да се използват умело.
• Рентабилността на общинските финанси в Кърджали и Смолян има нужда от подобрение. Най-очевиден е проблемът в Кърджали, която вече е в процес на оздравителна процедура. Но ситуацията с нивото на общинския дълг в Смолян също не трябва да се подценява.
• Трябва да се проучи възможността за подобряване на инфраструктурата на Смолян. Въпреки че по отношение на показателите за БВП/БДС, пазар на труда и туризъм общината се представя сравнително добре, липсата на първокласна пътна инфраструктура със сигурност оказва отрицателно влияние върху нейното икономическо развитие.

Надяваме се тези актуални данни ще могат да послужат като основа за продуктивна дискусия и реформи за подпомагане на развитието на малките областни центрове в България. С оглед наближаващите местни избори след 1 месец смятаме, че темата е особено актуална и сега е най-добрият момент да ѝ обърнем възможно най-сериозно внимание.

| Пълен текст на анализа |

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!