Мълчанието на Лъвовете

До г- н Красен Кралев,

До г- н Борислав Михайлов,

До премиери, папи, патриарси,

До медии, журналисти, олигарси,

До гордия, спящ Български Народ.

След вечер, като тази в понеделник, думите идват по-трудно от съня. За пореден път видяхме как спортът може да отразява състоянието на цяла една държава. Дали е срамно да загубиш от силен отбор на собствения си стадион и то с 6 – 0 оставям на други хора да коментират. Дали е срамно да се поддаваш под натиска на силно западноевропейско лоби, което бе докарало нещата до там, че седмици преди мача Английския национален отбор по футбол открито да заявява, че при расистки прояви от страна на феновете, ще напусне стадиона, също оставям без коментар. Те дойдоха, „нахъсани“ за расизъм, търсеха го под дърво и камък, а и шепа фенове с удоволствие им го предоставиха. Гавра в спортно – техническо отношение, гавра във всяко останало.

И докато във великата игра спор няма – не сме конкуренция, то в по-великата игра на политика и интереси сме още по- зле. Беззъба България, готова да се подаде и на най – малкия натиск от вън, както на терена, така и в политиката. Удобна, винаги там, когато има нужда някой да бъде смачкан. От 6 свръх скъпи самолетa, които угодно нашите „умници“ закупиха, до клякания за газови проекти, атомни централи и още какво ли не.

Когато шефовете кажат, ние безропотно изпълняваме. Мълчим си, свеждаме глава и действаме. Никога в цялата ни футболна история не сме имали по-безхарактерни пораженци, но предполагам това е съотносимо и за лидерите на иначе славния Български народ. Каквото вчера видяхме на терена, това виждаме и в държавното управление.

Относно упреците за расизъм – България е била, е, и ще бъде на ключово място, -“входът на Европа“, откъдето от хилядолетия минават, отсядат и си тръгват различни народи, култури, хора. Дали сме траки, Българи, славяни или по-скоро смесица от всичко това учените ще кажат. Историята обаче не ни разказва за ксенофобски царе, за масови избивания на народи, само заради цветa на кожата. Напротив. Докато страшният Вермахт мачка слаба Европа, България, съюзникът на Третия Райх спасява хиляди евреи от участта, която им е отредена на Запад. Какъв расизъм… Каква ксенофобия… Толерантен е и цар Петър, толерантен е и хан Крум.

Докато допреди няколко десетилетия „Толерантна“ Великобритания държи Индия като колония, забранявайки тяхната независимост, ние съжителстваме, в нашия уютен Балкански климат – всякакви видове и хора. Може би и затова сме толкова диви, заради невероятната смесица…Когато Англия колонизира 1/3 от света, България Е колония, провинция, на чуждуезични и чуждоверни султани. Един кратък период от 500 години турско „присъствие“. В което Българите не са субект, а обект на расизъм.

Така че благодаря на Английските колеги за многобройните уроци по расизъм, но няма нужда. Тук, в над 1300 годишната България имаме една поговорка – „Крадецът казва – дръжте крадеца“. От робовладелци, уроци по расизъм не ни трябват.

Относно красивата игра наречена футбол, там уроци също не ни трябват. Изкуството на този спорт, поне в сегашния момент, ние не го владеем. И Господ да дойде, нищо няма да се промени. Болката не е във футболните умения. Болката идва от безхарактерността, от апатията, превзела футболисти, треньори, министри, гласоподаватели и политически партии. Тоталният отказ да се бориш за това, което е твое. Да допуснеш, ей така, без бой да превземат твоята крепост – Стадион Васил Левски, а и цялата държава.

След месец пак идват избори. И пак ще победи, при това убедително апатията, „не знам и не ме интересува“ – фраза, която винаги, на всички избори е на първо място.

Нека не обвиняваме футболистите, на тях така им е добре. Да не обвиняваме и политиците, на тях също. Буркана с мед е отворен и всеки, който може взима. Кой по една шепа, кой с големия черпак…

А лъвовете спят. Понякога отварят по едно око, поглеждат към буркана и как става все по-празен, сетне затварят окото, навеждат главата и заспиват отново. И така от избори на избори, от квалификации до квалификации…

Спи лъва и сънува, дори мечтае, ей така със затворени очи. Мечтае за славни времена, за хубави години. Докато спи, зебри и газели се преструват на шефове, разпределяйки си саваната, ограбвайки я. Но дори спящ, лъва си остава лъв. Дори и мачкан, преследван, избиван, Българинът си остава Българин.

Ще дойде ден, дали след година, две или петдесет, когато най- накрая Лъвовете ще се събудят. Ще се надигнат трудно, схванати от дългия сън. Ще огледат своята опустяла, разграбена, но безкрайно красива савана. И тогава и най-„толерантната“ и силна империя няма да може да помогне на онези, които са я разграбили…

Автор: Николай Савов

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!