ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Изоставането на повечето региони в страната спрямо големите икономически центрове и необходимостта от фискална децентрализация са теми, които се дъвчат вече десетилетия. Всички знаят, че проблем има и нещо трябва да се направи по въпроса, ако не искаме България да се превърне в полу-пустиня с едва няколко големи градове, които концентрират почти цялото население на страната. Равномерното икономическо развитие не трябва да се самоцел само по себе си, но това не означава, че не трябва да адресираме реалния проблем с изоставането на определени региони спрямо други. В тази статия накратко ще обясня как фискалната децентрализация би подобрила състоянието на общините и в дългосрочен план би могла да доведе до по-добра социална и икономическа среда в цяла България.
1. Повече финансов ресурс за общините
Първата и най-очевидна полза от фискалната децентрализация е, че тя би предоставила повече собствен финансов ресурс на общините. Кратък преглед на данните на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините в България показва, че те страдат от хроничен недостиг на собствени финансови ресурси. Капиталовите трансфери от страна на централната власт през Републиканския бюджет са ключов източник на финансиране, без който в момента общините в страната, особено малките, просто няма как да функционират.
Тази зависимост на местната власт от централната власт е проблематична по редица причини, но най-голямата е, че това води до некачествено местно управление. В първата глава на миналогодишния ни доклад за градоустройствената политика на Столична община подробно обяснихме защо при прекомерна централизация води до неефективно управление. Би трябвало да е очевидно, че местната власт винаги е по-способна при справянето с проблеми специфични за нейната територия. Все пак, това е нейната основна функция. Местната власт разполага с много по-точна и подробна информация относно най-належащите проблеми и нужди на гражданите в конкретния регион.
Проблемът е, че тя е неспособна да се справи с тези специфично-локални проблеми, ако няма нужното финансиране. Предлагането на качествени публични услуги от всякакъв тип, уви, изисква пари (социалистите да си водят бележки). Самите общини разбира се събират ресурс чрез местни данъци, но той често се оказва недостатъчен. Местните данъци у нас са ниски, което е нещо добро и не е добра идея да се променя – това е конкурентно предимство на страната ни. Това което може да се направи е част от данъка върху доходите на физическите лица или дори на фирмите, който се събира, да остава в общините където на практика е събран.
2. Повече независимост от централната власт
На второ място фискалната децентрализация ще направи местната власт по-независима от националното правителство. Това е особено важно, за да се избегне порочното влияние на политическата зависимост. Правителството се излъчва от определена политическа партия (или партии), което, очевидно, има определени политически пристрастия по тази причина. Правителство на ГЕРБ е далеч по-склонно да подпомага общини където общинската власт се контролира от представител(и) на ГЕРБ, отколкото такива на БСП, например. Обратното също важи.
В това няма нищо странно и дори осъдително само по себе си. Политиката си е политика. Но, както можете да се досетите, партийните интереси и пристрастия много често могат да вредят на интересите на местните общности. В една силно централизирана държава, каквато е България, централната власт може просто да откаже ресурсите, от които се нуждаят определени местни власти, които се контролират от политическата опозиция. И понеже политическите пристрастия на местно ниво, особено когато говорим за по-малките области, често остават непроменени дълго време (понякога с поколения), определени области могат да останат хронично недофинансирани.
Политическата зависимост на провинцията от централната власт е много дълбок проблем, който води до повече корупция, непотизъм и създава дългосрочни структурни икономически проблеми. Настоящите местни избори всъщност са показателни в това отношение. В бюджета за настоящата 2019-та година, правителството включи над 500 млн. лв. за трансфери към общините. Това отбеляза значително покачване на размера на трансферите спрямо предходни години. Защо се случи това? Защото има избори, разбира се и чрез тези трансфери правителството, доста очевидно, се опитва да „стимулира“ лоялност у общинските власти и техния електорат, за да може да спечели местните избори.
3. По-благоприятна социална и икономическа среда
Ако проблемите с недостига на финансов ресурс и прекомерната зависимост от централната власт бъдат решени чрез фискална децентрализация, това със сигурност ще доведе и до по-добра социална и икономическа среда на местно ниво, а в последствие и за цяла България. Най-важният ефект от тази реформа е, че ще доведе до истинска конкуренция между различните общини и области в страната.
Първоначално е достатъчно дори само една община да се възползва от новите възможности, които фискалната децентрализация предоставя. В момента, в който това се случи, това автоматично ще създаде натиск останалите общини и области също да „разчупят“ своята политика. В противен случай, инициативният регион ще придобие сериозно конкурентно предимство пред всички останали и ще започне да привлича бизнеси и жители към себе си, в ущърб на останалата част от страната. По-високото ниво на конкуренция между общините ще доведе до подобряване на качеството на местните политики в дългосрочен план и оттам – подобряване на икономическото развитие качеството на живот на цялата страна.
И разбира се, най-важният и търсен ефект от тази реформа ще е сближаване в икономическото и социално развитие на различните региони в страната. Най-сериозният структурен дисбаланс в икономиката на България е огромното изоставане на определени, най-вече по-малки, общини и области зад по-големите. Докладът за икономическото развитие на малките областни центрове в страната, който публикувахме преди месец, ясно показва, че за последното десетилетие тези малки общини за изостанали още повече от средните за страната нива на икономическо и демографско развитие.
Заключение
Постигането на сближаване между градове като Силистра от една страна и Пловдив от друга минава първо през фискална децентрализация. Няма друг начин. Нарочно не споменавам София в това сравнение, защото бидейки столица, тя е град, който винаги ще има допълнително конкурентно предимство, което няма как да бъде напълно компенсирано. Но дистанцията в развитието на София и останалата част от България със сигурност може да бъде скъсено. Фискалната децентрализация е най-важната стъпка в тази посока.
Като за финал бих искал да призова всички кандидати на настоящите местни избори да повдигат тази тема по-активно. Политиците в парламента и централното управление едва ли доброволно биха се разделили с част от властта си, за да направят общините по-независими. Това ще се случи единствено, ако самите общини започнат активно и масово да лобират за фискална децентрализация.
