ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: György Matolcsy, управител на Централна банка на Унгария
Време е да потърсим изход от капана на еврото. Битува вредна догма, че еврото е „естествената“ следваща стъпка към обединението на Западна Европа. Но общата Европейска валута въобще не беше естествена, защото почти нито едно от условията за нейното установяване не беше изпълнено.
Две десетилетия след въвеждането на еврото, повечето от необходимите стълбове на успешна глобална валута – обща държава, общ бюджет покриващ поне 15-20% от целия брутен вътрешен продукт на Еврозоната, общ финансов министър и министерство за Еврозона – все още липсват.
Рядко признаваме какви са истинските корени на сбърканото решение за създаване на обща валута. Това беше Френска заблуда. След обединението на Германия, френският президент Франсоа Митеранд се боеше от нарастването на силата на Германия и смяташе, че ако убеди страната да се откаже от Дойче марката това ще е достатъчно, за да се избегне Европа доминирана от Германия. Немският канцлер по това време, Хелмют Кохл, се съгласи, смятайки, че еврото е неизбежната цена за постигането на обединена Германия.
И двамата грешаха. Сега имаме Европейска Германия, а не немска Европа и еврото не успя да предотврати възхода на поредната немска супер-сила на континента.
Но самите немци също попаднаха в капана на „твърде доброто, за да е истина“ евро. Включването на южните Европейски икономики в Еврозоната доведе до валутен курс на еврото, който бе достатъчно слаб, за да позволи на немците да се превърнат в най-силния глобален износител в рамките на Европейския съюз. Това ги направи твърде самодоволни. И така те пропуснаха да подобрят качеството на своята инфраструктура, както и да инвестират достатъчно в секторите на бъдещето. Те пропуснаха дигиталната революция, не отчетоха възхода на Китай и не успяха да изградат пан-Европейски глобални компании. В същото време немски компании като Алианц, Дойче Банк и Байер се впуснаха в безсилни и неуспешни опити да превземат Уол Стрийт в САЩ.
Повечето страни в Еврозоната се справяха по-добре без еврото. Според анализ на Център за Европейска политика, има много малко печеливши и много губещи след две десетилетия евро.
Общата валута не беше необходима за Европейските успехи преди 1999 г. и повечето от членовете на Еврозоната не спечелиха нищо от присъединяването си към нея. По време на финансовата криза от 2008 г. и кризата в Еврозоната през 2011-2012 г., повечето членове на валутния съюз пострдаха много сериозно, след като бяха натрупали огромни държавни дългове. Безплатен обяд няма и евтините заеми често струват много скъпо по-късно.
Александре Ламфалуси, икономист от унгарско потекло, беше прав когато казваше, че обща валута е необходима, за да се засилят връзките между Европейските сили и да се защити ЕС срещу Съветския блок. Проблемът е, че решението за създаването на еврото бе взето в Маастрихт през 1992 г. точно когато СССР и Източният блок се разпадаха. Факторът, който придаваше някакъв смисъл на еврото изчезна точно докато то се създаваше.
Време е да се отърсим от тази вредна и безсмислена мечта. Добро начало би било да признаем, че общата валута е капан за практически всички нейни членове – по различни причини – а не златна мина. Страните-членки на ЕС, както вътре, така и извън Еврозоната, следва да признаят, че Еврото беше стратегическа грешка. Целта да се изгради глобална западна валута, която се конкурира с долара бе директно предизвикателство спрямо САЩ. Европейската визия за „Съединени щати на Европа“ доведе до скрита и открита дипломатическа война на САЩ срещу ЕС и Еврозоната през последните две десетилетия.
Трябва да решим как можем да се освободим от този капан. Европейците трябва да се откажат от рискованите фантазии за създаването на сила, която конкурира САЩ. Трябва да се позволи на членовете на Еврозоната свободно да напускат валутния съюз в идните десетилетия, а тези, които решат да останат трябва да се постараят да изградят по-устойчива валута. Нека отпразнуваме 30-та годишнина от подписването на Мастрихтския договор чрез неговото пренаписване.
