Начало / Анализи и становища / Реформа за подобряване на достъпа до здравеопазване в България

Реформа за подобряване на достъпа до здравеопазване в България

|Пълен текст на анализа|

Резултатите от изследването на българския пазар показват заключенията от предходни анализи, като този, поръчан от Европейската комисия през 2019 г., касаещ позитивите от навлизането на биоподобни медикаменти на европейските пазари. С други думи, ценовата конкуренция между биоподобните медикаменти и референтните лекарства (заедно и помежду им), позволява намаляване на средния разход за лечение на един пациент на фона на увеличаваща се потребност от лекарствени продукти. Цялото ни изследване по темата можете да прочетете тук.

В следствие на вътрешногрупова конкуренция за изследваните медикаменти:

  • Броят на лекуваните здравно-осигурени лица се увеличава от 36,6 хил. през 2015 г. до 46 хил. през 2018 г.
  • Увеличението на лекуваните лица е с 25% на фона на умерен спад в цената на лечение на едно здравно-осигурено лице.
  • Пример с лекарствен продукт трастузумаб: средният годишен разход за едно здравно-осигурено лице преди навлизането на биоподобен аналог е 23,3 хил. лв. След навлизането на биоподобния медикамент през 2018 г. – стойността на лечение на едно здравно-осигурено лице с него е 3,3 хил. лв. или 84% по-ниска.
  • Възможните спестявания само от този продукт за 2018 г. са в размер на 26,5 млн. лв., които могат да увеличат достъпа до лекарствена терапия за около 8 хил. здравно-осигурени лица. Потенциалните спестявания от повишено навлизане на пазара на изследваните биоподобни лекарствени продукти в периода 2015-2018 г. възлизат на около 44 млн. лв., което представлява 8,5% от разходите за лекарства в същия период, възлизащи на 517 млн. лв.
  • Потенциалните спестявания могат да осигурят увеличен достъп до лекарствена терапия на около 126 хил. здравно-осигурени лица в периода 2015-2018 г., което е ръст от близо 76%.

От проведения анализ на българския и европейския опити в регулацията на биоподобните медикаменти могат да бъдат направени следните няколко заключения:

В 60% от изследваните държави са създадени различни стимули за предписване на биоподобни медикаменти.

  • По отношение на ценовите регулации:

Сред основните практики се открояват диференцираното третиране по отношение на ценовото рефериране на биоподобните медикаменти, което цели да улесни и задържи конкретния медикамент с цел повишена конкуренция и намаляване на цената, както и увеличаване на достъпа за пациентите; квотите за предписване на биоподобни медикаменти, целящи да задържат медикаментите на пазара, свободната ценова конкуренция;

  • По отношение на стимулите:

Други държави стимулират финансово лекарите, които предписват биоподобни терапии, ако в края на годината се докаже, че са осъществили спестяване на здравния фонд. Честа е и практиката, при биоподобните медикаменти в болничната помощ, за връщане на процент от спестените пари към отделенията с цел подобряване на медицинската инфраструктура и повишаване заплатите на персонала. Важно е да се подчертае, че във всяка една от изследваните държави, с изключение на България, е провеждана политика по информираност на медицинските специалисти и пациентите за това какво представляват биоподобните медикаменти.

Българската действителност:

В началото на 2019 г. в България е въведено ценово обвързване на биоподобния медикамент с референтния биологичен продукт, като цената трябва да е с 20% по-ниска от оригинала. Това намалява референтната стойност заплащана от НЗОК чрез вътрешното ценово рефериране. В замяна за биоподобния продукт няма никакви облекчения или допълнителни предимства при изписването му от страна на медицинските специалисти. Това обстоятелство, както и определени порочни практики в тръжните процедури, водят до опасност от напускане на българския пазар на биоподобния продукт или преценка за отказ от навлизане на пазара, което създава опасност от всички негативни последици при елиминиране на конкуренцията.Тези практики от своя страна създават опасност от покачване цената на лечение на едно здравно-осигурено лице и намаляване на достъпа за други.

Нашите Препоръки за реформа:

  • Провеждане на широка информационна кампания от страна на Министерство на здравеопазването, Национална здравноосигурителна каса, Изпълнителна агенция по лекарствата и Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти за ползата от употребата и предписването на биоподобни  медикаменти. Кампанията следва да бъде насочена както към медицинските специалисти и фармацевтите, така и към пациентите.
  • По отношение на ценовите стимули:
    • Диференцирано третиране на биологичните и биоподобните медикаменти при образуване на цена с цел избягване на изкуствено занижаване на цената под себестойността на продукта;
    • Изписване на биоподобни продукти при еднакви цени с цел запазване присъствие на пазара и поддържане на конкуренция;
  • По отношение на стимулите за предписване:
    • Стимули за медицински специалисти, предписващи биоподобни медикаменти;
    • Стимули за болниците, употребяващи биоподобни медикаменти в болничната помощ и стриктно спазване на правилата, определени по Закона за обществените поръчки;
    • Изработване на ясни правила по отношение на възможността за взаимозаменяемост при равна или по-добра разходна ефективност;
    • Изписване на биоподобни медикаменти на нови пациенти при равни или по-добри показатели за разходна ефективност;
  • Осигуряване на подходящи конкурентни, административни и регулаторни условия за предотвратяване на липса на лекарства за масови заболявания и животоспасяващи медикаменти.
  • Въвеждане на електронната рецепта с цел навременен анализ на лекарствения пазар и проследяване за спазване на чл. 92, т. 4 от Закона за здравето, а именно: Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно диагностичните и терапевтичните алтернативи.

|Пълен текст на анализа|

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Аркади Шарков

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Неговата експертизата е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Член е от обществения съвет към "Индекс на болниците", а също е член и съосновател на обществения консултативен съвет към БЛС.

Прочети още

Еврокомисията не е съд. А търгът не е лечение

Точно преди една година Съдът на ЕС (СЕС) се произнесе и потвърди досегашната дефиниция за „публичноправна …