Безумието на съвременния свят или разбушувалият се Левиатан: Част I

Автор: Ярослав Романчук

Превод: Марина Захариева

Световната икономика синхронизирано пропада към зоната на поредната мощна турболенция. Това не е случайно, предвид цялото старание на централните банки и правителствата. Именно те се грижат за синхронизацията при надуването на пазарните балони на най-различни активи и ресурси. Именно те се поддават на лобирането на номенклатурните фаворити.

Световната икономика е близо до поредното задушаване от смъртно опасната примка на „твърде големите, за да фалират“ + VIP разпределителите на чуждото (политици и чиновници). Можем да ги наречем най-големия международен синдикат, клубът на олигополистите или финансово-политическото братство. Те действат в режима на монопол над парите и контрол над правителствата и министерствата на финансите. Този елитен „затворен клуб“ се смята за аристокрацията на световната икономика. Неговите членове имат следната мисия: да оптимизират устойчивото развитие на икономиката, да постигнат равновесие на стоковите и парични пазари, както и между човека и природата в дългосрочен план, да хармонизират интересите на различните страни, бизнеса и обществото – в целия свят.

За изпълнението на тази задача, клубът на VIP-интервенционистите наема учени от най-престижните университети и научни центрове в света, както и международни организации (МВФ, СТО, Световната банка, ООН и т.н.) и глобалните медии. Амбициозно. Сякаш даже благородно и привидно хуманно. На думи – отговорно. На практика – антинаучно, разрушително и с токсични последствия. Това е едната версия за случващото се. Втората версия за мисията на Световния клуб на VIP-интервенционистите е по-земна и банална – пари и власт. Системата трябва да бъде създадена така, че членовете на този ексклузивен клуб и обслужващият им персонал винаги да печелят: и при ръст на пазара и при спад, и от грешките и от технолигичните открития, при дефицит и при дефолт, и от девалвация и от ревалвация, при инфлация и при дефлация, по време на търговска война и по време на либерализация, от скъпите кредити и от отрицателните лихви.

Това е възможно само в един случай: когато централните банки и правителствата се намират под контрола на Клуба на интервенционистите, когато правителството държи монопол над парите, съответно управлява финансовия сектор (чрез владеене и регулиране на Централната банка/Министерството на финансите), а също така разполага с правото изкуствено да отбира между общите условия на търговията със стоки/услуги категория от компании, „твърде големи/важни, за да фалират“.

VIP разпределителите на чуждото опрощават напълно или частично дълговете им и им предоставят специален статут на пазара, в това число и от гледна точка на данъчни задължения. Те измислят нови страшни истории, за да запазят контрола над ресурсите и капитала. Тези заплахи винаги са глобални, гледат към далечното бъдеще, плашат с невероятни катаклизми и изискват за пореден път централизация и свръхцентрализация. Ако ще е затопляне, то задължително е глобално. Ако е ебола – вирусът е заплаха за целия свят. Ако е свински грип – застрашени са от изчезване всички свине в света. Ако са роботи или изкуствен интелект – застрашени са (винаги!) милиарди работни места. И така стигаме до искания за създаване на все повече и по-нова международна бюрокрация, нови данъци за богатите страни в полза на бедните и за богатите хора във всяка страна в полза на бедните. Троицата „неравенство, феминизъм, екология“ се е превърнала в триединен стълб на новата религия, изповядваща добре познатия стар интервенционизъм.

Подготовката на новия слоган на държавните интервенционисти върви с пълна сила. Това се прави по няколко причини. Първо, за да маскират реалните причинно-следственни връзки и да превърнат свободния пазар и либерализирането му, както и богатите предприемачи, в причина за първата Голяма депресия на ХХI в. Тоест, те ще бъдат виновниците и народният гняв ще се излее върху тях, вместо върху истинските архитекти на глобалната криза. И второ, ще подготви почвата за ново междунардно устройство вместо/или заедно с ООН, МВФ/СБ, СТО, G-20 и т.н. Лозунгът „това е цената, за да избегнем война“ е добър инструмент за убеждаване в ръцете на глобалните интервенционисти, като под „война“ може да разбираме не само такава с оръжия, армии и военни групировки, а също така валутна, търговска, технолигична, екологична и информационна. Трето, за да се всява паника и страх у хората и избирателите твърдо да настояват VIP разпоредителите на чуждото и клубът на глобалните интервенционисти да вземат решителни мерки срещу враговете на света, цивилизацията и планетата Земя.

Всички яйца в една кошница

От 2008 година насам практически всички централни банки и правителства в света „напомпват“ своите национални икономики, а в случаите с ФРС/ЕЦБ и световната икономика с парични сурогати, тоест с електронните платежни разписки на държавните монополисти. Вместо честния термин „фалшиви пари“, клубът на глобалните интервенционисти нарече наливането в световната финансова система на ~$12 трилиона „хартийки“ количествено облекчение, мерки на екстраординарна монетарна политика, начин да се рестартира механизма на икономическия ръст. Както и да го наричат – не могат да скрият същността: работата на централните банки по „спасяването“ на правителства и компании е глобална операция за преразпределение на токсични активи, дългове и неликвидни активи. Някои хора/структури се пречистват, прехвърляйки тежестта от своите инвестиционни и финансови грешки към други и влизат наново в зоната на високомерната наглост, финансовата безнаказанност и инвестиционната лакомия. За подобряването на финансовото положение на членовете и партньорите на клуба на глобалните интервенционисти, VIP разпределителите на чуждото разработват и реализират гигантски инвестиционни програми, които канализират в избрани русла.

Не виждаме здравословен ръст. Затова пък виждаме феномена отрицателна лихва върху повече от $17 трилиона облигации (през 2014г. почти нямаше отрицателни лихви), надут до безобразие балон от дългове, увеличена концентрация на ресурси и активи (капитал) в ръцете на фаворитите на глобалния клуб на интервенционистите. Те са първите получатели на платежните разписки на централните банки/финансовите потоци на правителството. Те са си уредили безпрецедентни преимущества под формата на супер евтини, много дълги и уникално достъпни кредити. Те напрягат правителствата и ги карат да влизат в търговски войни. Те стават бенефициенти, понякога пионери в използването на подривни технологии, създавайки си по този начин безпрецедентни, в повечето случаи непазарни преимущества.

От тук идва ръстът на напрежението между развитите и развиващите се страни, между Китай и САЩ, свалянето на маската на свободен пазар от САЩ и Западна Европа, дълбоката уязвимост на развиващите се страни от стойността на доларовите кредити (процентна политика на Федералния резерв). От тук идват големите рискове за дефолти и деградацията на десетки развиващи се страни по света, както и десетки хиляди компании, които не се ползват с облагите на съвременния търговски комунизъм (risk-free корпорации too big/important-to-fail).

Днес световната икономика представлява почти пълна синхронизация на всички бизнес цикли в ръцете на Клуба на глобалнте интервенционисти. В нея вече няма зони (страни), които да не са доминирани от долара. С малки изключения целият свят се е превърнал в единна финансова система. Глобалните вериги на стойността лесно превиват развиващите се страни за получаване на облаги и дискриминация в своя полза. Бенефициенти на тези пошли схеми на извращаване на истинските бизнес цикли се явяват не само членовете и партньорите на Клуба на глобалните интервенционисти, но и 1% от VIP разпределителите на чуждото в развиващите се страни. Те си общуват директно, чрез международни организации от типа на ООН, МВФ, СБ, ОИСР, G-7 или G-20, а също и глобални форуми като този в Давос.

Бенефициенти са също така и международните мрежи на престъпните синдикати. Те прекрасно съжителстват с Левиатана както при демокрация, така и при автокрация. „Сивите“ и „белите“ членове на клуба на глобалните интервенционисти не толкова почиват на едни и същи курорти, колкото ползват едни и същи офшори, консултират се с едни и същи глобални юристи/финансисти, прикриват схемите си чрез едни и същи финансови платформи. Те заедно измислят идеологията за омайване на масите и дискредитиране на идейните опоненти.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!